Човек не трябва да е роб на любимото занимание

Велислав Куков е на 27 г., от Кюстендил. Завършва средното си образование в Професионалната гимназия по електроника и електротехника в родния си град. Студент е във втори курс, профил "Педагогика", в Югозападния университет "Неофит Рилски". Наскоро оглави шахматния клуб в Кюстендил. Заляга над дъската с черно-белите полета от 10-годишен.

Велиславе, защо започна да играеш шах? Не ти ли беше по-интересно да риташ футболната топка?

- В началото всичко започна на шега. Имаше кръжоци по всичко в Пионерския дом. Посещавах занимания по футбол, по шах, по други спортове. Ходих известно време, после се отказах, пак отидох. Така се получи, че първото ми състезание беше републиканско първенство до 10 г. по шах. На него станах вицешампион на България и получих право да участвам на световното първенство в тази възраст в Братислава. Може би това запали искрата истински. Тогава нямаше спонсори и баща ми ме отведе с лични средства.

- Бил си още дете. Не те ли беше страх?

- По-скоро ми беше любопитно, но ако трябва да съм честен, се бях поуплашил. Всичко обаче мина добре и като за дебютант не се представих зле.

- Кой ти беше първият треньор?

- Димитър Нейков, преподавател в Икономическия техникум в Кюстендил. При него започнах и винаги ще съм му признателен.

- В семейството ти има ли хора, които се занимават с шах?

- Баща ми е бил футболист навремето като студент в Пловдив, но владееше малко и шахмата. С него играехме в началото, беше ми първият спаринг-партньор. Покрай него тренирах футбол като по-малък и все още поритвам с приятели, когато ми остане време.

- Колко време продължи най-дългата ти партия?

- Имал съм партии по 7 часа на световни и европейски първенства. Най-доброто ми представяне в чужбина е 6-то място на шампионата на континента във Франция през 1995 г. У нас имам титли и медали в почти всички възрасти - като дете, като юноша.

- Срещу кого от най-добрите шахматисти си се изправял?

- Срещу Василий Иванчук. Той все още е в топ 10 на света. По принцип обаче няма леки съперници.

- Как протича подготовката ти за турнир?

- Предимно с компютъра. Разглеждам детайлно предишните срещи на всеки от противниците, запознавам се със стила им на игра и избирам тактиката, с която смятам, че мога да ги победя. Така е във всеки спорт - опознай съперника, за да го биеш.

- Защо реши да продължиш образованието си в ЮЗУ, и конкретно в профил "Педагогика”?

- Веднага след завършване на средното си образование се записах в Националната спортна академия, специалност "Треньор по шахмат", но изкарах само 1 година и прекъснах, защото очакванията ми да получа възможност да се развивам в любимия спорт не се оправдаха. Тогава играех във Франция и се налагаше да съм повечето време там. Когато се прибирах в България, срещах много спънки в академията - например не мога да си взема изпита по гимнастика, защото нямам присъствия в часовете. Никой не го интересуваше, че в същото време съм се усъвършенствал в спорта, който ми е приоритет - шаха. Записах "Педагогика” в ЮЗУ, защото смятам след време да се занимавам с деца, които искат да играят шахмат. Аз и сега водя малчугани по състезания, когато съм свободен. По-тежко е, когато и аз участвам, но ми е приятно.

- Колко години изкара във Франция?

- Близо 3 години. През първата се състезавах за местен клуб - "Гамбит де Мюрет", в момента нямам отбор, но продължавам да пътувам за открити турнири с добри наградни фондове. Франция е от страните, в които шахът се развива най-добре и е най-платен.

- Има ли французойка до тебе?

- В момента няма никой - нито българка, нито чужденка.

- Чувстваш ли се достоен за мястото на твоя учител Богомил Андонов като лидер на клуба, което зае след смъртта му?

- Той много ми липсва. Надявам се един ден наистина да стана достоен за неговото място и да помагам за израстването на по-младите в нашия спорт, както той го правеше. Той ме научи на много неща, сред най-важните, които неминуемо човек пренася и в бита си, е да съм коректен, да не вдигам скандали, както често правят някои състезатели.

- Има ли скандалджии пред дъската?

- Хора с по-слаби нерви, въпреки че всичко опира и до възпитание.

- Как съчетаваш активната състезателна дейност с лекциите и сесиите?

- Ходя по-рядко на състезания, откакто съм студент, опитвам се да съчетавам нещата и затова участвам в турнири и състезания най-вече през лятото и през ваканциите.

- Кюстендил не е далече от Благоевград, пътуваш ли всеки ден до дома, или временно си се пренесъл в областния център на Пиринско?

- Би било твърде уморително да пътувам, не. На квартира съм и се прибирам един път в месеца за ден-два. Занапред явно ще трябва да пътувам по-често, ако искам наистина да реализирам идеите си начело на клуба по шахмат. Искаме да направим школа за деца и мъжки представителен отбор на Кюстендил, да възродим шахмата, тъй като в последните 10 години на практика този спорт нямаше никакво развитие, а аз и треньорът ми играехме в чужди клубове.

- Печели ли се от шахмат? Кой ти плаща квартирата и издръжката в Благоевград?

- Ако си на достатъчно високо ниво, например гросмайстор или международен майстор, можеш да се издържаш от шах. Аз се опитвам да се издържам, сам си плащам квартирата, но и родителите ми помагат, защото, признавам си, печеля, но и доста харча.

- Имаш по-малък брат, той занимава ли се с шахмат?

- Да, Андрей е с 4 години по-малък и като дете беше една от шахматните надежди на България, беше шампион на страната, но разчиташе само на таланта си и това, което виждаше, че правя аз. За разлика от него, аз чета непрекъснато и се развивам, и в момента го правя, защото в този спорт, особено с появата и навлизането на компютрите, непрекъснато излизат нови и нови неща.

- Кой от двама ви смяташ за по-талантлив?

- Може би брат ми е по-талантлив, не го казвам, защото съм по-големият или по-скромен. Проблемът му обаче е, че е доста мързелив, напоследък все по-рядко играе. Надявам се сега с новия шахклуб в Кюстендил да напредне. Дано го запаля!

- Трудно ли ти е следването в ЮЗУ? За 5-6 години след завършването на средното образование човек доста се откъсва от училище...

- Лесно няма, опитвам се да се справям.

- Какво ти е най-интересно?

- Наблюденията в детските градини и контактите с деца. Всъщност сега разбрах, че работата с деца наистина ми доставя удоволствие заради тяхната искреност, творчество, прямота. Затова догодина може би ще избера да профилирам "Социална педагогика” или "Педагогика с чужд език”. Оправям се добре професионално на 4-5 езика, но нито един не знам отлично и може би сега е времето и тук е мястото да променя това. Добре би било да науча много добре английски.

- Излизаш ли навън по дискотеки и заведения, или предпочиташ да разучаваш нови тактики или да четеш в квартирата?

- Обичам да се забавлявам и често ходя с приятели и колеги по заведенията. Дори може би по-често, отколкото трябва, но смятам, че човек трябва да си живее живота, а не да си слага капаците и да се изолира от всичко в името на едно-две неща.

- Каква музика слушаш?

- Българска чалга.

- Какво толкова ти харесва в нея?

- Всичко. Харесва ми, че се пее за любов, харесва ми ритъмът, който си е типично нашенски. Харесват ми певиците, а любимката ми е Преслава. Харесват ми и гръцката и сръбската музика, изобщо балкански фолк. Защо да слушам негърската чалга, та ако ще тя да се нарича рап или джаз, като си имаме наша, балканска, която изразява темперамента ни?!

- Защо не слушаш джаз и рап?

- Вероятно защото не съм израснал с тази музика. Може би ако в невръстна възраст съм бил в среда, в която се слуша класическа музика, това бих слушал и аз, но повярвайте ми, почти всички от моето поколение слушат чалга, дори и тези, които се правят, че не слушат, и те слушат!

- Каза, че в момента нямаш до себе си момиче, каква трябва да е тя, че да завладее сърцето ти? Впечатляват ли се дамите от титлите ти като шахматист?

- Отдавна търся, но все още никоя не е спечелила сърцето ми. Каква трябва да е ли?! Интелигентна, да изглежда добре, висока и стройна, за да подхожда на моя ръст, май брюнетките по-често задържат погледа ми. Честно казано, не ми вярват като кажа, че съм шахматист, обясняват, че не приличам. Като ги питам как според тях изглеждат шахматистите, казват: "С очила и солиден корем?. Не мога да си обясня защо е тази представа, като нито един от големите и известни шахматисти няма подобен вид. Най-вече момичетата се впечатляват от титлите ми и държат да им ги покажа, често го правя.

- С какво се занимават родителите ти?

- Агрономи са по образование и двамата. Баща ми работи в чужбина в момента, а майка ми е в Кюстендил. Семейството се събира 1-2 пъти в годината, но за съжаление не е за коледните и новогодишни празници. Тогава са най-хубавите състезания. Тази година по празниците ще съм в Германия, има състезание в Аугсбург, а новата 2011 г. ще посрещна най-вероятно в Мюнхен.

- Интересуваш ли се от политика? За кого гласува на последните избори?

- От политика не се интересувам. Досега съм гласувал само веднъж, на кметските избори за кмета Петър Паунов. Вярно е обаче, че обикновено по време на избори у нас аз съм в чужбина на състезание.

- Гласувал си за Паунов, а той бе единственият кмет в България, който забрани пушенето в града. Ти си пушач.

- Пуша, но забраната не ми пречи, така е навсякъде в Европа и когато Паунов наложи забрана да се пуши в заведенията, се гордеех, че Кюстендил е единственият европейски град в България. Кой ще отрече, че е по-приятно в един ресторант да не мирише на цигари? Макар да съм пушач, не си позволявам да запаля на масата, ако друг се храни, най-малкото не е възпитано. Бих предпочел не само в родния ми град да се наложи вето на пушенето в затворени помещения.

- Къде ти е по-лесно да играеш - в България или в Европа?

- В България турнирите са по-тежки, сигурно защото хората са по-умни, по-бързо схващат. Всички знаят, че руската школа е най-добра, а ние сме се учили от нея. Останалите народи имат единици добри състезатели, по-скоро изключения, докато ние и руснаците имаме школи, затова и като цяло състезателите ни са на по-високо ниво.

- Ще ти пречи ли работата като председател на клуба в Кюстендил, обучението на деца, организация на състезания и т.н. на активната състезателна дейност?

- Шахматът е спорт, който можеш да практикуваш и в доста напреднала възраст, миналата година например в първенството на Унгария участва 101-годишен, което си бе рекорд. Виктор Корчной се бореше с Топалов, Крамник и всички днешни световни величия допреди 2-3 години и макар да бе навършил 70 г., бе техен достоен противник. А работата с деца не ми тежи, напротив, приятно ми е, въпреки че отнема доста време и иска търпение. Ако нещо ми пречи да достигна още по-високи нива в класациите, това съм аз самият, защото както казах, искам да си живея живота. Мисля, че човек не трябва да се превръща в роб на каквото и да било и да се изолира от нещата около себе си, та дори това да е заради любимото му занимание.