Цветар-аранжорът от Благоевград Силвия Джабирова: Опитах бизнес във Франция, разбрах, че България е за мен, парижани обожават цветето, а не като нас - опаковката на букета

- Г-жо Джабирова, как решихте да заминете за Франция?

- Идеята ми беше там да започна собствен бизнес. Вече 15 години се занимавам с аранжирането на цветя, имах опит и тогава. За съжаление заварих неблагоприятни икономически условия - точно 2001 година франкът се сменяше с еврото, което създаваше трудности и на самите французи. Не беше лесно и скоро си дадох сметка, че ще ми е по-добре в България. Въпреки това не съжалявам, че отидох там, по-конкретно в Париж - невероятен град.

- Само смяната на валутата ли беше проблемът? Имаше ли и други трудности?

- Не. Париж е космополитен град, има хора от цял свят. А французинът е съвсем като града - отворен към различните хора, услужлив. В България ги мислим за студени, но това въобще не е така, французите винаги поздравяват, усмихнати са, толерантни... Големи националисти са, но това в никакъв случай не значи расисти. При тях фирми като “Данон” и хипермаркети, тип “Марк и Спенсър”, фалират, тъй като те предпочитат собствените си марки, френското производство, и така вливат парите си обратно в държавата. Разбира се, имах и обичайните проблеми на всеки, отишъл да живее и да се развива в чужда страна, нямах много познати и френският не ми е майчин език, но тези неща се знаят и се преценяват.

- А Париж? Наистина ли заслужава приписваните му блясък и величие?

- И още как. Париж е необикновен град, колоритен дори и с просяците си, които най-често искат цигари, а не пари. Нещото, което ми направи силно впечатление, беше начинът, по който се украсява за Нова година - хиляди малки борчета, боядисани в червено и синьо, заливат града и създават невероятно празнична атмосфера.

- Имате впечатления и от френската здравна система, тъй като Ви се е наложило да влезете в болница там. Какви са болниците им и има ли разлика в качеството на здравните услуги в сравнение с нашите?

- Едва ли бих учудила някого, ако кажа, че здравната им система е хиляди пъти по-добра от нашата. Имах проблеми със стомаха и се наложи спешна операция. Френските лекари я направиха. Не ми поискаха пари. Обясниха, че е престиж за тяхната болница да помага безвъзмездно на хора като мен, чужденци. Освен професионализъм те демонстрираха и човешко отношение към мен - на третия ден след операцията лекуващият ми лекар знаеше къде е България, коя е столицата й и ме питаше какво е времето при нас, имаме ли си сняг, как грее слънцето. Болницата беше като четиризвезден хотел, всяка стая беше със собствен санитарен възел, телевизор и телефон. Не бях виждала такова болнично заведение преди. Оставям на вас аналогиите с България.

- Разкажете повече за отношението на французите към цветята. По какво се различава френският от българския букет?

- На първо място, букетът, подарен от французин, се различава по това, че в него изпъква цветето. Няма обичайната за българския букет натруфеност, кич, които придават цветните хартии и панделки, брокатът. Те смятат, че цветето е достатъчно красиво само по себе си и няма нужда от допълнителна украса. Прозрачният целофан е напълно достатъчен. При нас обаче това се смята за беден букет. Аз се опитах да работя по френски маниер, но не се получи. Второто нещо, което на мен ми направи силно впечатление, е, че не броят цветята, както ние правим. Те купуват цветя на снопчета, както се и продават, и не ги интересува дали са четен или нечетен брой. Най-много обичат да подаряват цвете в саксия или в кошничка. Саксията носи необикновен чар, а цветето може да се отгледа и да краси за дълго дома. Цветята в кошничка, популярни вече и у нас, са подредени във вид на икебана в гъба “пиа флора” - напоена с вода гъба, запазваща по-дълго време свежестта на цветето. Магазините им са истинска радост за окото. Най-често са с много огледала. Така растенията се отразяват и се създава зрителна измама, че целият магазин е в зеленина. Има по-малки и по-големи, всички спретнати и китни. Някои са строго посветени на един вид цвете, например на розата. Аз влязох в един такъв. В него можеш да намериш рози с дължина от 5 сантиметра до 5 метра, най-различни цветове и подредби.

- Какви са Вашите впечатления, кои цветя са предпочитани от французите и кои от българите?

- Французинът търси по-скоро екзотичните цветя като орхидея и лизиантос. Дори има специални магазини за тази категория. Там освен цветята могат да се видят и птички и животинки, допълващи чувството на екзотика. За българина мога да кажа, че се ориентира към по-трайните цветя като хризантемата и лилиума, орхидеята също му харесва.

- А познава ли езика на цветята българинът? Знае ли какви чувства изразява поднесеното цвете?

- За съжаление не, даже мисля, че българинът не познава цветята. Случвало ми се е клиент да посочи хризантемата и да я нарече маргаритка. Първо трябва да се научим да ги разпознаваме, а след това и как да се изразяваме чрез тях. И все пак мисля, че за всеки е удоволствие да подари цвете, независимо от това какво значи то. Цветето е частица красота.

- Трябва да попитам и за кризата, отразява ли се на цветарския бизнес и как?

- Разбира се, че се отразява. Хората сега предпочитат по-мъничките букети, от по едно цвете, а за по-важни събития и специални поводи купуват по-големи букети. Мисля, че цветарският бизнес силно пострада от кризата. Въпреки това аз съм оптимист, а и освен това сега идват много хубави празници. Вярвам, че всичко ще си дойде на мястото.