Човекът амфибия Яне Петков тренира, за да преплува 2 км с вързани ръце и крака

Яне Петков Петков, роден в Сандански, зодия Лъв. Откакто се помни е по басейни и водоемите. Преди десет години за първи път дръзна да атакува рекордите на Гинес. Плува под вода 2100 метра, но до ден-днешен рекордът не е записан, заради пропуски по организация и многото изисквания. През 2009 г. Яне Петков със 103 настоящи и бивши плувци плуваха щафета по 25 метра под вода. Сега мечтае да преплува 2 километра с вързани ръце и крака.

- Г-н Петков, получихте отговор от Книгата на рекордите Гинес, какъв е той?

- Да, тези дни получихме отговор, в който ни уведомяват, че не може да се зачете опитът на щафетното подводно плуване на 103 участници, които, както вие писахте, бяха преплувани успешно. Оказа се, че сме допуснали техническа грешка - прекъсване на записа на филма, която е една от причините да не бъде записан рекордът ни. Изискването на Гинес е да не се спира заснемането на филма.

- Ще се опитате ли отново да повторите щафетното плуване и да кандидатствате отново за Книгата на рекордите на Гинес?

- Засега е на заден план да повторим щафетното плуване, тъй като организацията и финансирането е много трудно. В близките години, ако се включат инициативни хора, може да се мисли в посока за повторно щафетно плуване, и то с много повече хора. Въпреки че не успяхме да запишем рекорда, мога с чисто сърце да кажа, че стана голям спортен празник. Участваха от 10-г. до 70-годишни плувци.

- Как върви подготовката за уникалната Ви идея за плуване с вързани ръце и крака?

- Засега добре. Искам да преплувам 2 километра с вързани ръце и крака. Идеята ми е с това да покажа необятните възможности на човешкия дух и това да бъде един завършек на моята активна спортна дейност. Ще припомня на читателите, че в етапите от моя живот съм преживял сериозни контузии, бил съм на ръба на смъртта, но съм оцелял благодарение на издръжливостта на тялото, която съм придобил от спортта, и то от плуването. Благодаря на Бог, че ми е дал дни да живея и да се боря с трудностите.

- Не е ли твърде опасно това? Няма ли риск за живота Ви?

- Няма никаква опасност за живота ми. Запознат съм с енергията на мисълта, имам желязна психика. И затова ще държа да изплувам разстоянието от два километра без придружаваща спасителна лодка, ако ми се разреши. Сигурен съм в издръжливостта на тялото си и съм убеден, че ще успея. Повече ме притеснява температурата на водата, тъй като плуването ще продължи няколко часа и аз като съм завързан, оросяването на тялото ми ще бъде по-слобо и по-бързо ще измръзне. Иначе риск за живота ми няма.

- Определили ли сте дата и месец?

- Да, датата, месецът и годината са известни. На 24 юли 2010 г. Ще плувам в язовир. Вариантите са два - язовир “Дяково” или язовир “Лобош”.

- 24 юли не е ли твърде скоро, ще можете ли да се подготвите?

- Време имам достатъчно. Аз тренирам от месец януари в “Интерхотел Сандански”, а сега на басейна на спортния интернат. Засега, макар и трудно, понеже тялото се схваща по-бързо, съм изпробвал плуване с вързани ръце и крака с дължина около 1 километър. Последните десетина тренировки ще проведа на мястото, където ще се проведе плуването, и тогава ще плувам цялата дължина. Имам и резервен вариант, ако времето е лошо и дъждовно, да сменя датата.

- Името Човекът амфибия помага ли Ви в живота, или обратното - пречи?

- В повечето случаи - да. И най-вече в работата ми. Когато съм край воден басейн, хората ме припознават и искат да общуват с мен. Особено се радвам, когато на духовна тема разговарям с хората и на тях им става много приятно и по-оптимистично гледат на живота.

- Има ли хора, които Ви приемат?

- Има и такива, които не вярват на това нещо, но във времето през годините част от тях се убедиха в правотата. Затова много младежи нощно време, когато си правя тренировките на дишане в парка на Сандански, се спират и ме заговарят и се интересуват от енергията прана, науката за дишане.

- Вие сте нощна птица, не се ли страхувате в нощта да ходите сам в тъмната част на парка?

- Никога не се притеснявам, защото съм запознат с биополетата и излъчването на хората. Неведнъж и два пъти съм предотвратявал сбиване в парка на Сандански.

- Интесувате ли се от политика?

- След промените членувах в СДС, преди това в ОМО “Илинден”. Но след като се запознах и навлязох в голяма дълбочина с учението на Петър Дънов, се отказах от политиката. Учението на Дънов е в противовес с политиката. В политиката хората се оплюват, чернят, мразят, а от учението на последния духовен учител на нашата планета разбрах, че голямото богатство на човека е да умее да уважава ближния, да има блага дума, добри взаимоотношения и това бе причината да се откажа от политиката. Това не означава, че не взимам дейно участие в изборите. Но сега като по-мъдър разбрах, че не е важно в едни кметски избори от коя партия ще бъде кметът, а от това какво може той да направи за града.

- След като реализарате тази си мечта, какво следва оттук нататък?

- Мисля да напиша една книга за енергията на мисълта и за необятните възможности на човешкия дух. За това как хората по-лесно да преодоляват трудностите в живота си. За смисъла на човешкия живот.