България има сериозен шанс да се възползва от азиатския икономически бум като предна врата на ЕС

Николай Куколев е завършил специалност "История и български език" в ЮЗУ "Н. Рилски" - Благоевград, а през 2002 г. и магистратура по "Финанси". В момента е учител по история и цивилизация в НХГ "Св. Св. Кирил и Методий" и преподавател по "Публични финанси" и "Банки и борси" в Колеж по туризъм - Благоевград. Външен сътрудник е на Търговско-промишлената палата в Благоевград.

- Г-н Куколев, скоро се завърнахте от специализация в Китай, каква бе темата, по която работихте!

- Тема на специализацията бе "Възстановяване и развитие на световната икономика в следкризисния период", домакин беше Държавната комисия за проучване и развитие, която обединява икономическите департаменти на Държавния съвет на Народна република Китай и различни изследователски институти. Участниците бяха представители на страни от по-динамично развиващи се региони като Централна и Източна Европа, Латинска Америка, Централна Африка, Югоизточна Азия и Близкия изток, в които Китай вижда сериозни перспективи за сътрудничество. Двама бяхме участниците от България, като другият колега Вл. Спасов бе представител на нашето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.

- Защо Китай се интересува толкова много от последиците от световната икономическа криза, при условие че е една от най-малко засегнатите икономики от нея?

- Китай също търпи последици от кризата, интересът им към проблемите на световната икономическа криза и последиците й има няколко причини. Първо, от кризата основно бяха засегнати развитите икономики на Европейския съюз, САЩ, Япония, които са и основните търговски партньори на Китай, т.е. свиването на техните пазари сериозно ограничи и оборотите на китайския износ към тях и оттам на растежа на китайската икономика.

Китайските власти и бизнес среди си дадоха сметка, че икономиките вече са толкова обвързани, че няма как кризисните явления в развитите държави (и основни пазари на китайска продукция) да не въздействат негативно на икономическия растеж на самия Китай. Освен това Китай държи огромно количество държавни ценни книжа (външен дълг) на САЩ и това също го обвързва с американската фискална и валутна политика. Значителна част от инвестициите в по-високотехнологичните отрасли на китайската икономика също продължават да са на компании от Европа, САЩ, Япония и Южна Корея. Давайки си сметка за тези икономически взаимообвързаности, китайските власти и бизнес няма как да не потърсят и алтернативни възможности за своята икономика.

В този контекст се търси задълбочаване на взаимоотношенията с държави с по-висок потенциал за растеж (Централна и Източна Европа, Латинска Америка) или със значими природни ресурси, включително земеделски продукти, необходими за суровинното осигуряване на китайската промишленост и вътрешно потребление (Близкия изток, части от Африка, Югоизточна Азия). Друга алтернатива е стимулирането на вътрешното потребление и инвестиране в мащабни инфраструктурни проекти и жилищно строителство в самия Китай. Това е и необходимо, като се има предвид, че има сериозни различия в икономическото развитие и стандарт на живот в различните райони на Китай.

Например в Западен Китай има провинции, в които доходите на населението са около 10 процента от тези в Пекин и другите големи градове с развита промишленост, където средната работна заплата е около 420 долара. Това обаче крие своите рискове: в последните години бюджетът на Китай трайно поддържа дефицит от около 10 процента, в последната година има и сериозен ръст на инфлацията.

Разбира се, Китай има своя потенциал да поддържа сравнително високи нива на растеж и през следващите години, най-вероятно китайската икономика ще се възползва както от някои свои досегашни предимства, така и от нови пътища за поддържане на висок икономически растеж.

Сред предимствата, които и до момента осигуряват конкурентност на бизнес средата в Китай, са доброто съотношение между цена на труда и качеството на работната сила - заплащането не е високо (около 400-440 долара в развитите промишлени центрове), а квалификацията и опитът на работещите са на много добро равнище. Като добавим трудолюбието и усърдието на работниците и забраната за стачки, можем да твърдим, че Китай ще продължава да привлича значителни външни инвестиции и да поддържа статуса си на новата "работилница на света".

- Вече 20 години българските политици се обвиняват едни други, че не се създават достатъчно условия за привличане на чужди инвестиции, как успяват в Китай ?

- През последните тридесетина години Китай провежда изключително последователна държавна политика, подкрепяща чуждестранните и местните инвеститори чрез изграждане на необходимата инфраструктура, добро качество на административното обслужване от страна на държавната и местната администрация, гъвкава и предвидима политика на определяне на данъци и такси за бизнеса. Образованието, особено професионалното, е тясно свързано с нуждите на бизнеса в съответната провинция. Слабост е фактът, че тази политика е ясно изразена в т.нар. зони за икономическо развитие, които са се превърнали в "острови" на икономическа стабилност и просперитет, но все още нямат мощта да издърпат цялата китайска икономика и да осигурят едно по-балансирано развитие на всички региони в Китай.

Освен това тези най-развити в промишлено отношение зони продължават да привличат с възможностите за работа и по-добро заплащане голям брой китайци от по-слабо развитите и от селските райони, което обаче има своите демографски и социални последствия - натиск върху трудовия пазар в големите градове и намаляване на потенциала на другите райони за ускорено развитие, невъзможност в същата степен да се осигурят жилища (в Китай жилищата обикновено са държавни), качествени здравни и образователни услуги.

Неслучайно една от основните цели, поставена от Китайската компартия в настоящия 12-и петгодишен план за развитие, е построяването на нови тридесет милиона жилища и огромните средства в държавните бюджети от последните 5 години за строителство на здравни заведения и училища.

- За първи път посещавате Китай, получихте ли т.нар. културен шок?

- Силно впечатление прави коренно различната от европейската култура и манталитет на китайците. От една страна са трудолюбието, усърдието и умението да се живее скромно, без да предизвиква особен дискомфорт у обикновения китаец; наличието на колективни нагласи - много китайци вечер се събират на открито да танцуват, да правят гимнастика или да слушат улични певци. От друга страна са нечистотията, особено в по-периферните райони на градовете, липсата на състрадателност и съпричастност към хората в неравностойно положение, шумното поведение на обществени места (дори в метрото), честото неспазване от шофьори и пешеходци на правилата за движение.

Комунистическата пропаганда е изградила една странна представа за миналото - китайците знаят твърде малко за своето минало, традиции и цивилизационни приноси, като че ли историята за тях започва с основаването на Китайската комунистическа партия (тази година се честват много тържествено и масово 90 години от нейното основаване). За повечето китайци новият им олимпийски стадион (Bird Nest) е забелижетелен колкото Великата китайска стена или Забранения град?!

- Как може да спечели България от китайския икономически подем?

- Шансовете на България да се превърне във важен търговски партньор и посредник на китайския стокооборот в региона на Балканите и Централна Европа не са за пренебрегване, но изискват сериозни, целенасочени и дългосрочни усилия от страна на българското правителство, бизнес средите и различните обществени групи.

Нужна е особено висока активност, защото мащабите на двете страни са много различни и ние наистина трябва непременно да развием китайския интерес не просто към България, а към България като активен партньор в регионален план, към България като "врата" към региона на Балканите (в което Турция ще бъде наш сериозен конкурент), към някои от бившите съветски републики като Беларус, Украйна, Молдова, дори Грузия и Армения, и, разбира се, към Европейския съюз. Това е свързано дори с необходимостта от реформиране на някои учебни програми в образованието ни, като се представят малко повече знания върху културите на Източна Азия, върху съвременното развитие на тази част от света; защо не и изучаването на китайски език в някои наши училища и университети, без което перспективното развитие на взаимоотношенията с Китай трудно ще се случи.

В чисто икономически план сериозен потенциал за сътрудничество, включително и за привличане на китайски инвестиции у нас, има в областта на туризма, земеделието, високите технологии и развитието на някои транспортни и логистични проекти.