БСП заблажи от вторичните суровини, РМА приватизира Тюменски възпитаник

Каква е съдбата на приватизираните чрез РМД-та и приватизационни фондове бивши предприятия в Благоевград, които по времето на социализма носеха славата на града като промишлен център на Югозапада, кои са собствениците им, колко от тях запазиха предмета си на дейност и колко бяха умишлено фалирани - тези въпроси, задавани от различни наши читатели, провокираха настоящата ни рубрика “20 години по-късно”.

За 2 десетилетия бяха забравени почти всички подробности около най-масовото разграбване на безценната държавна собственост, което стартира по време на управлението на СДС през 1997-1999. По същото време БСП, което държеше местната власт, уреди своите хора с не по-малко безценна общинска собственост. На много места сини и червени обединиха икономическите си интереси. В предприятията, където двата метода за замогване на “наши” не проработиха, държавата обяви ликвидация и за по шепа левчета група избрани станаха крупни притежатели на огромни парцели и сгради.

В този брой продължаваме с приватизацията на РМА “Стримон”, “Феникс ресурс”, Обувна фабрика “Вихрен”, “Народна мебел” и “Мебелфаб”. Ръка на тези фирми слагат предимно червени активисти.

РМА “Стримон”

Предшественик на държавната фирма, занимаваща се с превозваческа и строителна дейност, е “РМА-Пирин” ООД. Неин приватизатор става бившият директор Димитър Данчов, член на БСП и кандидат общински съветник от левицата. Преди да поеме шефския пост след спечелен конкурс на 25 юли 1995 г., Данчов учи “Строителни и пътни машини” в Тюменския индустриален институт, бивш пазач е на “Петрол” и бяла якичка в “Пътно управление”. Оглавява РМА в момент, когато в предприятието има 90 стачкуващи и 30 нестачкуващи работници, дългове около 20 млн. лв. и монета от 50 ст. в касата на фирмата. Уволнява всичките 120 работници, назначава нови на тяхното място и през юли 1997 г. заедно с целия колектив взема решение да внесе документи за мениджърска приватизация. РМД “Пирин” ООД е регистрирано с капитал 500 000 лв., всички работници се сдобиват с по 5 безплатни акции, само Данчов и гл. счетоводителка вземат по 10.

На 27 март 1998 г. РМД-то участва в преговорите с държавата като потенциален купувач и печели без проблем, след като в последния момент “Главболгарстрой” и “Ирис интернешънъл” се отказват от участие. Министър Евгени Бакърджиев продава на Данчов 80% от предприятието за 1,06 млрд. неденоминирани лв. Договарят се за разсрочено плащане за 6 г., през които 60% от сумата трябва да се даде в брой, а останалите 40 - в зунк облигации. Фарсът е, че унесена в собствените си приватизационни сделки, управляващата партия СДС пропуска покупката и няколко месеца по-късно дори внася предложение при Бакърджиев Данчов да бъде сменен от техен човек, мислейки, че дружеството още е държавно.

Фирмата вече е раздържавена и тогава се оказва, че работниците въобще не влизат в сметките на Данчов. Безплатните им акции се оказват платени, и то солено. За тях директорът иска 1,3 млн. лв., с които да се покрие първата вноска в Агенцията по приватизация. После привика поединично всички акционери и ги съветва доброволно да се откажат от акциите си, а тези от тях, събрали помежду си сумата от 1,3 млн., пак доброволно да подпишат договор с него, че са му дали парите назаем.

Разчистил пътя си от досадните работници с претенции за собственост, Данчов спокойно се отдава на други битови и бизнес дела.

През 2000 г. с много активното съдействие на червения заместник-кмет Виктор Асийски той заменя общинската двустайна панелка в краен благоевградски квартал за общинско тухлено тристайно жилище в “Запад”, успява да спести пари от градския транспорт, който вече не му е нужен, и на следващата година си купува и останалите 20% от предприятието. За цвят оставя няколко дребни акционери. Решил двата си основни проблем - с дома и бизнеса, приватизаторът се отдава на политически търсения, сменя БСП с Евролевицата, нея пък - с Българското национално движение на Боян Расате. Не е ясно къде на политическия небосклон ще е на изборите догодина.

В момента РМА е едно от малкото работещи предприятия в Благоевград. То е за международни превози, изкопни работи, монтажни услуги и др. Размерът на капитала в частната фирма е 152 640 лв. По данни от фирмените регистри собственици на РМА са 37 души, колкото са и настоящите работници. Дяловете им са от 600 до 41 446 лв. Последният, естествено, е на управителя Димитър Данчов.

В момента РМА работи и явно е на печалба, защото Данчов си построи и параклис, че и ВЕЦ. ВЕЦ-а го вдигна заедно със сина на Асийски, който навремето му подаде ръка да си реши тежкия жилищен проблем. Всъщност - нали за това са приятелите?

“Феникс ресурс” ЕООД

Най-мощната държавна верига за изкупуване, заготовка и реализация на вторични суровини в Пиринско десетилетия наред носи името “Вторични суровини”.

Приватизирана е през 1997 г. от близкия до областния управител Сашо Балабанов директор Стоян Иванов. Самият той е “другар от кариерата” - бивш шеф на ГК на ДКМС, а до 1989 г. - секретар на ГК на БКП. При това доста буен и решен на всяка цена да запази предприятието за себе си и за партията. На 21 юли 1997 г. синият кабинет го уволнява, но Ст. Иванов лично организира работниците и не допуска в държавната фирма тогавашния зам. областен управител Борис Маскръчки да въведе новия директор Валентин Табутов. В този ден на вратата на предприятието е окачен драматичният надпис “76 семейства никога повече няма да гласуват за СДС”. Иванов е категоричен - СДС иска да го махне, за да спре приватизацията чрез РМД и да я направи чрез преговори с потенциален купувач, след което да я купи за себе си.

Подготовката на “Вторични суровини” за приватизация започва година по-рано, когато базите й в Петрич, Гоце Делчев, Разлог, Сандански и Благоевград са обособени като самостоятелни части. Регистрирани са 5 ООД-та. Служебният търговски министър Даниела Бобева продава първите 4 дружества за 290 000 долара, а няколко месеца по-късно Стоян Иванов брои 174 000 долара и купува благоевградското.

Самият той е собственик на 35 от 100-те дяла на “Феникс ресурс” - Благоевград, но заедно със заместника му Венцислав Тренчев /14 дяла/ и гл. счетоводител Иванка Германова /13 дяла/ държат контролния пакет. Останалите 19 съдружници имат общо 38 дяла. По-късно Иванов се освобождава от тях.

През 2002 г. Стоян Иванов е арестуван за съучастие с роми при кражба на електролитна мед от склад на Завода за печатни платки, а през 2006 г. го изправиха на съд за присвояване на дърводелски машини. Не се стигна до присъди, но пък между съдебните заседания той намери време да си построи хотел и сега освен с вторични суровини се занимава и с хотелиерство.

Днес някогашните “Вторични суровини” имат собствен леярски цех, изработват и алуминиеви сифони. През призмата на времето те са ярко доказателство, че епичната битка на Иванов си е заслужавала.

Обувна фабрика

“Вихрен”

Флагманът на производството на спортни обувки по време на социализма е една от първите български фабрики, заработили на пазарен принцип след демократичните промени.

Създадена през 1982 г. и още оттогава директор й е Славчо Джампалски. С прекъсването през 1992-1995 му се събират 25 г. директорски стаж.

Най-голямата обувна фабрика в Благоевград, произвеждаща маратонки “Адидас” и спортни обувки “Дакщайн”, е обявена за масова приватизация през 1997 г. Тогава Джампалски регистрира РМД “Вихрен Бл Инвест”, в което се включват 384 работници. Капиталът на дружеството е 500 000 лв., разделени на 500 дяла по 1000 лв. Джампалски държи 96 дяла, останалите му съдружници - по 1.

Фабриката е приватизирана от 2 приватизационни фонда - Българо-холандски приватизационен и ПФ “Ютек”, изкупили 70% от акциите й. Самият Джампалски става собственик на 30%, член на Съвета на директорите и управител на фирмата.

През 1999 след спецакция на НСБОП, предизвикана по жалба на лицензирания дилър “Адидас Соломон”, директорът на Обувната фабрика става следствен за нелегално производство на маратонки “Адидас”, налагат му мярка за неотклонение “подписка”, а 8000 чифта са конфискувани. Проверка установява, че работата без лиценз е продължила 6 г., което е позволило на фирмата да пести по 150 000 германски марки годишно.

На фона на тази пестеливост не е чудно, че през 2000 г. Джампалски си купува 4-та поред нова лимузина и заживява в луксозна къща в Рилци, чудно е обаче, че работниците скачат срещу мизерни условия на работа във фабриката, заплатите са от по 40 лв. и работен ден, много по-дълъг от 8 часа. По това време фирмата вече е със статут на семейна - синът на Джампалски - Митко, е зам. директор, а дъщеря му Гергана - секретарка на баща си.

Явно, изморен да търпи капризите на вечно недоволстващите си работници, миналата година Сл. Джампалски тръгна да джиросва акции. Общинският съветник от ЗНС “Ал. Стамболийски” Димитър Урдев и бизнесменът Емил Павлов с една от фирмите си купиха 70% от акциите, а на Джампалски оставиха 30%. Тогава станаха ясни и истинските причини за джиросването - “Вихрен” се оказа затънала в дългове. Столична фирма предяви иск за 100 000 лв. и така издразни Джампалски, че той скочи на пратениците й с пистолет. Бобовдолските затворници си поискаха 6500 лв. за изработени, но неплатени обувки. Петричанин осъди “Вихрен” за 7000 лв.

Сега “Вихрен Бл” АД е с капитал 137 373 лв., толкова са и поименните акции с номинал по 1 лв. От март 2009 г. официално Славчо Джампалски е само редови съдружник. Изпълнителен директор и член на СД е синът му Димитър, който управлява заедно с Павлов и Урдев. Работят стотина души, а новите собственици твърдят, че ще наемат още работна ръка и дори ще инвестират в производство и оборудване 1 млн. евро.

“Народна мебел” ООД

Общинското дървообработващо предприятие е създадено през 1971 г. под името СДП “Братя Дерменджиеви”. Машините още тогава са секъндхенд - соцпроизводство от 1939 г. Има бази в кв. “Грамада”, с. Покровник и с. Падеш, както и магазин на ул. “Т. Александров”, простиращи се на общо 12 700 кв.м площ, от които 8300 кв.м са застроени. Разполага със складова база и ремонтна работилница.

През 2000 г. е обявено за продажба чрез търг с начална цена на наддаването 669 823 лв. Сумата не е малка, защото дълговете му към този момент са 180 000 лв. към бюджета, има и натрупани заплати към 52-мата работници. Дружеството се продава в 5 поредни търга и цената му пада всеки път. Основни играчи са РМД “Мебел 97” АД, регистрирано с капитал 21 000 лв. от 81 бивши и настоящи работници, и “Народна мебел 2002” АД, в което 31 работници са събрали 5000 лв. капитал. В първото РМД е собственикът на “Монолитстрой” Петър Байкушев и бившият директор на дружеството Христо Димитров, и в двете акционер и член на управителните тела е съпругата на директора на СИБанк Иван Николов-Бабата - Кирилка Николова. И двете РМД-та обаче претърпяват неуспех.

Дружеството е продадено на 24 април 2002 г., когато 65% стават собственост на неизвестния до този момент Кирил Арнаутски, 15% - на реститути, а 20% си запазва общината.

Арнаутски от мебели не разбира, но има опит като собственик на склад за техника в Илиенци и 4 г. търговия в Турция. Фирмата е в плачевно финансово състояние, дълговете й вече са 200 000 лв. Явно през следващите години успява частично да се стабилизира, защото през 2008 г. Арнаутски иска от общината да купи дяловете й. Тогава изведнъж се оказва, че през годините той е продал цялото имущество на “Народна мебел” на себе си.

Дружеството в момента е пред затваряне, а Кирил Арнаутски просперира. Тази година НАП го удари с 2 акта за укриване на данък печалба, но това едва ли го е стреснало.

Освен превъзходната база на “Народна мебел” той е собственик на кооперация със 100 апартамента срещу “Скаптопара” и 3 луксозни коли. Общината не е получила и стотинка за акциите си в дружеството, където на хартия все още е съсобственик. Всъщност тя съвсем е забравила тази си собственост. Парите си искат само реститутите, но жалбите им до съда от 1-2 години отлежават в някой кабинет.

“Мебелфаб” АД

Бившият завод “Арсо Поптодоров” бележи апогея си през социализма, когато дава хляб на 450 души и обзавеждане на детски стаи в Англия и Италия.

От 1992 г. директор му е Методи Милчев, който го крепи някак си през трусовите следдемократични години. През 1997 г. е обявено за масово раздържавяване и приватизирано от 510 индивидуални участници, които купиха 95% от него. Собственици на 2 мебелни магазина в Благоевград стават негови основни акционери. Това са бившият спецполицай Малин Гаджелов и съпругата му Анка, които влизат с 58% акции и започват поголовно изкупуване на останалите. Срещу тях се изправя БРИБанк, която също започва да омайва дребните акционери да й джиросат акциите си, в резултат на което за една нощ стойността им достига космическите нива от 11 000 лв. едната.

В момента капиталът на “Мебелфаб” АД е 154 566 лв., разделени на 77 283 поименни акции по 2 лв. Малин Гаджелов е управител заедно с Виолета Михайлова Попова и 73-годишния Иван Киров Попов.