Близо 60% от водата на 80-те термални извора в Югозападна България изтичат в деретата

Въпреки многото промени в Закона за водите проблемите в сектора с управлението на минералните води у нас продължават да съществуват. Най-слаби места в нормативната база се оказаха процедурите по даване на разрешения и концесии за ползване на минерални води, които в 99 на сто от случаите не водеха до реализация на инвестиционните намерения и още по-малко до развитие на сектора.

Опит да бъде стопирана тази практика държавата направи с последните промените в Закона за водите, който даде възможност от тази година и общините да стопанисват този природен ресурс, ако проявят интерес към него.

В края на юни в с. Баня, община Банско, се проведе и първата национална конференция по използването на термалните води у нас, организирана от Министерството на околната среда и водите, в която взеха участие и кметовете на всички български общини, на чиято територия има термални извори. Бяха разисквани различни въпроси и позиции, но един от тях се открои като основен - ще променят ли промените в Закона за водите от тази година обществената визия за използването на термалните води?

На тази тема разговаряме с Радослав Георгиев, директор на Басейнова дирекция "Западнобеломорски регион" в Благоевград.

- Г-н Георгиев, бихте ли маркирали накратко най-важните промени в Закона за водите, приети от НС в края на миналата година?

- Първата е даването на възможност на общините да използват за срок от 25 години безвъзмездно водите от термалните извори на тяхна територия, които досега бяха изключителна държавна собственост, като ги предоставят за ползване от юридически и частни лица.

Втората промяна е, че вече всички собственици на земя, в чийто имот има термален извор, могат да ползват безвъзмездно от него до 50 киловата топлинна енергия. Тази възможност досега също не съществуваше.

Третата съществена промяна е рязкото сваляне, около 3-4 пъти, на таксите за водовземане и ползване на този вид води. С тази мярка законодателят цели да се провокира по-сериозно интересът на местния бизнес към термалните води.

- Как кметовете на общини, където има термални извори, оценяват жеста с предоставяната им възможност те да управляват този природен ресурс и да печелят безвъзмездно от него?

- Като всяко ново нещо, и това събуди интерес в част от тях. Поне такива бяха впечатленията ми от срещата в с. Баня. Логична е подобна реакция, защото всички приходи от издаването на разрешителни за ползване на термалните води оттук нататък ще остават единствено в полза на съответната община, на чиято територия се намира въпросният термален извор.

Но, както беше казал Николай Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш, т.е. предстои ни да видим дали общините ще бъдат по-гъвкави и по-инициативни от държавата при предоставянето на този природен ресурс за различни бизнес или обществени нужди - изграждане на оранжерии и спа центрове, отопление на обществени и частни сгради и т.н.

- Колко са общо находищата на минерална вода в Югозападна България?

- В този район са картографирани и регистрирани 80 термални водоизточника. От тях 19 са със статут на изключителна държавна собственост, а 23 - общинска. За тях са издадени 58 разрешителни за изграждане на водовземни съоръжения. След промените в Закона за водите 13 от държавните термални находища вече са предоставени безвъзмездно на общините по тяхно искане и оттук нататък от тях единствено ще зависи как ще бъде изполван водният им ресурс.

- Има ли термални находища, които продължават да не се използват реално?

- За съжаление - да. Това са останалите 38. Нашите анализи показват, че 42% от водоизточниците в Югозападна България нямат и никога не са имали ползватели.

Отделно от това в региона има 26 бр. водовземни съоръжения, за които са били издадени разрешителни за ползването на термалния им ресурс, но притежателите на тези разрешителни, въпреки че заплащат такса върху количеството вода, което са заявили, че ще ползват, на практика са го оставали неизползваем. Истината, колкото и да е тъжна тя, е, че над 60-65 на сто от термалните води в региона на Югозападна България изтичат в деретата или канализационната мрежа.

- Пет от големите термални извори в нашата област - два в Благоевград и тези в Сандански, в Симитли и Катунци, ще бъдат стопанисвани от държавата. Тя ли не ги дава на общините, или общините не ги искат?

- Общините Благоевград и Симитли не пожелаха държавата да им прехвърли тези находища безвъзмездно, а в Сандански и Катунци причината е фактът, че там е в сила концесионен договор, чрез който термалните извори са предоставени за ползване от частни фирми. Съгласно Закона за водите, когато 51% от ресурса на едно термално находище е вече дадено за ползване, общината не може да получи правото да се разпорежда с останалите 49%.

- Т.е. тези извори ще си останат за стопанисване от държавата.

- Да, докато не се промени нормативната база, която регламентира този статут.

- Разпознавате ли направените в Закона за водите промени като потенциално резултатни, или след време отново ще се наложи да се правят поредните промени на промените?

- Не виждам нищо лошо във факта една нормативна база постоянно да се актуализира, ако това се налага от нововъзникнали обществени нужди. Аз винаги съм подкрепял становището, че законите трябва да служат на хората, а не хората да служат на тях.

- Закъсняла или навременна беше тазгодишната промяна на Закона за водите?

- Според мене закъсняла, защото в тяхното проучване, разкриване и водохващане държавата ни е инвестирала средства още преди повече от 50-60 години. Оттогава насам тя се е опитвала да налага някакви правила за използването на термалните води, но явно те не са дали желания резултат и затова общините и бизнесът не са проявявали конкретен инвестиционен интерес към тях.

Аз лично считам, че причина за това беше високата такса за ползването на тези води. С последните промени в Закона за водите обаче на практика държавата разхлаби примката и даде шанс на общините и на бизнеса да се възползват от това природно богатство.

- Да речем, че община Кресна ви подари термалните извори в с. Ощава. Вие бихте ли ги взели за ползване с убедеността, че ще успеете да направите печеливш бизнес от това природно богатство?

- Със сигурност. В света има много фирми за бутилиране на минерална вода и десет пъти повече спа вериги, които със сигурност биха проявили интерес за съвместен бизнес с българските общини. Мои приятели са ми разказвали, че са виждали термални оранжерии, в които се отглеждат специален вид дървесни гъби.

Ето защо, ако бях кмет на община с такива термални ресурси, щях да направя поне усилия да ги открия тези потенциални инвеститори, защото, както казват хората, грехота е всяка секунда хиляди литри термална вода да отиват в дерето.

- Според експертите в момента остава още един нерешен проблем. Той е свързан със собствеността на част от тръбопроводите, които са изградени предимно от частни инвеститори. Като например тези в гр. Сандански, които захранват с термална вода хотелските комплекси "Интерхотел Сандански", "Свети Врач" и "Пирин". По закон собствениците им нямат право да се разпореждат еднолично с тях. В същото време обаче законодателят не дава и отговор на въпроса общините или държавата са институциите с такива разпоредителни права. Вашият коментар?

- Казусът е наистина интересен и предизвиква основателни дебати. Според мен разпоредителните функции трябва да останат в ръцете на държавата или на общината, защото тези водопреносни съоръжения са изградени върху общински или държавни терени, а за тях ползвателите на термални терени не са платили дори и една стотинка наем.

- Горе-долу какви бяха досега приходите на държавата от таксите за водоползване на 19-те термални находища в региона на Югозападна България?

- Около 1 500 000 лева годишно. Занапред обаче те ще бъдат поне три пъти по-малко, защото бяха значително намалени. Целта беше да не се натоварва финансово бизнесът.

- При това положение обаче струва ли си за някакви си 50-70 хиляди лева на година една община да се занимава с това?

- И десет хиляди лева да са, пак си струва, защото тя няма да направи никакви разходи по издаването на съответното разрешително. По-важното е другото - че тези един милион лева всъщност ще бъдат сериозно финансово рамо в полза на инвеститорите, които ще плащат по-малко такси за водоползване.

- Какво ще стане, ако интересът на бизнеса към термалните води продължи да бъде минимален и занапред?

- Трудно ми е за прогнозирам. Надявам се, че част от общините ще успеят да "изтъргуват" при изгодни и за двете страни ресурса от термални води на тяхна територия. Ако това не стане, цялото това богатство просто ще продължи да се похабява, както това става с повечето от термалните находища в областта.

- Има ли друга страна в ЕС, в която водата от термалните извори да изтича в канализационната мрежа или деретата, както е у нас?

- Не. Ние сме единствените.

- В страната ни има около 300-320 хотела и спа центрове, които ползват минерална вода. Колко от тях са в региона на Благоевградска и Кюстендилска област?

- В териториалния обхват на нашата Басейнова дирекция те са общо 20. Пет от тях в Кюстендил и Сапарева баня, а останалите са в Сандански, Добринище и селата Марикостиново, Баня и Огняново.

- Промените в Закона за водите ще елиминират ли практиката да се издават повсеместни разрешителни, т.е. всеки, купил парцел, да получава и разрешение за ползване на минерална вода?

- За да бъда съвсем коректен, ще кажа, че и досега съществуваха пречки това да не се случва, ако не бъдат предоставени реални инвестиционни намерения от страна на водоискателя.

Съгласно последните промени в Закона за водите правото да издават разрешителни за водоползване на термални води остава основно в ръцете на общините. Тяхно остава и правото да определят размера на таксата за водоползването от съответното термално находище.

- Преотстъпването на правата за разпореждане не е ли доказателство, че държавата признава колко лош стопанин е била на термалните води?

- Аз бих погледнал на този факт и от друга позиция - че иска бизнесът да се възползва от това природно богатство и от него да печели българската общественост.

- Горе-долу в какъв обозрим срок Басейновата дирекция в Благоевград ще бъде в състояние да преразгледа всички държавни разрешителни, които са издадени до края на 2010 г. за ползване на вода от минерални или термални извори?

- Басейновите дирекции ще преразгледат само онези разрешителни, които са били издадени за извори, стопанисвани от държавата. Всичко останало е в ръцете на общините и там Министерството на околната среда и водите, като представител на държавата, няма да има никакви ангажименти или правомощия.

- През периода 2006-2009 година благоевградската Басейнова дирекция отне от притежателите им 18 разрешителни за водоползване на термални води. Коя беше причината?

- Липсата на каквито и да е доказателства за реализация на предварително обявените инвестиционни намерения. Към настоящия момент в региона на Югозападна България има още 12 други водовземни съоръжения за термални води, които не са въведени в експлоатация. Те са отдадени с временни разрешителни, които след изтичане на срока им ще бъдат отнети, ако инвестиционните намерения, обявени от притежателите им, не бъдат реализирани.

- Колко временни са споменатите от Вас временни разрешителни, г-н Георгиев?

- Логичен въпрос, защото притежателите на такива разрешителни винаги измислят някаква "причина", с която да оправдаят невъзможността или нежеланието си да реализират обявените инвестиционни намерения. Сигурен съм обаче, че законодателят ще намери решение и на този проблем.

- След последните промени в Закона за водите общините ще имат ли право в такива случаи да отнемат издадени вече разрешителни?

- Разбира се, защото идеята е тези термални води да се използват икономически рационално, а не притежателят на разрешителното да се хвали на приятелите си, че има термален извор, с водата от който си къпе кучето или котката.

- Едно вече дадено разрешително може ли да бъде елиминирано, или да бъде прехвърлено на друга фирма или институция - било от държавата, било от притежателя му?

- Не може. Възможно е обаче притежателят му да се откаже официално от правата си върху него, ако прецени, че няма възможност да изпълни обещаната инвестиционна програма или пък не е в състояние да си плаща определената му годишна такса.

- Какви количества термални води, образно казано, са замразени в региона от липсата на инвестиционен интерес - било от страна на общините, било от страна на бизнеса?

- Такава статистика не сме правили, но не са малко. Отново ще дам пример с термалните извори в Благоевград, както и с тези в с. Хотово, община Сандански. Целият воден ресурс на тези находища продължава изцяло да отива в канализационната мрежа и близките дерета.

- Доскоро беше възможно фирмата "Х", която е взела разрешение за ползване на минерална вода с дебит 0.5 л/сек., реално да ползва десет пъти повече, но да плаща само разрешеното и количеството. Това надлъгване остава ли като възможна практика и занапред?

- Няма как да става вече, защото на изхода на всяка водовземане има монтиран водомер, който отчита количеството ползвана вода. Проверките, които е правила дирекцията в Благоевград през последните две-три години, не са установили криминални водовземания на термални води.

Другият важен въпрос е какво става с неоползотворената вода, когато дебитът на извора надхвърля ползваното количество вода? Има случаи, когато разликите са драстични.

- Какво е възможното решение на този проблем според Вас?

- Според мен трябва да се създаде нормативна възможност неизползваният дебит термална вода да бъде задължително преразпределян към други потенциални водоползватели, а където такива няма или това практически е скъпо или технологично невъзможно, притежателят на разрешителното да заплаща такса за целия дебитен ресурс на извора. Единствено така термалната вода ще може да се използва по-ефективно и собственикът - било то държавата или общината - да печели повече.

- Тъй като дебитът на който и да е извор не е безграничен, съответният собственик или концесионер има ли задължение да прави някакви конкретни инвестиции срещу правото да ползва този природен ресурс?

- Логиката на разрешителния режим е доста по-различна от логиката, заложена в основата на една концесия. За разлика от концесията, където ясно са посочени условията, които трябва да изпълни концесионерът, в разрешителните за водоползване на термални води липсват инвестиционни условия, както и срокове, в които водоползвателят да изпълни обявените от него инвестиционни намерения.

- Ако съм Ви разбрал правилно, тези свои намерения той може да реализира през първите 2-3 години, но може да направи това и през последните такива от срока на разрешителното?

- А може и въобще да не ги реализира. Ето защо аз смятам, че държавата и общините трябва да разполагат с някакви индикатори, чрез които да разпознават доколко едни инвестиционни намерения са сериозни и доколко са само празни обещания.

- На срещата в с. Баня кметовете питаха и разпитваха представителите на МОСВ за всичко, което ги интересуваше. Какво обаче Вие не чухте на тази среща?

- Не чух идеи, които биха могли да работят в полза на по-разумното и ефективно използване на термалните води, не чух за проекти по оперативните програми "Регионално развитие" и "Развитие на селските райони", които да се целят във възможностите за използването на това природно богатство - термалните води.

- В началото на разговора споменахте, че община Благоевград не е сред мераклиите да бъде приемник на държавата по отношение стопанисването на двата термални извора в града. Може ли да прогнозирате как ще се развият оттук нататък нещата?

- Доколкото ми е известно, инвестиционен интерес от страна на бизнеса към термалните води от двата извора в града има. Продължавам обаче да не мога да намеря логичен отговор на въпроса защо кметът не поиска от държавата да бъде прехвърлено на общината правото на ползването и стопанисването им?

Благоевградската минерална вода, която е с общ дебит от 12 литра в секунда, не е по-лоша от тази в Сандански и Кюстендил. Сигурен съм, че новият кмет и новият Общински съвет ще проявят по-перспективно мислене от сегашните.

- Върху кои проблеми и задачи приоритетно ще бъде насочено вниманието на експертите от дирекцията до края на тази година?

- Първата е да определим и актуализираме експлоатационните ресурси на термалните находища, които остават към момента за стопанисване от държавата.

Втората ни задача е да проверим къде какво е нужно за подобряване състоянието на санитарно-охранителните зони около тези находища. Министерството на околната среда и водите вече ни е отпуснало за тази цел 85 000 лева. Надявам се, че поне толкова ще получим и догодина, за да изпълним предвидените дейности по опазването на околната среда.