Бъбречните заболявания са опасни, но лечими

Д-р Таня Янева е родена в град Петрич. Завършила е Медицинска академия - София, има две придобити специалности - по вътрешни болести и нефрология. Преди 25 години д-р Янева започва работа в гастроентерологично отделение на благоевградската болница, 2 години по-късно, през 1989 г., се премества в отделението по хемодиализа, което оглавява от 2001 година. Д-р Янева е семейна, с две деца, съпругът й д-р Янакиев е началник на образна диагностика към МБАЛ - Благоевград.

В месеца на Световния ден за борба с бъбречните заболявания, който в нашата страна се отбелязва за шеста поредна година, разговаряме с д-р Таня Янева за особеностите и лечението на болните с остра и хронична бъбречна недостатъчност:

- Д-р Янева, от бъбречни заболявания страдат както възрастни хора, така и деца, какви тенденции се наблюдават през последните години?

- Първо искам да спомена, че всеки 4-ти българин има проблем с бъбреците. През изминалите 5 години ситуацията се влошава, като броят им се увеличава със 7%. Във връзка с нарастващия брой на бъбречните заболявания в нашата страна вече за шеста поредна година се отбелязва Световен бъбречен ден. Идеята е да се запознае широката общественост и да се повиши вниманието й. Доказано е, че бъбречната дисфункция влияе върху сърдечносъдовата система, а тези заболявания са най-честа причина за смърт в страната ни. Около 30% от смъртните случаи и 10% от инвалидността се дължат на сърдечносъдови заболявания. При пациентите със степен на хронична бъбречна недостатъчност сърдечносъдовата заболеваемост е 20-30 пъти повишена. Медицинската статистика сочи, че при пациенти на средна възраст 45 години рискът от миокарен инфаркт, инсулт и обща смъртност е два пъти по-висок при наличие на функционална бъбречна увреда.

Установено е, че повишеният риск от сърдечносъдови инциденти и смърт при пациенти над 55-годишна възраст е сходен и дори по-висок от този при пациенти с диабет или предшестващ миокарден инфаркт. Затова тази година Световният бъбречен ден се отбелязва, като се насочва вниманието към бъбреците, за да спасим от увреждане сърцето си.

Бъбреците имат много функции, те филтрират и почистват 200 литра кръв за 24 часа. Извличат токсините и излишната вода. Спомагат за нормалното кръвно налягане, за здравината на костите и за производството на червените кръвни телца. Заболяванията на бъбреците са чести, опасни, но и лечими.

- Кога е възможно лечението на бъбречно заболяване?

- Ранното откриване на заболяването и правилно лечение води до оздравяване. Тревожен е фактът, че огромна част от болните с хронично бъбречно заболяване не знаят, че имат такова, само 12% знаят и се лекуват своевременно. Практиката сочи, че за съжаление пациентите търсят медицинска помощ при прогресивна загуба на бъбречната функция и при необходимост от поддържане на живота с диализно лечение...

- Какви са най-често причините за бъбречно заболяване?

- Причините са много, могат да бъдат от всякакво естество, сега за момента бяха усложненията от вирусните инфекции, които протичат тежко. Редно е хората да знаят, че вирусните заболявания крият риск от увреждане на бъбреците. Голям е процентът на пациентите с такива усложнения след грип. Някои от тях развиват бъбречна недостатъчност и стигат до диализно лечение.

- Кога е необходимо пациентите да търсят медицинска помощ, какви са симптомите на бъбречна болест?

- При оплаквания от типа на отпадналост, нощно уриниране, болка в кръста, промяна в цвета на урината, отоци, както и при повишаване стойностите на артериалното налягане. Обикновено хората отдават тези оплаквания на какво ли не - на преумора, на сезонна промяна, на всичко друго, но не и на едно такова сериозно заболяване.

За ранното установяване е нужна профилактика, консултация при нефролог, специализирани изследвания на кръв и урина. Може да има една съвсем нормална ехографска находка и в същото време бъбречната функция да бъде сериозно нарушена. Лошото е, че голям процент от пациентите много късно достигат до нефролог. Идват при нас във фаза, когато вече трябва да постъпят на диализно лечение. А преди това е имало други възможности за лечение. Реално пациентите идват много късно, всички диабетици задължително трябва да се консултират с нефролог. Зависи от степента на заболяване - до веднъж годишно или на половин година. Когато диабетикът е с 300 креатинин, вече се нуждае от диализно лечение. И когато попитам защо толкова късно е потърсил специализирана помощ, отговорът е или че личният лекар не е имал направление, или че не е имал оплаквания. А нашето здраве е в нашите ръце! Здравословните проблеми не трябва да се подценяват.

Ето, преди ден в кабинета ми идва младеж с диабет от детска възраст с 300 креатинин. Къде е бил той, докато този показател е нараствал, защо не е следено състоянието му от специалист? Този младеж постъпи в една фаза, която е пред диализно лечение, състоянието му оттук нататък ще се следи от нас, но вече е късно. При повишаване стойностите на креатинина над 100-150 е задължително адекватно лечение, след това възможностите са много ограничени.

И тук е редно да уточня, че креатинин 100 е вече индикатор, че състоянието на пациента трябва да се следи от специалист по нефрологични болести. Тази стойност не е нормална и пациентът трябва да е под наблюдение. При пациент с тегло около 70 кг максимумът на креатинин е 100, зависи от телесното тегло.

- Какво сочи медицинската статистика на областната болница?

- Преди години в болницата за диализно лечение постъпваха по 30-36 пациенти на година, в момента на трайна хемодиализа са 47 болни. Това са пациенти, стигнали до крайния резултат. Лечението при тях се провежда 3 пъти в седмица по 4 часа. Най-младият ни пациент е 25-годишен, той е на диализно лечение вече 5-а година. Съотношението мъже-жени е 50%. Средната възраст е около 50-55-годишни.

За изминалата година в отделението са лекувани 100 нуждаещи се от диализно лечение, една част от тях са с възстановена функция на бъбреците.

Само за изминалия месец февруари новоприети са 10 пациенти с остра бъбречна недостатъчност, от тях 3-4-ма остават трайно на диализно лечение. Отделението ни разполага с модерна съвременна апаратура, което дава възможност за продължителна хемодиализа.

И накрая искам да посоча, че през 2010-2011 година са скринирани /изследвани/ в страната общо 1291 души, от които 200 са от нашия регион. Резултатите сочат, че има връзка между пациентите, които са диабетно болни и с хипертония /високо кръвно налягане/, при 47% има данни за хронично бъбречно заболяване. А тези, които са само с артериална хипертония, при 27,5% има данни за бъбречно заболяване.

Нашата асоциация бе класирана през изминалата година от Международната федерация на бъбречните фондации на трето място в света. Получаваме призовото място за втори път сред страните от Европа.

Основните ни цели са да повишим познанията на населението, да подчертаем, че захарният диабет и високото кръвно налягане са ключови рискови фактори за развитие на хронични бъбречни заболявания, да насърчим здравословни навици, предпазващи от бъбречни заболявания.