Членството в ЕС направи достъпно “безплатното” висше образование в Европа, но немалко студенти разбраха, че то е много скъпо

- Г-н Хюуайлър, Вие сте четвъртият президент на Американския университет в България. Според Вас кое налага толкова честата смяна на неговия управленски екип?

- Всъщност, ако се върнете назад във времето, ще видите, че няма необичайно честа смяна на ръководителите на АУБ. Аз самият току-що приех предложение за продължаване на договора ми, така че ще бъда тук за поне още 6 години - това е доста по-дълъг период, отколкото е например практиката на повечето американски университети.

- Какво място за работа е АУБ?

- Прекрасно, а Благоевград е един страхотен град за живеене. Очаквам, че моят екип ще успее да привлече и задържи повече чужди преподаватели на работа в АУБ.

- Има ли нещо по-различно в АУБ днес в сравнение с първите години от създаването му?

- Питате ме какво се е променило, нали? Първо, в нашите начални години почти всички студенти бяха българи. След като АУБ стана известен на повече хора, студенти от целия свят започнаха да кандидатстват за обучение в него. Те идват от 37 страни, включително западноевропейци, американци, руснаци, украинци, азиатци, африканци и други. Разнообразната студентска общност е важна част от академичното обучение, тъй като студентите ни работят и учат заедно всеки ден с хора от различни култури, религии и нации.

- Какво е ноу-хауто на АУБ, което Вие като негов президент смятате, че може да бъде приложено от американското образование в българските университети и това ще бъде полезно за студентите?

- Не бих могъл да си позволя да кажа на колегите как да обучават студентите си. България има доказани традиции в областта на образованието и много от ректорите на български университети, с които съм се срещал, са изключителни учени и лидери. Ноу-хауто са основните две характеристики на американското образование, които позволяват на щатските университети да доминират в международните рейтинг класации.

- Кои са тези характеристики, г-н Хюуайлър?

- Научните изследвания са силно свързани и затова преподавателите ги провеждат заедно със студентите. Изследователската дейност подобрява преподаването, а пък то, от своя страна, подобрява качеството на изследванията. Американските университети са изключително независими по отношение на иновации и съревнования. Ако университетът в щата Върмонт например иска да предложи програма по компютърни науки, той може да вземе това решение независимо от образователното министерство.

- Успя ли АУБ да запази това американско предимство?

- Да. В случая визирам наложените от него много високи академични стандарти и безкомпромисност към качеството на обучението. Остана верен и на обещанието си да подпомага икономическото и социално развитие на този регион от България. Най-голямата ни група студенти е българската, имаме много специални стипендии за българи. Ние имаме специален дълг към страната, която ни е дала дом, и към обществото тук.

- Кое е основното послание и кой е основният идеал, който университетът се стреми да реализира през всичките тези 18 години от създаването му?

- Да обучава студенти с изключителен потенциал в общност, чиито ценности са академично отличие, национално-етническо разнообразие и взаимно уважение, както и да ги подготви за демократично и етично лидерство, за да служат в полза на региона и света.

- Като президент на този университет кое беше или си остава най-трудното за Вас за времето, откакто сте в България?

- Когато пристигнах в АУБ, намерих успяла, добре управлявана академична институция с отлични програми и балансиран бюджет, така че моята задача не беше толкова сложна, колкото би могла да бъде. Най-голямото предизвикателство, или поне на мен така ми се стори, е как моят екип да помогне на българите да разберат какво съкровище имат в Благоевград и възможностите, които предоставяме на най-добрите си български студенти.

- Живеете и работите в Благоевград вече трета година. Ако бяхте кмет на града, как бихте подредили приоритетите си за неговото развитие?

- Отговорът на този въпрос ще ме отведе към сфера извън моите компетенции. Всеки град си има своите предизвикателства и проблеми, които трябва да реши, но Благоевград е вълнуващ град и увеличаващото се благополучие е видимо навсякъде.

- Какво цените най-много в българските си приятели?

- Много е трудно да се обобщава, тъй като всеки от тях притежава свои собствени уникални качества. Но като цяло намирам българите за необикновено честни и прями - понякога се изненадвам от степента им на откровеност. Те не се страхуват да изкажат гласно “непопулярно” или необщоприето мнение. В един университетски комплекс такава откритост е много важна и аз я ценя изключително много.

- Пътувате често из България. С какво Ви впечатлява страната ни?

- С нейната природна красота и природното разнообразие. Планините близо до Благоевград са великолепни, както и Черноморието. Българските градове са пълни със скрити съкровища, малки и големи, и аз искрено се радвам, че ги откривам и фотографирам.

- Представете си, че днес сте изправен пред дилемата да изберете университет, където да получите второ висше образование. Кой ще бъде той днес, когато вече имате зад гърба си толкова сериозен опит като университетски мениджър?

- Интересен и много труден въпрос. Има много университети по света, които харесвам. Прекарал съм много време в руски университети - Държавният университет в Москва, Държавният университет в Ярослав. Бил съм член на международния борд на Държавния университет в Саратов. Почитател съм на Централния европейски университет, както и на някои древни европейски университети като университета Jagiellonian в Краков и университета Charles в Прага.

Но ако можех да се върна обратно в училище, аз бих избрал университет, който е малък и селективен, следващ традициите на образованието в американски стил liberal arts, модел, който се разви в Щатите - в институции като Amherst, Williams, Haverford, Middlebury и др.

- Какво е особеното, различното на тези университети?

- Предлагат начин на живот и обучение, които не могат да се сравнят с нищо друго: малки класове, лице в лице с преподаватели, улеснена комуникация между тях и студентите, динамична среда, в която студентите учат и живеят заедно, прекрасни възможности за обогатяващи извънучебни занимания.

АУБ, разбира се, следва този модел и много наши студенти го намират за много по-удовлетворяващ, отколкото големи класове и безлично отношение, типично за много европейски университети, включително и български.

- Към кои специалности на ръководения от Вас университет насочват вниманието си повечето кандидат-студенти?

- Предимно към бизнес администрация и икономика.

- Може ли да посочите поне 3 неща, които отличават АУБ от останалите университети в България?

- Първо - това са малките ни класове. Средно в един наш клас учат по-малко от 20 студенти. Преподавателите познават всеки от тях лично и всеки студент има възможност да общува с преподавателите си директно.

Второ - възможност за избор. Моделът в Европа често задължава студентите да се приспособяват към стриктно определени програми и специалности, докато АУБ, както университетите в САЩ, позволява на студентите да изградят и определят своята учебна и образователна програма по начин, който най-добре приляга на техните лични и професионални предпочитания. Те например могат да изберат да учат две специалности.

Трето - свободното изразяване на мнение и позиция. В американската система е позволено на студентите, всъщност дори го изискваме, да се включват активно по време на дискусии, да изразяват свободно своите мнения, да подлагат на критика и съмнение това, което им е било казано. В АУБ техни представители членуват във всички университетски комисии, в настоятелството на университета, имат си свое студентско правителство и независими студентски медии.

- Посочете поне три причини, заради които вашите студенти избират да следват тук?

- Преди всичко това е репутацията ни за качеството на образованието и академична ни взискателност. Ние приемаме само отлични студенти и академичните ни програми са предизвикателство дори за най-добрите от тях.

Второ - успехът на нашите възпитаници. Завършилите университета студенти са предпочитани от работодателите и имат отлична професионална реализация. Онези, които записват магистърски програми, са приети в най-престижните университети в света. Завършили наскоро студенти бяха приети в Harvard, Columbia, Cornell, Duke, Georgetown, London School of Economics, University of Chicago и др.

- Има ли сред тях българи?

- Разбира се. И то не малко. Наши български възпитаници учат в 20-те топ университета на САЩ и получават стипендия от фонд “Анна Чапрашикова”.

- Кои са “инструментите”, които университетът използва, за да постигне високите си образователни цели?

- Традиционният метод, използван в повечето европейски университети, е, че студентите трябва да запаметят съответната информация, така че да могат да я повторят по време на изпит. Американският модел прави точно обратното - изисква от студентите да осмислят и разберат информацията, която им е предоставена, да я подложат на съмнение, да я оборят или да я потвърдят, да я сравнят и да я противопоставят на друга информация. Казано с две думи, ние искаме те да изразяват своите мнения в клас и да ги защитават аргументирано. Това е начинът да се научат да мислят критично.

- Струва ми се, че АУБ и Югозападният университет в Благоевград продължават да не се разпознават като партньори, които работят за образованието на младите хора.