Бронзовият медалист Емануил Богоев: Бях пред отказване от бокса, но този медал ме връща в играта

Бронзовият медалист от Европейското първенство по бокс за юноши до 16 години Емануил Богоев даде специално интервю за Struma.com, ден след завръщането си от Русия. Състезателят от боксов клуб Пирин донесе втори медал за бокса в Благоевград, след Таня Илиева.

Как се чувстваш като медалист от такъв голям форум, какъвто е шампионата на стария континент?

Ем. Богоев: Много добре, радвам се че спечелих медал, но съжалявам че не играх финал.

Вярно ли е, че реферите на полуфинала са те ощетили при отчитането на ударите?

Ем. Богоев: Вярно е и затова съжалявам за отпадането ми. Мачът с арменеца бе равностоен, дори в определени моменти бях по – активният на ринга. Това, обаче видя само реферът от Латвия, докато другите двама съдии от Франция и Грузия отчетоха повече удари на моя съперник. Така с 2-1 точки напред продължи арменеца. След това този състезател стана европейски шампион, което означава, че съм загубил от най- добрия в тази категория до 48 кг.

Как стигна до бронзовия медал?

Ем. Богоев: В първия кръг преодолях с лекота молдовец, а във втория разбих едни много силен състезател от Унгария. След това дойде полуфинала, в който загубих, но си бях осигурил поне бронзов медал.

Имаше ли проблеми с килограмите, и дългото пътуване не се ли отрази на формата ти?

Ем. Богоев: Нямах проблем с килограмите, а наистина пътуването бе тежко. Първо със самолет до Москва, след това втори полет до Краснодар и накрая с бус до Анапа. Всичко това ни отне 10 часа, след което бяхме скапани в хотела. Иначе, храната и хотелът бяха на добро ниво, а залата бе само на 5 минути от хотела.

Вярно ли е че си бил пред отказване от бокса и защо?

Ем. Богоев: Имах такова намерение, след като не попаднах в отбора за Световното първенство през месец септември. Тогава се замислих дали има смисъл да продължавам да се боксирам, а и нещо ми бе писнало от тренировки. През октомври, обаче получих покана за участие в лагер с националния отбор за юноши и това ме мобилизира. Сега и след този медал смятам да продължа още по – усърдно. След отпадането ми от арменеца, треньорите Борислав Бояджиев и Радослав Суслеков ме поздравиха за силната игра и ми вдъхнаха кураж.

Кой Ви посрещна летище София?

Ем. Богоев: Кацнахме в 22. 00 часа в понеделник и бяхме изненадани, че лично президента на БФ Бокс Красимир Инински ни посрещна. Това е голям жест.

На кого искаш да благодариш за медала?

Ем. Богоев: Първо на отец Андон Шавулев, след това на Боби Бояджиев и на моето семейство. Отецът винаги е вярвал в мен и ме е подкрепял навсякъде, а баща ми пък ми помага да вземам важни решения, като това да продължа да се боксирам.

В България нямаш конкуренция, къде смяташ да търсиш противници?

Ем. Богоев: Аз тренирам от четири години и вече виждам, че в моята категория и на моята възраст нямам конкуренция. Има три, четири момчета от други клубове, но тях си ги бия редовно. Надявам се на повече международни изяви, за да се пробвам срещу по – класни съперници.

Разговаря Лъчо Петров