Българинът успява не там, където е роден, младите не обичат да се потят, парите са кът и купуването на мачове намаля драстично

- Г-н Митев, накъде е тръгнал българският футбол и прави ли са онези, които твърдят, че вече е стигнал дъното?

- Мисля, че напоследък започва леко оттласкване от дъното. Най-големият проблем си остава отношението на младите футболисти към играта. Ако за един човек най-важното е здравето и семейството, поне футболът да е на трето място. За съжаление обаче в последните десетина години той е на 7-8-мо. Треньорите в детско-юношеския футбол се опитваме да променим това нещо, но усилията трябва да са общи - на клубовете, на школите, на БФС.

- Има ли условия у нас за изграждане на добри футболисти?

- Има, и примерите са много, противно на наслагваното обратно мнение. Ето в “Славия” има условия, в “Левски” също, “Литекс”, “Видима”, “Чавдар” /Етрополе/, “Сливен”, “Черноморец”. В Благоевград нещата също изглеждат добре. Градът разполага с 5 затревени терена - два на Рилци и три на базата на Иво Андонов в Покровник, има 4-5 изкуствени игрища, което не е малко. Към това можем да прибавим стадиона в Мурсалево, както и някои терени в близките села, които не са в перфектно състояние, но може да се ползват за тренировки. За мен оправдания, че нямаме база, не отговарят на действителността. Вярно е, че градове с традиции във футбола вече ги няма на футболната карта като Враца, Плевен, Русе, Добрич, но на гореизброените места се работи на ниво.

- Каква е разликата между футболистите от вашето поколение и сегашните момчета?

- Това, което беше по времето на Тато, сега се прави в много европейски страни - централизирана подготовка със съсредоточена селекция в няколко центъра, спортни училища, така както в момента е и в Испания, в Германия, Англия... Ние не сме нация с голям капацитет, но имаме над милион и половина емигранти и се получава така, че напоследък викаме в националните отбори на подрастващите българчета, които се обучават в школите на Запад, където работят родителите им. Като пример мога да посоча един Антонио Михайлов от Симитли, който израстна в “Милан” и миналата година подписа професионален договор с росонерите. У нас, пак повтарям, имаме големи проблеми с отношението към футбола. Младите не са склонни да се борят, да се доказват, да се потят на терена, да се изграждат като личности. Не е казано, че от всичките хиляди деца в школите всички ще станат професионалисти. Тези, които стават обаче, имат проблеми - функционални и физически. Имат проблеми и с дисциплината, със спазването на хранителния и питейния режим. Преди 25-30 г. ние играехме денонощно футбол. Ходиш на училище, преди това и след това играеш, ходиш на тренировки и пак преди и след това си на улицата с топка в крака. Сега този уличен футбол го няма, като че ли изчезна желанието. Тогава нямахме чак толкова контузии и травми, защото бяхме подготвени физически и кондиционно. Сега слушаш - този с херния, онзи с херния, с постоянни оплаквания от адуктори, разтежения. Всичко това е от нетренираност. Не може с час и половина организирани натоварвания 4-5 дни в седмицата да станеш футболист от европейска класа. Трябва много повече да се работи. Да лягаш и да се събуждаш с футбола. За това нещо не са виновни само младите играчи, има си обективни причини - като начин на живот, възпитание в училище, възпитание в семейството. Като условия, създадени от държавата да се спортува.

- Следите ли ситуацията в любимия “Пирин”?

- Без да съм вътре в кухнята, мога да кажа, че ситуацията в момента е много добра. Привлече се доказан треньор в лицето на Стефан Грозданов, преди него Наджи Шенсой, още по-преди Петър Михтарски и след обединението отборът зае мястото, което му приляга.

- Не съжалявате ли, че не сте част от този процес на възраждане на клуба и сегашните ръководители залагат на външни кадри, а не на собствени?

- Аз не смятам, че някога съм напускал благоевградския футбол, без значение дали се водя официално на работа, или не. Когато съм в родния град, непрекъснато комуникирам с колегите. Никога не съм отказал да помагам в тренировките на вратарите или за каквото ме помолят. И всичко на обществени начала. Преди няколко години имах предложение да започна работа в “Македонска слава” като директор, но им казах, че искам да съм треньор и да работя на терен, а не в кабинет. Не са ми трябвали никога длъжности в “Пирин” през всичките 20 г. Последните 8 г. от състезателната ми кариера работих с вратарите на клуба безвъзмездно, без да получавам нито лев за извънреден труд. Помагал съм на Лъчо Сотиров, Иван Христов, Илко Пиргов, Наката Аршинков, Веско Ганев, Ник Дашев, Павел Виданов, сигурно забравям някого. Що се отнася до външните кадри, ние вече живеем в Европейския съюз, в свободния европейски пазар на труда. Няма нищо странно и необичайно. Както нашите футболисти и треньори отиват да играят и работят в чужбина или на други места у нас при по-добри условия, така и “Пирин” ще търси да привлече най-доброто. След като се постигат успехи, значи се върви по правилен път.

- Можем ли да очакваме в скоро време появата на нови Стоичковци, Балъковци, Бербатовци и защо се получи такъв рязък отлив на таланти от Пиринския край в националните отбори?

- Няма невъзможни неща. Някой хубав ден и това вероятно ще се случи да видим новия Христо Стоичков. Специално за талантите от Пиринския край в националните формации техният брой не е намалял, а просто идват от други отбори, където са предпочели да отидат заради по-добрите социални условия. Децата прескачат Благоевград, защото на други места им предлагат безплатни квартири, безплатна храна, екипировка, предпоставки за по-нататъшна реализация. Ръководителите на “Пирин” трябва да вземат спешни мерки, защото тази тенденция на отлив ще продължи още повече, а и Спортният интернат е затворен и липсва леглова база. Клубните акционери не бива да чакат само общината да им реши проблема, самите те да се заемат за по-бързото ремонтиране и възстановяване на люпилнята на таланти, както наричаха интерната преди време. Наскоро гледах един мач на юношите старша възраст на “Чавдар” /Етрополе/ и единствено вратарят им беше от Шумен, докато всичките останали 10 играчи бяха от Благоевград, Кресна и Сандански. Коментарът е излишен.

- Един ден можем ли да видим отново вратар от фамилията Митеви в рамката на “Пирин”?

- Разбирам, че този въпрос е намек за моя син Владислав. Той е на 21 години и от лятото е футболист в кипърския “Асил”. Там е втори вратар в представителния отбор, записа мачове за купата и за дублиращия състав. Доволни са от него и ако продължава в същия дух, има данни за добра кариера. След някоя и друга година току-виж облече екипа на “Пирин” или на някой друг български отбор. Нищо не се знае, времето ще покаже.

- Защо изостанахме във футбола от такива нации като Кипър и Албания, които ни бяха абонати?

- Съвсем наскоро кипърците ни биха с 4:1. Бях на гости при сина там и присъствах на няколко мача. Уверих се, че нивото им е изключително високо. Не го вдигат местните футболисти, а чужденците. Привлекли са играчи от Африка, от Южна Америка, португалци, словаци, чехи, руснаци, сърби, да не изброявам всички националности. Назначават известни треньори от чужбина. Дават сериозни пари, инфракструктурата им е изградена и вървят напред.

- В България защо не взимаме класни чужденци?

- Нещата опират до правилно селектиране и най-вече до финанси. Пак ще се върна на Кипър. В тяхната втора дивизия чужденците взимат заплати на нивото на нашите грандове “Левски” и ЦСКА. Направете си сами сметка какво е заплащането в елитната лига. Неслучайно втора-трета година имат отбор в Шампионската лига.

- Споделяте ли мнението, че футболът ни е тотално корумпиран?

- Мисля, че в последните години корупцията намалява драстично. Причината е, първо, че парите са кът, второ, собствениците на клубове видяха, че с титли, които не са извоювани на терена, не можеш да пробиеш в Европа. Всеки отбор трябва да заслужи мястото си в челната тройка на България. Всеки футболист, от своя страна, трябва да заслужи с пот и труд мястото си в отбора и тогава ще станем по-конкурентоспособни. В международните мачове още от малки нашите футболисти имат проблеми в агресията в играта в добрия смисъл на думата, във физическата подготовка, с всички основни компоненти. Как да пробием в квалификациите за подрастващи, които по правило се провеждат в групи в рамките на 6 дни, в които трябва да изиграеш 3 мача. Ние издържим мач или най-много два и на третия се сриваме. Преди няколко сезона с юношите все пак пробихме на европейско, тогава Михаил Мадански беше старши, ние с Иво Андонов - помощници. Отидохме на финалите, там за седем денонощия трябваше да изиграем три срещи. В първата бяхме добре, във втората средно положение и третата - загуба с 0:4.

- Нека се върнем към темата за корупцията. По ваше време имаше ли масово уговаряне на мачове и каква беше схемата?

- Ако кажа, че не е имало нищо такова, значи да излъжа. В “Пирин” винаги сме се старали да стоим встрани от тези неща. Но понякога се е налагало да правим жестове, само че не срещу куфарчета с пари. Една година “Ботев” /Враца/ на добра воля ни помогна да не изпаднем, на другата година им върнахме жеста, нормални неща във футбола. Самосиндикално обаче никога не съм влизал в такава комбина.

- Много е модерно сега да се говори за мениджърски кръгове и влияние за избора на играчи за националните отбори. Оказва ли се натиск върху селекционерите да викнат този или онзи футболист?

- За трите години, в които работя в националните гарнитури, нито един мениджър не ми се е обадил да ме пита защо еди-кой си вратар пази, а не някой друг, или да лобира да взема някой негов човек. Може би знаят, че няма да поддам.

- Как ще коментирате разразилия се напоследък конфликт с Бербатов и приноса му към националния отбор?

- Митко Бербатов е най-добрият български футболист в последните 7-8 години, с най-големи успехи на международното поле и с най-висока цена на футболния пазар. За да си обясним негативизма към него, трябва да навлезем в обширната област на народопсихологията и няма да ни стигне цял ден да разискваме по темата. Когато работех като хамалин в Америка, видях, че българите си помагат един на друг. В Чикаго се построиха църкви, неделни училища, 5 или 6 читалища, нищо лошо не съм видял от наши сънародници. Това, което се говори, че в чужбина българите враждуват помежду си, определено не е истина. Толкова добро съм видял там от наши хора, че не може да им се отблагодаря цял живот. Американецът разсъждава така: Съседът има две къщи, нека си купи трета. В същото време в България цари дребнотемието, завистта към успелия, може би условията на живот провокират подобно поведение. Още един пример ми се ще да дам. С националите бяхме в Казахстан. Там имат планина, която се нарича Тян Шан, и най-високият връх е Хам-Тангра, както се казва върховният прабългарски бог. Сред местните хора битува версия, че прабългарите са тръгнали оттам. Това е още едно доказателство на тезата, че българинът успява не там, където е роден.