Бъбречните заболявания се крият в обществото, всеки 10-ти българин има проблеми

Бъбречните заболявания и тяхната значимост дискутираха на среща в Благоевград пациенти и водещите специалисти доц. д-р Боряна Киперова, председател на Българското дружество по нефрология, доц. д-р Борис Богов - началник клиника по нефрология в УМБАЛ - Александровска, д-р Мария Стоянова - нефролог в УМБАЛ - Александровска, и началникът на хемодиализа в благоевградската държавна болница д-р Таня Янева. Срещата бе по инициатива на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и присъстваха бъбречно трансплантирани, техни роднини и приятели.

Секретарят на пациентската асоциация Иван Димитров алармира, че бъбречните заболявания са често срещани.

Всеки 10-ти българин е с хронично бъбречно заболяване, има много запуснати случаи, които се откриват в напреднал стадий на развитие на болестта и директно постъпват на хемодиализно лечение. Бъбречните заболявания се развиват бързо и нямат изявена симптоматика, хроничната бъбречна недостатъчност се установява месечно при 120 пациенти в страната, 3000 българи са на диализно лечение, 500 са трансплантирани, поясни той. Проблемът е двояк, тъй като бъбречно болните не се диагностицират навреме, джипитата не са обучени, а от друга страна самите болни подценяват сериозността на този здравословен проблем.

Бъбрекът е жизненоважен орган и не трябва да се неглижира заболяване, свързано с него, каза Иван Димитров и посочи: Качественото лечение е решаващо за тези болни. Специалистите трябва да се чувстват спокойни, че лекуват правилно, с необходимите медикаменти. Държавната администрация е редно да се вслушва в специалистите относно избора на ефективно лечение и да не бъде определяща цената, а качеството.

На срещата столичните специалисти алармираха, че в момента навлизат нови биоподобни препарати, чието качество е съмнително. На някои биотехнологични препарати им е изтекъл патентът и се заменят от биоподобни, т.е. оригиналът се замества, но това крие опасност от намаляване на качеството.

Ние не сме толкова богати, че да лекуваме пациентите с евтини лекарства, защото всички знаем до какво води това, каза доц. д-р Боряна Киперова, председател на Българското дружество по нефрология, и поясни:

Биотехнологичните препарати са клетъчни и уникални, те не са химичносинтезирани, а комбинация от клетъчни култури и генно инженерство, произвеждат се от живи клетки, използват се уникални клетъчни линии от бактерии, дрожди или бозайници. Проблемът в момента е, че бързодействащите са с изтекъл патент и на пазара в страната навлизат биоподобни от чужбина, които са по-евтини, но не сме сигурни в тяхното качество. Притесненията са ни, че болниците в страната ще изберат по-евтините, но не и по-ефикасните. Не е все едно с какво ще бъдат лекувани пациентите. Биотехнологичните лекарства не могат да бъдат копирани, защото се получават от уникални живи клетки и организми. Също така трябва да се разграничат краткодействащите от дългодействащите препарати, опасяваме се, че може да загубим възможността да лекуваме болните с дългодействащи медикаменти...

Предложение до Здравната каса да бъде чуто мнението на водещите специалисти е изпратено от пациентската асоциация.

Трансплантираната Миглена Тренчева от Благоевград, която настоява за промяна в административния ред за отпускане на лекарства от Здравната каса, сподели:

При мен бъбречното заболяване отключи след настинка, разви се изключително бързо, за 6 месеца, така и не разбрах как точно стана. Стриктно спазвах назначената терапия, но усложненията настъпиха и преминах на диализно лечение. Близо 4 години бях на периториална диализа.

Трансплантацията бе извършена януари 2010 година в болница “Лозенец” от трупен донор. Сега се чувствам добре, приемам необходимите медикаменти, за да не отхвърля бъбрека, както и лекарства за укрепване на имунната система.

Искам да бъдат улеснени пациентите при получаване на лекарствата. Сега редът е следният: лекарствата се изписват с протокол от столични лекари след провеждане на консултация. Представям този протокол в РЗОК - Благоевград, тук се сформира отново комисия, която го изпраща в Националната здравноосигурителна каса, където го подписват и връщат отново в РЗОК - Благоевград. Получавам протокола, след което отивам при джипито за изписване на лекарствата и това се случва на всеки 6 месеца. Процесът е много дълъг. Първия чаках близо 2 месеца да получа на протокол за изписани лекарства. В същото време приемът на медикамента е строго фиксиран за определен срок от време, например програф приемам всеки ден на 12 часа, но може да настъпят промени и да се наложи да се увеличи дозата. Не може ли да се спести това прехвърляне на документите от столичните специалисти до РЗОК в страната и обратно в НЗОК, попита Миглена Тренчева.

На срещата присъства и председателят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания в страната Росица Маврова от Казанлък. Тя е трансплантирана преди 12 години в УМБАЛ - Александровска. Роси Маврова разказа:

Майка ми Мария Русева ми дари живот за втори път. На 38 години бях трансплантирана, тогава мама бе на 60. Сега и двете се чувстваме добре. В началото ходехме редовно за консултации в столицата всяка седмица, след това на 6 месеца. Водя нормален живот, работя и се радвам на живота. При мен бъбречното заболяване се разви изключително бързо, започнах да получавам отоци по краката и лицето, потърсих лекарска помощ и така бе открито. Имах и високо кръвно налягане, една година след започнатото лечение ме включиха на диализа. Никога преди това не съм се оплаквала от бъбреци, няма болка при това заболяване и затова не се търси навреме лекар.

Редно е хората да знаят, че не трябва да се подценява нито един здравословен проблем, веднъж годишно трябва да си правят изследвания на кръв и урина, за да може рано да се диагностицира. Забавянето води до диализа, а българският пациент все още е с ниска здравна култура...

43-годишната Ани Карадимова, също от Казанлък, сподели:

Живея нов живот, работя и се чувствам добре. Трансплантирана съм вече почти 18 години, омъжих се след това и родих момченце Генко, което сега е на 14 години. 18-годишна започнах диализно лечение, шест години продължи и на 24 години ме трансплантираха. Донор ми стана моят баща, на когото кръстих и детенцето си. Интервенцията бе извършена 1994 година в Солун, Гърция. Приятели и близки помогнаха за набавяне на средствата. Баща ми сега също се чувства добре, на 69 години е и продължава да работи.