Болният не може да се лекува в недоимък, без храна, медикаменти и грижи

Доктор Александър Величков е 51-годишен. От 1985 година работи в кюстендилската болница, като има две специалности - вътрешни болести и кардиология. Работил е като ординатор в отделението по вътрешни болести, а от 2002 година е заместник-директор по лечебната дейност на МБАЛ "Никола Василиев".

От 19 октомври 2010 до 21 декември 2010 година е прокурист на здравното заведение, след което на общо събрание на акционерите е избран за изпълнителен директор на здравното заведение.

- Д-р Величков, Вие сте не толкова нов ръководител, имайки предвид предишното Ви участие в борда на директорите и зам. шефския Ви пост през последните години. Ще се справи ли кюстендилската болница с финансовите неблагополучия, които има държавата?

- Това, което мога да кажа, е, че заварвам кюстендилската болница в добро финансово състояние. И болницата, и държавата обаче живеят в период на финансова криза. Тук, в болницата, обаче правим всичко необходимо и сега, и за в бъдеще кризата да не се усеща, най-вече от пациентите. Значи, болният човек не може да живее и да се лекува в недоимък както на храна, така и на медикаменти и грижи. Тоест в момента, когато човек е болен, не трябва да разбира, че има криза, това е наша основна грижа. В средата на годината имаше проблемни един-два месеца, когато разплащането със Здравната каса и министерството не беше регулярно. Това доведе до известна невъзможност да се плащат заплати, но през следващите месеци нещата се урегулираха, касата и министерството вече превеждат това, което ни е необходимо, така че персоналът вече си получава заплатите в размера, който е бил преди това, няма някакви ограничения в приема на болни или снабдяването с лекарства и консумативи.

Всъщност най-важното за една болница, която и да е тя, е да стои медицински добре. Да поддържа достатъчно на брой лекари със съответната специалност, да има необходимата медицинска апаратура, да полага добри грижи за болните, тъй като болниците съществуват, за да лекуват болните. Разбира се, основата за всичко това е финансовата стабилност. Ако няма финансова стабилност, нито едно от тези неща не може да се постигне. Финансовата стабилност е важна не сама за себе си, а за да можем да осигурим всички медицински дейности, които трябва да се извършват в здравното заведение. Да има и лекарства, храна и отопление, а и персоналът да е удовлетворен от работата и условията, в които работи.

- Вие като нов шеф каква цел си поставяте, какви са предизвикателствата пред директора на болницата?

- Аз съм директор в един период, когато държавата изживява финансова криза. Това неминуемо се отразява във всички сектори на живота, включително и на болницата. Ако в предходни години, когато държавата бе в икономически подем и се правиха инвестиции за подобряване на медицинското обслужване, най-общо казано, то сега в състояние на криза, това няма как да стане. Заради това предизвикателството е да се задържи финансова стабилност, която е отправна точка за добро обслужване на пациентите. Това е минимумът предизвикателство и в тази посока ще бъдат насочени моите усилия - сега, в момента на криза, да не паднем на по-ниско ниво, отколкото сме били досега.

- А максимумът на мечтите?

- Максимумът - би могло да се мисли за това тогава, когато има условия за това. Истината е, че всяка дейност в медицината изисква финансиране. Не може да разкриеш нови дейности или да закупиш апаратура, ако нямаш пари. Тоест работата на болницата в цял свят, не само при нас, е обвързана с финансирането. То е основата на всичко. Разбира се, че непрекъснато трябва да се повишава и квалификацията на персонала. И на лекарите, и на сестрите.

- Има ли проблем с броя на лекарите и сестрите в кюстендилската болница?

- Ние имаме достатъчно персонал. Проблем няма.

- А кога очаквате и тук да се появи кризата за медсестри и лекари?

- Кризата със сестрите и лекарите е проблем за цяла България. Има го и тук, макар че не е в мащабите като на други места. При нас има нещо друго. За разлика от други градове, където възникнаха много болници, което доведе до разпиляване на медицинския персонал и нито едно от здравните заведения няма достатъчно, така че всички страдат от това, в Кюстендил "роене" на този етап няма. Това ни дава възможност да има концентрация и на медицински специалисти - лекари и сестри, с които, общо взето, да се изпълняват всички дейности, заложени в работата на болницата. При нас също има няколко пенсионирани наскоро лекари, които все още работят, имаме и сестри, които наскоро се пенсионираха и все още работят, но в същото време сме положили и грижи, когато този проблем се стовари с цялата му тежест, ние да имаме изход от него.

- Колко и какви стипендианти имате?

- Имаме стипендианти медсестри, които учат за това, имаме и за лаборанти, както и лекари, специализиращи вече, така че отрано сме взели мерки, когато проблемът ни връхлети с най-голяма сила, ние пак да се справим. Между другото в много региони на страната изпитват огромен недостиг именно защото не са мислили предварително за проблема.

Това, с което можем да се похвалим, е, че преди Нова година в кюстендилската болница има назначен млад лекар на работа, а до дни ще има още двама нови лекари. Така че за месец и половина с трима млади, новозавършили лекари се увеличи семейството на болницата. Те още нямат специалност, защото сега са завършили, но в това няма нищо лошо, навсякъде трябват млади хора. Голямата тайна на кюстендилската болница е, че при нас идват лекари от Босилеградско. Те са родом от там, но са завършили в България. Идват да работят при нас, болницата им харесва, условията на труд също им харесват, адаптират се лесно, защото са българи, и напоследък остават в Кюстендил. Вече имаме поне 5-6 млади босилеградски лекари, завършили в България и сега работят в нашата болница. От тях един отиде преди време да работи в София, една колежка започна специализация по образна диагностика - рентген, специализира на наша база. Ние сме много доволни от тях и се надяваме да останат да работят и да живеят в Кюстендил.

- Това означава ли, че кюстендилската болница си е намерила нишата за кадри?

- Ние не сме намерили тази ниша, тези лекари сами идват при нас, но ние ги посрещаме добре и правим всичко възможно да останат в редиците ни. Това, което ние сме направили, е да даваме стипендии на специализанти. Да обвързваме хората с договори, за да могат да работят тук, да ги подпомагаме финансово, докато учат.

- Смятате ли, че приемът на медсестри без изпит ще направи тази специалност предпочитана?

- По този въпрос съм мислил и смятам, че медсестрите не се записват да учат за такива поради следните причини: първо, заплащането, което имат като сестри в цяла България, не ги удовлетворява. Това е много важен финансов въпрос. Второто нещо е, че непрекъсното се увеличава времето за обучение. Това не е необходимо. По-привлекателно ще бъде например една сестра да придобие първоначални познания за по-кратък срок, след което да работи и да учи задочно например, за да придобие нужната квалификационна степен. Хубаво е, още докато не е завършила средно образование, да има специализирани паралелки, които в разстояние на една година да обучават млади момичета да правят манипулациите, те да идват на практика в болницата, след това една част от тях, които не могат да продължат образованието си в медицинско направление или не бъдат приети, за тях това ще е една алтернатива в живота. С дипломата си за медсестра те винаги ще намерят къде да работят. Може да се намери форматът - например младша сестра или нещо друго.

- В Кюстендил имаме ли медицински брат?

- Не, нямаме. Аз в живота си съм виждал само в София един подобен случай. Според мен това са екстравагантности, върху които не трябва толкова да се акцентира. Това е женска професия. Така исторически са се насложили нещата в България, в което няма нищо лошо между другото, тъй като сестрата не е само човек, който прави добри манипулации, но и сръчна, да бъде с по-голям хуманизъм и по-кротко държание, все неща, които невинаги се срещат при мъжете.

- Докторе, Вие защо решихте да станете лекар?

- Значи, моят вуйчо беше лекар, но право да ви кажа, в нашето семейство няма някаква традиция, че аз да стана лекар. Просто така се случи. Обстоятелствата в живота така наредиха нещата. Има много хора, които започват да учат, завършват, но после пътищата им ги отвеждат на друго място. Всеки сам определя и намира мястото си в живота.

- А защо избрахте точно кардиология?

- Хм, защо кардиология ли? Първата ми специалност е вътрешни болести. Това е една обща, базисна специалност, от която излизат всички специалисти, занимаващи се с лечението на вътрешните болести. Едната от тези специалности е кардиологията. Харесваше ми като специалност и заради това изкарах една клинична ординатура от 1987 до 1990 година по вътрешни болести и след това продължих кардиология, така че от 1992 година съм със специалност по кардиология. Това е специалност като всички останали, не може да се каже това е по-добра, а това е по-лоша специалност. За всеки болен най-важната специалност е тази, която лекува болестта му.

- Кюстендилци къде се намират в класацията на кардиологичните заболявания, има ли тук повече или пък по-малко такива?

- Смятам, че кюстендилци боледуват както всички останали хора в България. По същия начин, със същите болести и със същата честота. Смятам, че, общо взето, няма голяма разлика в картината на заболеваемостта на различните региони на страната. И тук, както и в страната, на първо място са сърдечносъдовите заболявания, бронхопулмоналните заболявания, както и неоплазиите, това са водещите заболявания.

- Докторе, за каква епидемия най-малко е подготвена кюстендилската болница?

- Ние сме предвидили всякакви тежки и тревожни варианти, включително и епидемии. Епидемиите, за наша радост, се случват рядко и мога да кажа, че наскоро приключи и епидемията от хепатит, която в края на лятото бе регистрирана в града. Специално за хепатитната епидемия - тя не бе определена като такава, тъй като не стигна такива мащаби, че да бъде определена от здравните органи за такава. Но все пак имахме голям брой на болни, предимно деца и по-малко възрастни. В основата на това заболяване стои фактът, че то както възниква, така и затихва, без видими външни фактори.