Благоевградският рефер Иван Шкумбов трасира треньорския път

- Г-н Шкумбов, как се чувства човек след повече от половин век в симбиоза с магията, наречена футбол?

- Малко ще бъде, ако кажа, че съжитеството с най- популярния спорт за мен е удоволствие. Бих го нарекъл “сладък плен”. Който наистина се е докоснал до футбола, било като състезател, треньор или рефер, знае за какво става въпрос. Независимо кога е станало това - преди 10, 30, 50 или 100 години. Сега клубовете у нас станаха търговски дружества и парите започнаха да определят почти всичко. Разликата в структурно отношение е очевидна в сравнение с предишни периоди. Темповете, с които нашият спорт се придвижва в момента, обаче са далеч от желаните.

- Близки сте с бившия играч и треньор на националния отбор Иван Вуцов, който някои наричат Сивия кардинал на българския футбол. Откога датира познанството ви?

- По принцип с такава фигура трудно се завързва приятелство, а пък аз съм и от провинцията. В миналото се наложи да му ръководя няколко мача в кратък период от време. Особено възлов от тях беше този между домакините от “Шумен”, с треньор Тодор Тодоров, и ЖСК “Спартак” /Варна/, на който наставник тогава беше Иван Вуцов. Дали съм му помогнал, или не, не знам, но неговият отбор спечели срещата с 2:1. После варненци се наложиха над “Светкавица” /Търговище/, завършиха наравно с “Лудогорец” /Разград/ и им остана двубоят с “Янтра” в Габрово, откъдето е Иван Вуцов. Победиха там и завършиха на първо място в “Б” група. Силната серия откри пътя на наставника им към националния отбор и така станахме близки.

- Сещате ли се за някой по-драматичен случай в съдийската Ви кариера?

- Да, той е свързан с познанството ми с Емо Дачев. Ръководих един мач във Велико Търново между “Етър” и “Черноморец”. Тогава треньор на домакините беше Васил Методиев-Шпайдела, който по-късно бе начело и на “Пирин”. Двубоят премина с перипетии и приключи 1:1. В последните минути виолетовите получиха право да изпълнят пряк свободен удар пред вратата на бургазлии. При изстрела футболисти от “Етър”, внедрени в стената на гостите, удариха с лакти в слабините свои съперници, което наричаме харакири на наш си съдийски език. Потърпевшите се наведоха от болка и не успяха да спрат топката, която замалко не влетя в мрежата. В ситуацията показах жълт картон на един от нарушителите и си навлякох гнева на домакините. По-късно бях оплют, както никога през живота си, най-вече от жените на великотърновските състезатели. Търновци така се бяха разсърдили, че никой не пожела да ни закара до Горна Оряховица, откъдето трябваше да хванем самолета за София. Направи го с колата си Емил Дачев и оттогава станахме приятели.

- Какво си спомняте от евросблъсъка “Динамо”-”Зенит”?

- Напрежение. Четири дни напрежение. Първоначално трябваше да пътувам за Братислава с главния съдия Дано Жежов, но после настъпи промяна и потеглихме с Величко Цончев за Дрезден. Такива мачове обаче се ръководят много по-лесно, защото дисциплината е на високо ниво.

- Защо толкова години Благоевград няма съдия в “А” група?

- Причините са комплексни. Последен в елита свири Георги Кордев, с когото работих 4 години. Той имаше качества, но се задържа само около 2 сезона сред най-добрите по други причини, които не искам да коментирам. После се получи една дупка. Когато шеф на републиканската съдийска колегия беше Васил Жечев, той даде път на младите Ивайло Червилов, Ивайло Петров, Драган Стойков. Те обаче все още не могат да стигнат до ръководство на мач в “А” група. Пряко отношение към това има точно настоящият председател на областната реферска комисия и член на републиканската съдийска колегия Георги Кордев, който опитва да носи 5 дини под една мишница, а така не става. Големи шансове да стане арбитър от висока класа имаше и Апостол Апостолов /б.р. - настоящият кмет на Симитли/, с когото също работех и му давах съвети. Навремето разбрах, че неговото влизане в елита зависи от мача между столичните “Академик” и “Септември”, на който делегат бе Тони Василев. Същия ден аз бях делегат на стадион “Васил Левски” за двубоя “Славия”-”Локомотив” /София/ с главен съдия Атанас Узунов, а единият от асистентите му бе Иван Леков. Моят мач беше вечерта, а на Апостолов - по-рано през деня. Казах му: “Поли, от тази среща ти зависи всичко”. После разговарях с Тони Василев, помагах на Апостол, както съм помогнал на сума народ. В същото време нашият човек се отнесе по трибуните - дъра-бъра с някакви бизнесмени. А Тони Василев ме пита: “Абе, къде е Поли? 10 минути има до мача, а той нито е загрявал, нито нищо!” Това са думите на делегата! И аз отивам на трибуните да го търся. Гледах само първото полувреме и побързах за своя двубой на националния стадион. Поли даде една дузпа, малко дискусионна, но както и да е. Бяхме се разбрали да го чакам на “В. Левски”, за да си тръгнем заедно за Благоевград. Атанас Узунов и той направи там едни гафове... Като се изсипаха всички на моя мач - председателят на българската колегия Дано Жежов, секретарят Димо Стойчевски, Борислав Александров... И Поли - оп-а-а, идва. А ела тука - като го налапаха... В този момент разбирам, че дал втора дузпа. Според съдийските шефове тя била компенсация и така го отрязаха. А имаше огромни шансове да ръководи в “А” група.

- Да се върнем малко по-назад. Как протече съдийската кариера на настоящия професор Васил Жечев, имал ли е той шансове да стигне високите етажи в бранша?

- Васко също стана рефер при нас, по мое време. Тръгна, както си му е редът - “Б” окръжна група, “А” окръжна, “В” и стигна до “Б” група. Разполагаше с качества, но се отдаде на административната работа.

- После обаче нещата се завъртяха и стана шеф на българските съдии?

- Действително той даде много на арбитрите в Благоевградско и за развитието на футболното съдийство въобще. Помогнал е на доста хора. Поне такава ми е информацията, защото не съм бил в България по това време. Дал е път на млади момчета. Но се помага до “В” група. Нататък всеки сам трябва да се оправя. На кадърния не е престъпление да удариш едно рамо, а на некадърника и да искаш, не става. Няма кой да ти вади мачовете, кръста го носиш ти! Когато бях председател на регионалната колегия, вкарах футболисти на “Пирин” в съдийството - Мечо /б.р. - нападателят Методи Стоянов/, Безев /вратарят Борис Безев/, Пешко /защитникът Петър Петров/, Кирчо Царевицата /защитникът Кирил Чобанов/, който единствен стигна до “В” група. Другите не продължиха да се развиват, защото ги спряха. Шмайзера /нападателят Борислав Хаджиев/ също. Той обаче тръгна с голяма кошница и мислеше, че като е известен футболист, и готово. Но съдийството е друга материя. Назначавам го да свири един мач в неговия регион - Гоцеделчевския. Мислеше, че е както в Благоевградско, където го познават, и нямаше проблеми. А там като го заритали, бой, не могат да го намерят в царевицата. Избягал в една нива и се скрил.