Бяхме домакини на национален турнир по хандбал, а никой от общината не дойде дори за финала

Благоевградската треньорка по хандбал Софка Арабаджиева е родом от Петрич. През 1979 г. завършва спортното училище в Правец, след което продължава кариерата си в “Пирин” /Бл/. Постепенно се утвърждава като една от водещите състезателки на зелено-белите, а в продължение на близо четири години носи и капитанската лента. Приключва преждевременно с активния хандбал през 1988 г. заради контузия на коляното, последвана от две операции. След това става треньор в детско-юношеската школа на благоевградския клуб.

През 1997 г. е в основата на учредяването на “Пирин 97”, който развива приоритетно женския профил. Възпитаничките на С. Арабаджиева бързо се превръщат във водеща сила при подрастващите в България. Няколко години по-късно е извършена пълна смяна на ръководството и за президент и спонсор на “Пирин 97” е избран германският бизнесмен Ханс Даншник. По негово настояване клубът е преименуван на “Интер”. Немецът обаче се отказва след малко повече от един сезон и председателския пост заема С. Арабаджиева. Паралелно с това тя водеше известно време и жените на “Пирин” /Бл/ в “А” група, докато зелено-белият клуб не преустанови съществуването си. По-късно “Интер” продължи да развива с не по-малък успех само мъжкия профил.

Заради пермаментното безпаричие С. Арабаджиева бе на път да закрие школата преди 2 години, но ръководството на ЮЗУ “Н. Рилски” регистрира представителен тим в “А” група и откри перспектива пред хандбалистите, които заиграха в елита под името “Интер Академик”. Заради тоталната финансова безизходица миналата седмица С. Арабаджиева шокира спортната общественост с признанието, че ако не намери помощ, спира с хандбала и става чистачка.

- Г-жо Арабаджиева, взехте ли окончателно решение да се откажете от хандбала?

- Преди турнира за купа “България-БФХ” за юноши старша възраст, който приключи в края на миналата седмица в зала “Скаптопара”, бях готова да зарежа всичко. Просто не виждах никакъв изход от задънената улица, в която продължавам да се намирам. Обадиха ми се приятели и познати, питаха ме дали сериозно съм решила да се откажа. Един от тях, който не е от Благоевград, дори ми обеща, че ще намери човек, който да ми плаща 250 лева месечно, само и само да не спирам работата с децата. Постепенно си дадох сметка, че не мога току-така да си тръгна. Трябва поне да довърша състезателната година, от която остават няколко месеца. Имам ангажименти и към мъжкия отбор на “Интер Академик” в “А” група.

- Как реагираха възпитаниците Ви?

- Разбрах, че веднага са обсъдили ситуацията във Фейсбук. Аз не ползвам интернет, но ме осведомиха. Повечето не искат да повярват, че мога да си тръгна просто така. Ами ние, казват, къде ще тренираме, ако Вас Ви няма? Не е лесно да си треньор. Отношението и подходът към състезателите от различните възрасти не са едни и същи.

- Има ли разлика между децата отпреди 10 години и сегашните?

- Огромна е, но ролята на треньора си остава все така важна. Наскоро учител от едно местно училище ми се отлака от мой хандбалист, който е сред най-добрите в отбора на момчетата до 13-годишна възраст. Стягайте го този, ми заяви колегата. Отговорих, че момчето при мен си слуша и нямам никакви проблеми с дисциплината му.

- Избраха Ви за треньор номер 1 в Благоевград за миналата година, минавало ли Ви е през ума, че 2 месеца по-късно ще искате да спрете с любимия си спорт?

- Разбира се, че не са ми минавали такива мисли. Още повече че на последната церемония организаторите на класацията се бяха погрижили да ни наградят не само с купи, а и с парични премии. В плика ми имаше 200 лева, което не е кой знае колко, но придава тежест на приза.

- Представителите на местната власт по какъв начин реагират? Все пак Вашият клуб има и социална функция, откъснали сте от улицата стотици деца. Някои от тях достигнаха и до националните гарнитури, а има и такива, които благодарение на основата, получена в “Пирин 97” и “Интер”, станаха професионалисти.

- Чакам среща с кмета Атанас Камбитов вече близо месец. Записала съм се по надлежния ред, но нещо все не се получава. Много обидно ми стана миналата събота, когато никой от общината не дойде на финалния турнир за купата в зала “Скаптопара”. А без никакво съмнение тази инициатива носи авторитет и е от полза за Благоевград. За два дни тук дойдоха около 120 човека от цялата страна.

Колкото до състезателите, на които съм помогнала, удоволствието е взаимно. Миналата година една от първите ми възпитанички - Нели Радулова, ме зарадва с незабравим подарък за 50-годишния ми юбилей. По нейно настояване й гостувах две седмици във Франция, където играе. С вратарката на националния отбор Екатерина Джукева, която също е от школата на нашия клуб, бях в Исландия, където се състезаваше, преди да се премести в Испания.

- Не Ви ли е криво, че премиерът Бойко Борисов постоянно се изявява по тенис кортове, футболни зали и терени, а треньорка с дългогодишен стаж като Вас е изправена пред перспективата да стане чистачка?

- Нормално е да ми е криво, но не искам да хвърлям вина върху този или онзи.

- Държавата изсипа милиони за спортни съоръжения, примерно зала “Арена Армеец” в София. Като че не се мисли обаче достатъчно за спортните специалисти, без които дори и най-модерната база е безполезна.

- Това е факт, но не е моя работа да го коментирам в детайли. В Благоевград също за последните няколко години се построиха нови зали. Дано в бъдеще те се пълнят редовно с публика, класни отбори и състезатели. Засега обаче все още не можем да затворим кръга.

- Какво трябва да се направи?

- Уж всеки знае на теория, а така и не се намира кой да го реализира практически. Сега си спомням за един разговор преди години с Христо Ковачки, който тогава беше президент и спонсор на хандбалния “Пирин”. Ти, казва, имаш децата, а аз пари. Не можем един без друг. Сега, от позицията на времето, разбирам колко е бил прав.