Бог ме е дарил с усет да приемам нещата, които не мога да променя, и със смелост да променям тези, които мога

- Г-жо Гюрова, в словесния пазар на родния ни речник думата омбудсман се появи преди няколко години. Какво ще рече и какво я наложи?

- Омбудсман е чуждица, наложила се най-вече в развитите демократични страни в Европа и е позната от втората половина на миналия век. Наложило я е времето с все по-демократичните си промени. Дойде и при нас, тъй като такива промени, макар и доста по-късно, спохождат и нас. В наш превод означава обществен посредник. Австрия е една от първите страни, която отчита в своята институционална йерархия и такава длъжност. Вече няма страна в Европа, която да няма такава институция. Наименованията са различни. В Румъния е адвокат на народа, при нас е обществен посредник, във Франция - медиатор на народа, в Чехия - обществен защитник, но най-често срещаното е омбудсман и това наименование се е наложило като международна марка.

- Като приехте да се занимавате с обществено посредничество в Благоевград, не бе ли смущаващо, че ще вършите неща, които се правят за първи път?

- Всичко приех като едно ново предизвикателство. Пред мен се откри нов хоризонт за трудова реализация, и то изпълнен със съдържание, а и със състрадание, защото е свързано с проблемите на хората.

- Много ли бяха трудностите?

- И най-познатата нова работа не е без трудности, а тази пък трябваше да започна, както се казва, от голо бюро. Ще добавя, че в голяма степен имах подготовка и опит и те идваха от четирите ми години работа като адвокат и от това, че вече познавах законовите и правни норми. Не само в началото, но и сега не минава без трудости, но те повече са с адрес не към това как да го свърша, а по-скоро идват от това, че невинаги лостовете и механизмите, с които работи общественият посредник, могат да се окажат достатъчно ефективни при решаването на проблемите.

- Като омбудсман на Благоевград май се оказвате и първият омбудсман в Пиринския край?

- Така е. Това е институцията, на която все още общинските съвети не й отреждат полагаемото й се място. Благоевград е пионер в Пиринския край. Тази институция тук се създаде непосредствено след София, Шумен, Варна и Пазарджик. Сега вече има в много общини, но в Пиринския край има само в Симитли и Хаджидимово.

- Имаше ли конкуренция при избора Ви?

- Разбрах от местните медии, че ще се утвърждава общински омбудсман. Реших се, тъй като все пак от правна гледна точка нямах проблем. Бяхме 4-ма кандидати и все адвокати. Минах пресявката и отидох на втори тур. Може би повлиях на общинските съветници с младостта си, може би са видели у мен качествени познания и хъс за работа и ми гласуваха доверие. Спечелих на избора и при втория си мандат, но този път вероятно тези, които са гласували за мен, са знаели какво съм свършила през изминалите две години.

- Вторият Ви мандат изтича в края на 2011 г. Ще се кандидатирате ли отново?

- Това все още не заема място в мислите ми. Вече познавам в детайли работата си, а и по-важното е, че ми допада да помагам на хората. При мен не идват като на веселба, а за да изкажат болки и проблеми. Ентусиазира ме и друго, че виждам как хората постепенно свикват с институцията, считат я за необходима, и ме гъделичка все пак мисълта, че и аз допринасям за това. Нараства броят на жалбоподателите и те стават по-компетентни. В първите години идваха за какво ли не. Жалваха се и от частен характер. Омбудсманът е обществен посредник и защитник, но не за лични свади между съседи, не за кражби и измами, че за тези неща си има полиция, съдебни органи и други власти. Задачата на омбудсмана е да търси възможни решения по възникнали проблеми между гражданите и институциите, каквито и да са те, като тук най-същественото място заемат проблеми между гражданите, общината и кметските институции.

- Това не води ли до сблъсъци с общинските власти?

- Може и да се случи, но нали всичко трябва да се сведе до намирането на добрите решения. Пък нали и Общинската администрация и кметът, както и Общинският съвет, имат като основна задача доброто развитие на общината и добрите отношения с гражданите й. Тази е задачата и на омбудсмана, който трябва да влезе в ролята на коректор при възникнали инциденти случай, нарушаващи нормалните законови норми и поведения. Мисля, че с Общинската администрация сме в необходимата качествена коректност в търсенето на добрите решения.

- Работата на омбудсмана има ли количествено измерение?

- О, тя не може да се отчита в килограми и кубици, нито по брой листове. Но все пак показателен е броят на преписките. Годишно при мен се регистрират по около стотина преписки и всяка от тях е със своя история и свое лице, касае различен проблем и иска свое решение. За мен проблемите на жалващите се не са малки и големи, а само големи, каквито са и на приносителите им, независимо дали касаят актове, свързани със строителство, с данъчни налози, с административни грешки, или своеволия. Към всички се отнасям с разбиране и отговорност. Събирам информация и търся решения. Ако не са във възможностите на омбудсмана, се насочват към съответните правни институции. След мои намеси се е стигало до отмяна на административните разпоредби и забрани, до корекции на данъчни вземания. Омбудсманът е нещо като катализатор между гражданите и институциите, като чрез него могат да се получи и отмяна или промяна на актове, дори и да имат перфектна законова форма, но да не са житейски справедливи.

- Идват ли с жалби от други райони?

- Случва се. Идват от Сандански, Петрич, Банско и други общини. За съжаление моята дейност не може да прекрачва границите на общината и в тези случаи ги насочвам къде и как могат да търсят решението на проблемите си.

- Къде най-често ги насочвате?

- Ако нещата са по-сложни, то адресантът е националният омбудсман Гиньо Ганев.

- Споделяте ли опит с омбудсманите в други страни?

- Да. Била съм на семинар в Инсбрук. Там е седалището на Европейската институция на омбудсманите. С добър опит е Австрия, където вече се работи от 33 години.

- Нещо против да надникнем в частния живот на обществения посредник Петя Гюрова?

- Ами може.

- Какво правите в свободното си време?

- Не е много. Старая се да го посветя най-вече на дъщеричката и съпруга си.

- Използвате ли кухнята като домашна творческа лаборатория?

- Не, но не съм извън нея.

- Вкусотии ли готвите?

- Ами щом семейството ми яде каквото сготвя, вероятно донякъде се справям.

- Любимо ястие?

- Спанак с ориз.

- От хуманитарната гимназия имате профил литература. Четете ли?

- Задължително. Предпочитам исторически романи, поезия. Прекланям се пред перото на Яворов, на Димчо Дебелянов, на Георги Константинов, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов от по-новите, на Верлен, Коелю - от чуждите. Смятам четенето за едно от най-добрите удоволствия и при това напълно безплатно. Чета обаче и правна литература, че го налага и службата ми.

- А пишете ли?

- Имам такива пориви. Главно интимна лирика.

- Ще имате ли скоро лична поетична книга?

- Рано е. Написала съм към трийсетина стихотворения. Искам още и мисля, че ми трябва опит и търсене.

- Трудно ли пишете?

- Знам, че и писането е като раждането. За да е добро, не може без трудности.

- Съпругът Ви работи в МВР. Това не е ли притеснително?

- Когато си е у дома - не. Ами хич не е лесно, когато е по служба, особено нощем и няма възможност да ми се обади.

- Какво най-много желаете от живота?

- Да съм такава майка и съпруга, каквито бяха за мен мама и тате.

- Да завършим ли с нещо от поетичното Ви творчество?

- Добре, но с една малка “Мозайка” или “Той и тя”, и то в съкратен вид:

Мозайка
Подреждаш мозайката със задачи,
надяваш се да няма неудачи.
Доволна си да имаш кариера
и пред пътя си да нямаш бариера.
Редя и аз тази сложна мозайка,
но повече искам да съм майка.

Той и тя
Две сродни души,
две пътеки различни.
Пътеките някой събра.
И от двете пътеки различни
стана нова. Една...