Чрез устата на куклата можеш да кажеш всичко

Сценографът на Кукления театър в Благоевград Магдалена Методиева и съпругът й, сценографът и художник на Драматичния театър Георги Славков, от осем години ходят в Сърбия на детски екофестивали в различни градове и учат децата как се правят кукли и как да правят театър. Тази година за първи път двамата бяха поканени на младежки студентски фестивал в Нови Сад, където работиха за първи път с големи хора, младежи и девойки от различни европейски страни, от различни специалности в различни вузове.

- Меги, не е ли твърде странно да учиш големи хора да правят и да си играят с кукли?

- Доста странно е наистина, още повече че това бяха млади мъже и жени от Белгия, Германия, Беларус, Румъния, Македония и всички бивши югославски републики. Младежи, които се развиват в различни области, учат за инженери, лекари, филолози... Най-приятното за нас бе да установим, че знаем много езици, покрай ежегодните ни пътувания доста добре владеем сръбски и се оказа, че се разбираме с всички. Чувстваш се като полиглот и това беше много хубаво и забавно. В началото всички реагираха странно, като разбраха, че ще правим кукли. От организаторите на този екофорум разбрахме, че над 300 човека кандидатствали да участват във фестивала и трябвало да ограничат броя, тъй като предвидените средства били за 100. Участниците ходеха в планината да събират билки, садяха цветя и храсти, стържеха стара боя, за да пребоядисват и да направят красиви места, нямаха и минута свободно време. Нямаше българи, вероятно не са разбрали за този форум. Таксата, която участниците бяха платили, за да се включат в едноседмичния фестивал, бе 60 евро. Студентите бяха настанени в общежитията на Техническия университет в Нови Сад, който бе спонсор на събитието заедно с много банки, всичките им телекоми, различни фирми.

- В период на криза не е ли разточителство и харчене на пари на вятъра финансирането на някакъв студентски екофестивал?

- Не смятам, че е харчене на пари на вятъра. Ще се опитам образно да поясня защо - това е нещо като заразата. Попаднали на едно място, десетки млади хора “поемат вируса” и го пренасят там, където живеят или творят, и “заразяват” с новите идеи и начин на мислене и други, и други. Освен нашия уъркшоп имаше друг за драматичен театър на колега от Белград, който направи една изключително интересна театрална интермедия за водата, имаше група, която се занимаваше с деца с физически проблеми... Те рисуваха на едни платна някакви прозрачни плаки и накрая, като ги закачиха на нещо подобно на простор, рисунките изглеждаха различно, в зависимост от това откъде я поглеждаш и как се пречупва светлината. Нашият декор например бе направен от картоните на пицата, която бе раздадена предната вечер на пица парти. Всички материали, които се използваха в различните форми на занятия, бяха отпадъчни. Куклите дори направихме от стари тениски и блузи, стари чанти. Това кара младите хора да стимулират нетрадиционното си мислене и начин на работа, а това пък ражда новите идеи.

- Как живеят хората в Сърбия? По-различни ли са от нас, българите, при все че всички сме балканци?

- Стандартът на живот в Сърбия е по-висок, стоките са доста по-скъпи в сравнение с България, но и заплатите са по-големи. По-важното обаче е, че самият живот е по-спокоен, хората са някак си по-ведри и от улицата им лъха спокойствие. А тук сме като зомбирани и ежедневието ни е такова. Питахме домакините защо хората там излъчват спокойствие, а отговорът им бе доста странен: “Сигурно защото живеем на равно място”. Ние се шашкаме за всичко, напрягаме се, а те не бързат за никъде и за нищо, а нещата се получават. Уж нещата са простички, а при нас трудно се случват.

- Какво направиха студентите с куклите, които майсторихте?

- Приказка, естествено. Избрах да е Снежанка и седемте джуджета, тъй като историята е позната на всички. Удоволствие бе да работим с тези студенти, за разлика от децата, те възприемат всичко много бързо, правят го още по-бързо. Провокирах ги да напишат сценарий за нашите кукли, който обаче тематично да се “върже” с екофорума, текстът трябваше, разбира се, да е на английски, работният език на форума да е лесноразбираем и да е забавен. През цялото време им повтарях, че един човек, който и какъвто и да е, когато говори, говори от свое име. Но когато на сцената застанат с куклата, всичко, което казват, е от името на куклата. Това е невероятна сила, която могат да използват винаги в живота си, чрез куклите те могат да кажат всичко, което мислят или искат да кажат, но не смеят или пък имат причина да не го правят лично. Осъзнаването на това страшно им допадна, а резултатът бе един великолепен текст, на който всички искрено се забавляваха. Историята разказваше за едни екоактивисти - джуджетата, които разбрали, че някаква жена /мащехата на Снежанка/ притежава всички неземни богатства на света. Когато тя застава пред огледалото, въпросът й е “Огледалце, огледалце, кой е най-богатият човек на света?”. В един момент обаче прекрасната Снежанка започва да застрашава първенството й, тъй като имала наследство от баща си, което ще й даде преднина един ден. Мащехата измисля генномодифицирана ябълка, от която Снежанка, като отхапе... резултатът е известен. Но на сцената в този момент се появява принцът и той не е случаен човек, а е самият Барак Обама. Спряха се единодушно на тази фигура, защото смятат, че по някакъв начин всички страни са зависими от политиката на най-голямата сила в света. И като на всички митинги от сцената той пита: “Кой ще спаси света?”, и джуджетата му отговарят в хор: “Ние ще спасим света!”. “Кой ще спаси реките и природата от замърсяване?” - “Ние ще ги спасим!”.

За представлението всички “актьори” си направиха страхотни тоалети от черни чували за смет и резултатът бе отличен. Интересни неща се получават, когато не се поставят ограничения при творчеството.

- Защо в Благоевград не се случват подобни събития? Всички арт или екофоруми още в зародиш или след първото-второто издание умират.

- Има школи, в които професионалисти актьори или художници, или други артисти или спортисти, се занимават с деца, те не са малко за град като Благоевград. И това е много хубаво, защото всеки има възможност да опитва различни неща още докато е в училище и дори в детската градина. Би било интересно, ако например двата университета направят общ проект, но може и да се правят разни неща, пък аз да не зная.

- Какво ви провокира с Жоро да участвате вече 8 години в екофоруми?

- Така се случва. Срещите с младите хора са много провокиращи. Всеки път се впечатлявам, че те виждат света по суперразличен начин от моя. Младият човек има съвсем други възприятия за нещата около него и когато го споделя с теб, е много зареждащо. Процесът на даване е двустранен, аз им показвам каквото знам, без да им налагам каквото и да е, защото аз самата винаги съм мразела някой нещо да ми налага. Провокирам ги да измислят неща, различни от всичко познато, защото съм убедена, че всеки трябва да е свободен в мислите и действията си и свободно да избира какво иска и какво не.