Българите имат волята и смелостта да се борят за свободата си

- Г-н Камбитов, каква следа е оставило Илинденското въстание?

Атанас Камбитов: Илинденско – Преображенското въстание е едно от най – значимите събития в освободителната борба на останали под турско робство българи, говоря за Одринска Македония и Македонска Тракия. Това е катализаторът за по – следващите събития и в края на краищата достигаме до Балканската освободителна война. Илинденско – Преображенското въстание и предхождащото го Горно – Джумайско показват пред цяла Европа, на света, че българите имат волята и духа и смелостта да се борят за свободата си и няма да се примирят. В края на краищата това е и поводът Великите сили да търсят решение.

- Какви са изводите от разстоянието във времето, които можем да си направим за случилото се тогава, и правят ли ни те по-мъдри?

Атанас Камбитов: Изводите са, че когато сме обединени, когато имаме обща кауза ние можем да успяваме, можем да се преборим за своите стремежи, за това което искаме. Изводът е и друг – че в края на краищата една малка България, пак казвам, когато е обединена, когато има духа, накара Великите сили да променят и политиката си, да погледнат с друго око на Балканите.

- Кои са личностите, героите от въстанието, за които знаете и достатъчно ли е направено, за да не забравяме войводите и комитите от Илинденското въстание?

Атанас Камбитов: Личностите са много от Гоце Делчев до Даме Груев. В Благоевград имаме издигнат паметник на Гоце Делчев, вие всички знаете може би. Трябва да помислим в намерението си да изградим пантеон на загиналите в Балканската война, да включим и евентуално някакъв монумент или да решим точно как и да почетем загиналите в Илинденско – Преображенското въстание. За духа на тези хора за смелостта им говори и следният факт – това е въстанието дало най – много жертви за най – къс период от време.

За каква в края на краищата ожесточена борба и по какъв начин е смазано въстанието. Това говори за реакцията и на бившата тогава Османска империя. Те реално са се страхували много от тези всички, ние казваме сега организирани, но организирано от всички тези българи, водени от стремежа за свобода, които са дали живота си в крайна сметка и наше задължение е да ги помним и да предаваме тези традиции и спомени на следващите поколения. Винаги казвам следното – един народ, който не уважава миналото си няма бъдеще.

- Една от значимите инициативи по повод отбелязването на 100-годишнината от освобождението на Горна Джумая и на Пиринска Македония е възстановяването на военни паметници. Има ли сред тях такива, които са свързани с Илинденско-Преображенското въстание?

Атанас Камбитов: За възстановяване на територията на Община Благоевград – не, а доколкото за изграждане преди малко коментирах може би е уместно, в общата концепция. Вчера имахме и среща с инициативния комитет за издигане на паметник на Тодор Александров и точно това коментирахме и това е моята идея – в края на краищата да изградим една обща концепция и да я представим за обсъждане на гражданите да се приеме. Така че има място в една бъдеща идея – изграждането и на монумент на загиналите в Илинденско – Преображенското въстание.

- Има ли въстанието европейски контекст към днешна дата?

Атанас Камбитов: Какво представлява Европейският съюз - обединена Европа без граници. Ако си спомняме, мисълта на Гоце Делчев – един от ръководителите, той беше казал следното „Аз виждам борбата на народите единствено на полето на културата – иначе казано с ум, с интелигентност, със знания, това е една осъществена европейска мечта”. В момента Европа какво е – точно това, територия без граници, в която ние трябва да се доказваме, да изграждаме авторитет и самочувствие, със знание, с интелект, с култура, с герои, а такива имаме много, имаме всички предпоставки да бъдем европейци със самочувствие.