Боян Кирков: Всичко е въпрос на манталитет, не може народ с богат фолклор да не се базира на него, създадохме сиренето и киселото мляко, а се продава в Европа като гръцка “Фета”, липсва стратегия

ИСТОРИЯ
Още дядо ни по принуда тръгва да скита по света и в средата на 19 век си довежда булка от далечна Франция, разказват мъжете, седнали под асмата. Така години по-късно бабата франкофон става причина децата, внуците и правнуците на Кирковия род да се чувстват граждани на света, но преди всичко българи.
В нашите семейства се говори на български, съпругите ни първи научиха езика, а и двете ми дъщери, на 5 и 7 години, вече свободно говорят езика, разказва Боян, който, въпреки че е прочут майстор на четката, не отстъпва на музикантите в семейството и във всеки свободен момент грабва цигулката на брат си Симеон, оставяйки го да дрънка на китара.
Родени сме в Кюстендил, но като деца заминахме да живеем в родината на баба ни - Франция. Още от малки си спомняме, че вкъщи се говореше ту на български, ту на френски, а баба ни разказваше и невероятно весели истории за своя роден край и за Тулуза, градът в който е родена, разказва Симеон.
Баба му от Тулуза дошла да живее в Кюстендил, след като се омъжила за дядо му - политически емигрант с артистични таланти и гражданска позиция, допълва другият внук Боян, който обяснява своето верую с думите:
УСПЕХЪТ ИДВА ПРИ ТОЗИ, КОЙТО Е ПРЕДИ ВЪЛНАТА.
Историята на по-големия брат Боян Кирков е не по-малко интересна от тази на баба му и дядо му. Самият той още петгодишен започва да свири на виолина. Когато е петнадесетгодишен, е принуден да избира между рисуването и музиката, но неговата любов към рисуването надделява. Въпреки това любовта му към музиката оставя незабравим отпечатък върху изкуството му.
През 1985 год. той завършва средно образование в престижното Училище по изобразителни изкуства в София и продължава образованието си в Академията по изобразителни изкуства. В продължение на шест години изучава интензивно приложна стенна живопис, мозайка, стъкло и всички останали техники, свързани със стенописите. През този период той открива страстта си към традиционната българска иконопис, която мигновено намира своето място в изкуството му.
През 1992 година завършва в Художествената академия в София класа по стенопис. Четири години по-късно Боян е избран да представи България с изложба в Съвета на Европа.
“Гордея се, че и досега съм член на Съюза на българските художници”, обяснява Боян Кирков, чието име е известно в половината свят.
Боян намерил жена си, белгийката Саския ван Кеер, в България, докато учела цигулка при проф. Стойка Миланова. По това време в нейния клас бил братът на художника - Симеон, който го запознал с бъдещата му съпруга.
Ние и двамата от деца свирим на различни инструменти, започнахме с виолината, след това дойдоха цигулката и пианото, после прибавихме и други инструменти, разказва Симеон.
БРАТ МИ СЪЩО Е МНОГО ДОБЪР МУЗИКАНТ, НО НЕГОВИЯТ ПЪТ Е РИСУВАНЕТО,
разказва по-малкият.
В началото на лятото братята Боян и Симеон отново се върнаха в Кюстендил с нова идея - лятно училище за деца цигулари. В майсторския клас на това училище преподавателската палка грабнаха Саския ван Кеер и Симеон Кирков, а Боян се зае с всички деца музиканти, желаещи да научат нещо повече за любимия си инструмент. Миналото лято за първи път кюстендилецът от Брюксел Боян Кирков показа своя изложба в София.