Черешките на приватизационната торта, забъркана от РМД-тата на СДС

Каква е съдбата на приватизираните чрез работническо-мениджърски дружества /РМД/ и приватизационни фондове бивши предприятия в Благоевград, които по времето на социализма носеха славата на града като промишлен център на Югозапада, кои са собствениците им, колко от тях запазиха предмета си на дейност и колко бяха умишлено фалирани - тези въпроси задават от доста време в един или друг вид различни наши читатели.

Показателно е, че 10 години след раздържавяването им благоевградчани още говорят за “бившето ЗМК” например и едва ли някой от някогашните му 3000 работници знае, че предприятието бе съсипано тотално под името “Инкомс ЕМ”. Спомените ги има, но са откъслечни. Над реалността определено тегне забравата. За малко повече от едно десетилетие бяха забравени почти всички подробности около най-масовото разграбване на безценната държавна собственост, което стартира по време на управлението на СДС през 1997-1999. По същото време БСП, което държеше местната власт, уреди своите хора с не по-малко безценна общинска собственост. Там, където двата метода за замогване на “наши” не проработиха, държавата обяви ликвидация и за по шепа левчета група избрани станаха крупни притежатели на огромни парцели и сгради.

За да припомним, особено на днешните млади хора от 20 до 30 г., какво беше и как е сега и кой е отговорен, в. “Струма” започва серия от публикации на тема “20 години по-късно”. Първата е за бившия електронен гигант ЗСТ.

По времето на социализма едва ли не всяко второ работещо държавно предприятие в Благоевград съдържа в името си “Пирин”. Днес имената са запазени, запазен е и предметът на дейността, само собствениците са други - вече не е държавата, а са частни лица, издигнати случайно /и не чак толкова случайно/ на гребена на вълната.

Продължаваме прегледа на приватизираните около 1999 г. предприятия в Благоевград със съдбата на 3 от тези “пирински” дружества. Тя е показателна за голямото бинго, което СДС удари по време на управлението си чрез раздържавяването с работническо-мениджърски дружества /РМД/.

“Пиринстройинженеринг”

е единствената специализирана в пътно строителство фирма в Благоевградска област по социалистическо време, стопанисваща 2 инсталации за инертни материали и 5 асфалтови бази. В златната за СДС 1999 г. фирмата става частна чрез РМД “Пиринстройинженеринг 99”. Съдружници в него са Величка Фотева и Велика Узунова. Освен че разбират от асфалт, двете дами имат и едно друго голямо предимство - роднини са на строителя Васил Костов, собственик на “Растер юг” - любимата строителна фирма на ексдепутата Илиян Попов, която участва във внушителен брой приватизационни сделки. В “Пиринстройинженеринг 99” се водят 42-ма акционери, сред които с най-голям брой от акциите /общо 4818 акции по 10 лв./ са председателят на управителния съвет Стефан Стоев - 1400 акции, Фотева - 1350, и Узунова - 1450. Двете дами всъщност държат общо 58% от РМД-то, или 2800 от 4818 акции.

В стремежа си да се подсигури навсякъде със свои хора Ил. Попов праща като член на надзорния съвет кандидат-съветника от СДС Владимир Таковски, Димитър Шапшалов - тогава началник на строителния контрол, Силвия Блажева от “Отворено общество”, ексшефа на Пътно управление Любен Караджов и Ст. Стоев.

РМД-то печели в надпревара с 12 кандидати от цялата страна и купува 5691 дяла /80%/ от предприятието за 1,65 млн. лв., платими разсрочено за следващите 10 г. Държавата остава собственик на 1423 дяла. Малко по-късно от ръководството са освободени Таковски, Караджов и Блажева.

През октомври 2000 г. в новия съвет на директорите влиза и самият Васил Костов заедно с шефа на “Главболгарстрой” Георги Ризов.

2 години по-късно дружеството печели първата си голяма поръчка - за реконструкция на пътя Благоевград-Бодрост, с оферта от 410 762 лв. Около тази сума се движат всичките й спечелени обществени поръчки до момента, а те хич не са малко. Има от време на време оплаквания, че вместо 6, дружеството полага 2 см асфалт, но какво от това.

В момента “Пиринстройинженеринг” е ЕАД с предмет на дейност пътностроителна и пътноремонтна, производство и продажба на инертни материали и асфалтобетонови смеси, изпълнение на всички СМР в областта на пътното строителство, лабораторен контрол на материалите. Разполага с 4 собствени асфалтови бази, трошачно-сортировъчна инсталация, строителна лаборатория, кариера за добив на строителни материали в с. Обел, ремонтно-механична база в Благоевград, специализиран автопарк и механизация, базирана на територията на цялата област - в Благоевград, Симитли, Петрич, Г. Делчев и Разлог.

Капиталът на дружеството е 71 140 лв., акциите са с номинал по 10 лв. След като изкупи и 20-те процента на държавата, сега “Пиринстройинженеринг 99” е собственик на всичките акции.

Управители са Г. Ризов, В. Костов и Ст. Стоев. Последните двама са и изпълнителни директори.

“Пиринкомерс” ООД

15 дка земя с над 100 складови помещения върху нея и мебелната къща в кв. “Грамада”.

Това е следващата хапка на СДС в мътните приватизационни години. Тя обаче се оказва толкова голяма, че и досега за нея се водят съдебни дела.

През 1998 г. дружеството е взето на абордаж от новосъздаденото РМД “Пиринкомерс 99” АД. В него по 150 акции имат припознатата от депутата Ил. Попов за синя управителка Светла Станчева-Цекова и главната счетоводителка Жулиета Илиева. Акциите на двете представляват 60% от всички акции, а останалите 12 души получават по 15-20.

На 22 юли 1999 г. “Пиринкомерс 99” АД подписва сделката с Агенцията по приватизация /АП/ за 67% от “Пиринкомерс”. Офертата на РМД-то е за 850 млн. стари лв., а втори след него остава бизнесменът Венчо Мутафчийски-Пашата, представил банкова гаранция от ДСК.

Още тогава сделката е оспорена по съдебен път. Пашата атакува - завежда дело срещу АП, подменила обявените в “Държавен вестник” условия за продажба. Според обявата 30% трябва да се платят в деня на сделката, а останалите 70% - до 30 дни. РМД-то обаче получава сладката преференция за разсрочено плащане за 10 г. с 1 г. гратисен период. Докато Пашата чака решението на магистратите, Цекова повишава наемите на складовете с 50% и поверява охраната на фирма “Бучи”, собственост на вуйчото на благодетеля й Ил. Попов - Велин Бучински.

Апетитността на имота определя изцяло по-нататъшната му съдба.

През януари 2000 г. Пашата черпи щедро - ВАС току-що е развалила сделката за приватизацията на “Пиринкомерс”. Агенцията по приватизация обаче за кой ли път се оказва над закона и отказва или да прикани РМД-то да плати цялата сума, или да обяви нов конкурс.

През септември 2001 г. Държавната комисия по стоковите борси и тържищата разпорежда за пръв път складовете в Благоевград да бъдат затворени, защото работят като стоково тържище без разрешително. Във фирмата тогава е изпратена тежката артилерия - братовчедът на Ил. Попов - Емил Бучински, чиято фирма “ФАРМ-РЕМ” ООД купува 50% от РМД “Пиринкомерс 99”. Тогава става ясно, че голяма част от дълга на РМД-то към АП са платени с пари на Бучински. 50-те процента представляват 4704 от акциите, всяка купена срещу 27,83 лв. Цекова и Илиева се сдобиват с по още 48 акции, за да закръглят общия си дял също на 50%.

Впоследствие е регистрирано ново дружество - “Пиринкомерс” ООД, с управител Емил Бучински. Преди 3 години Бучински джиросва част от 7350-те си акции на софиянците Станимир Жарков и Александър Червеняков, син на Младен Червеняков. Цекова оспорва в съда Червеняков и Жарков като нелегитимни акционери - Бучински трябвало първо да предложи акциите си на другите акционери, преди да вкарва нови лица.

След редица крамоли помежду им през 2007 г. управителят на “Пиринкомерс” ООД Бучински най-сетне успява да уволни Светла Цекова и съпруга й Румен Цеков. Това става 3 месеца след като Бучински като мажоритарен собственик на “Пиринкомерс” АД и дъщерното му дружество “Пиринкомерс” ООД на общо събрание сваля съдружничката си от поста управител в ООД-то заради оплаквания на колектива, че тя не работи, непрекъснато е в отпуски и тормози всички с капризите и претенциите си.

В момента двамата бивши съдружници не могат да се гледат, различните наказателни дела от сем. Цекови за нелегитимни съдружници, общи събрания, уволнение и т.н. са разпилени по столичните съдилища, а складовете са отново пред затваряне заради липса на противопожарна система за обезопасяването им.

Мебелната къща

е другият имот на “Пиринкомерс”, който на няколко пъти попада в центъра на драматични събития. Там собственик на сградата е “Ива комерс” ЕООД на Емил Бучински и поне по линия Бучински-Цекови тук не хвърчат искри.

Къщата е с площ 4602 кв.м, построена е през 1985 г. и след демократичните промени в нея като наемател влиза “Аско Деница”, преименувана по-късно в “Нова Деница” АД. През 1999 г. собственик на сградата става “Пиринкомерс” ООД, от който през 2002 г. се отделя “Ива Комерс”. От самото начало “Аско Деница” не е включена в активите на “Пиринкомерс”, а е апорт в активите на “Нова Деница”, чийто собственик е пернишкият енергиен бос Христо Ковачки. Бучински получава нотариален акт за собственост на Мебелната къща на 10 март 2003 г. и 2 години прави опити да изгони наемателите “Нова Деница”.

Любопитното е, че година по-рано дял в къщата има и братовчед му Илиян Попов. На 12 юли 2002 г. депутатът Попов обаче прехвърля собствеността си в къщата на братовчеда Бучински срещу 1/3 от дела му в “София Ауто”, отказва се и от акциите си в капитала на “Пиринкомерс 99”, пак в полза на Бучински.

След като успя да изхвърли багажа на “Нова Деница” и да освободи огромната сграда, през 2005 г. тук за кратко влиза “Техномаркет”, бизнесът обаче не потръгна и сега Мебелната къща е празна и се руши.

“Пиринснаб” АД

Промените в дружеството, стопанисващо складове в кв. “Грамада”, започват през май 1998 г., когато тогавашният министър на търговията Валентин Василев освобождава от работа шефа на фирмата Китан Петров и назначава на негово място инженера от Завода за високоговорители Костадин Пиперевски. Пиперевски не е случаен избор - той е наше, демек на СДС, момче. Първата работа на новоназначения е да даде на съд предшественика си за загуби в размер на 136 млн. лв., натрупани главно от продажба на стоки под действащите цени и разпродажба на транспортни средства без търгове или конкурси.

Точно 1 година след смяната на управителя търговското министерство обявява за продажба 70% от фирмата. Дни след публикуването на обявата 12 работници и служители в “Пиринснаб” регистрират РМД “Пиринснаб приват”. 33% от акциите, равняващи се на 1600 броя, взема Пиперевски, следват главният счетоводител Мария Георгиева и Виктор Костадинов с по 1000 акции. Така тримата слагат ръка общо на 73% от собствеността. Освен Пиперевски и Георгиева в съвета на директорите влиза столичанинът Красимир Марков, а малко по-късно и ректорът на Правно-историческия факултет в ЮЗУ проф. Траян Лялев.

Въпреки големия депозит от 44 млн. лв. РМД-то кандидатства в АП за купуване на дружеството и печели с оферта от 441 млн. лв.

Както всички останали, и това РМД плаща 10% и получава преференцията да изплати останалата сума за 10 г., че и да инвестира за 3 г. 150 млн. лв.

Без излишни шумотевици дружеството успява да се справи и с издължаването към държавата, и с инвестициите. Сега то е лицензирано стоково тържище, занимаващо се с търговия на авточасти, строителни материали, химикали, бои, водопроводни части, материални ресурси и средства за производство, производствена и пласментно-снабдителна дейност и услуги, транспортни услуги и т.н. Капиталът му е 56 340 лв., толкова са и акциите с номинал по 1 лв.

Според информационната система Дакси управители в “Пиринснаб” са Виктор Стоянов Костадинов, Костадин Кирилов Пиперевски и 80-годишният проф. Траян Георгиев Лялев. Мажоритарен собственик е някогашният инженер в ЗВГ К. Пиперевски, уцелил вярното време да покаже пристрастия към политическата сила, разпределяща материалните блага.