България ми даде образование и съм й длъжник

Д-р Владимир Рабаджийски е роден 1946 година в Берово, Република Македония, тогава Югославия. През 1958 година родителите му емигрират в България и се заселват в Бургас, по-късно се установяват в Благоевград. Тук Вл. Рабаджийски учи в бившата Солунска гимназия, а през 1974 година завършва Медицинския институт в София и започва работа във вътрешно отделение на благоевградската болница. От 1 април 1974 година до 1980 година работи в сферата на спешната помощ в Благоевград, след което заминава на работа в Македония и Либия. Преди 3 месеца д-р Рабаджийски се завърна в Благоевград след 30-годишно отсъствие и в момента д-р Рабаджийски, който е специалист по вътрешни болести, работи в спешно-приемно отделение на МБАЛ-Благоевград. Дава дежурства и във филиала за спешна помощ.

- Д-р Рабаджийски, какви са първите Ви впечатления от здравеопазването в страната ни след 30-годишно отсъствие?

- За организацията на здравната система все още не мога да кажа нищо определено, защото съм отскоро тук. Обаче за заболяванията вече имам натрупани впечатления, силно завишена е патологията в сравнение с преди 25-30 години. Може би една от причините е, че и Благоевград вече е по-голям, с увеличен брой население. Аз смятам, че годините на преход са се отразили върху населението. Доста завишена е психическата патология с остро разстройство, предимно при младите хора. Прави ми впечатление, че често медицинска помощ търсят хора, изпаднали в депресии и нервни кризи, особено в края на работния ден и вечер. Не твърдя, че преходът е основната причина, но смятам, че е една от тях. На второ място се нарежда и увеличението на алкохолизма, и, разбира се, болестите, които са популярни в целия свят, специално сърдечносъдовите и белодробните заболявания, онкологичните и други. Тенденцията е същата и в Македония.

Наблюдавам, че у младите хора има много натрупана негативна енергия и това по-скоро води до насилие. Често в Спешно отделение постъпват младежи, пострадали при сбиване, понякога придружени и с полиция. Преди 30 години това го нямаше. Сега самият начин на живот е променен. За съжаление често сред употребилите алкохол попадат и момичета, които са в училищна възраст. Много лесно учениците посягат към алкохола и получават различна степен на отравяне. Често пияните младежи са и агресивни.

- Според Вас работата в Спешно отделение променила ли се е?

- Засега все още нямам обширни впечатления. Спешните случаи всички са обхванати, веднага се реагира, което е добре. Постъпилите болни се селектират, тези, които трябва да се настаняват за лечение, се приемат, тези, които нямат нужда от болнично лечение, се освобождават. Но прави впечатление, че много от пациентите не са от спешен характер, сега може би с разкрития неотложен кабинет ще се разреши този проблем. Идват много пациенти, които въобще не са спешни, например главоболие, температура. Някои искат просто да им измерим кръвното налягане. Така е защото тези пациенти си идват сами, самоинциативно, по собствена преценка, без да са настанени от спешен екип.

Има и нещо друго, за мен като лекар този болен може да не е спешен, но всеки човек смята, че неговото заболяване е най-спешното и страшно. И тук е ролята на лекаря да влезе в тази психологическа нагласа на болния и да му поясни, за да разбере реално, че не му е мястото в Спешно отделение. Няма нужда от скандали и излишно напрежение между пациент и дежурен екип. Пациентите са силно обидчиви, веднага се хващат за казаната дума, реагират често агресивно. Натрупаният опит ми помага да избягвам конфликтите с пациентите, но се опитвам да им обясня за следващия път да знаят, че за по-леки и безобидни оплаквания трябва да потърсят медицинска помощ при личния си лекар. Ако е почивен ден или през нощта - в разкрития дежурен кабинет в МСЦ “Рубидент”. Разбира се, оплаквания, които заслужават сериозно внимание с провеждане на консултация и изследвания, са за Спешно-приемно отделение - инсулти, инфаркти, пътно-транспортни произшествия, тежки травми и други. И тук е мястото да спомена, че има много добър контрол и взаимопомощ от страна на полицията. Служителите на реда се отзовават при по-агресивни пациенти, също така ги придружават по време на преглед, прави ми силно впечатление, че полицаите са много коректни и създават ред. Добра организация има между Спешен център и приемното отделение на болницата.

- Д-р Рабаджийски, защо избрахте да се върнете в Благоевград?

- В Благоевград, както се казва, ми е хвърлен пъпът, тук създадох семейство, ожених се, родиха се децата ми. Бях на 13 години, когато родителите ми заедно със сестра ми ни доведоха в България, след като имигрираха от Берово. От 1959 година живея в Благоевград, тук завърших основното си и средно образование, по-късно и висше в София. През 1974 година започнах работа във вътрешно отделение на благоевградската болница директно от студентската скамейка. Тогава директор беше д-р Червилов, който ме премести в тогавашната Бърза помощ, там останах 6 години. Спешната помощ е за мен, както се казва, “първата ми любов”, с нея започнах и с нея завършвам кариерата си.

През 1976 година родителите ми избраха да се върнат в Скопие, но аз останах в Благоевград, защото тук срещнах и голямата си любов, съпругата ми Любка Вирчева, която по професия е проектант. По-късно и ние заминахме за Берово. Имаме две дъщери, по-голямата е Рая Лазаровска, която завърши в Скопие икономика и сега се занимава с бизнес. Тя и съпругът й ме дариха с три внучета, сега живеят в Италия. Най-големият е 14-годишен - Димитър Лазаровски, той тренира футбол и е в юношеския отбор на “Милан”. Любка е на 12 години, а най-малкото внуче Филип е на 2 годинки. Другата радост на живота ми е дъщерята Александрина, която завърши Американския университет и сега работи в Ню Йорк, в най-голямата консултантска къща “Макензи”. Тя е американско дете, на 15 години отиде в Чикаго и завърши там средното си образование, след това дойде в Благоевград и сега отново е в Америка. На гости й ходих вече 2 пъти.

В Благоевград ми е много приятно. Пак повтарям, свързан съм с този град. Това ми бе мечтата да се върна отново тук. Радвам се, че сега колегите ми от болницата и Спешен център ме посрещнаха толкова добре. Искам да споделя още, че България ми даде образованието, бях работил тук само 6 години и съм длъжник на държавата. Редно бе да си върна борчовете към България. Както ми е Македония, така ми е и България на сърцето. Човек трябва да бъде благодарен за полученото.

- Вие сте роден в Македония, какъв се чувствате?

- Да, аз съм роден в Македония, но по народност се чувствам българин. Ние сме едно цяло, аз се занимавам с история от 1984 година, това е моето хоби. Трябваше да прочета много за историята на старите цивилизации, най-интересна ми беше историята на Балканския полуостров. И знаете ли, доста страници трябва да се преобърнат, за да се стигне до някои истини, за мен това е моята лична истина. Аз не я налагам на никого. Човек с годините и знанията си стига до някои свои заключения. За мен аз съм си изградил моята истина.

- Д-р Рабаджийски, работили сте и в Либия, разкажете ни?

- Три години работих в една огромна болница в Мисурата, това е третият по големина град след Триполи и Бенгази.

Там работих до 1991 година, бях завеждащ вътрешно отделение в огромна и уредена болница. Имаше 3 хирургии, акушер-гинекология и много други отделения. Либия е интересна като държава, аз съм запазил хубави спомени оттам. Бях подготвен за техния начин на живот, запознах се предварително с техния манталитет, с религията им, с исляма. Арабите са от този тип хора, които обичат да респектират. Те са суетни, обичат да ги уважават и да не ги подценяват. Отидох там по един проект за научно-технически обмен на опит и заплащането беше регламентирано, коректно и добро.

- Има ли разлика сега между заплатата на един лекар в Македония и в България?

- Няма никаква разлика, трудовото възнаграждение е същото, заплатата е 600-1000 лв., в зависимост от трудовия стаж, придобита специалност и други. Няма разлика и между живота в Македония и България, манталитетът на народите е един и същи. Лекарските школи са близки, в България обаче медицината е по-развита, качеството на образованието е по-високо. Сега разликата между Македония и България е, че България хвана посоката с влизането в Европейския съюз, докато Македония още се лута.