Благоевградският Радой Ралин беше Федя Яков

В сряда на 18 април, настоящата пролет, пристигам в Благоевград и първият познат, който срещам е бившият ми началник другаряТ Лазар Причкапов. Дъжд валеше и се поразговорихме на сухо под стряхата на моят чадър. Питам го – как стоят нещата? Той отговаря – никога не сме били така зле, както сме сега! Питам го отново – е какво ваша милост прави в тези дни по тези обемни и многопосочни показатели? Той отговаря – нищо не може да се направи и аз си уплътнявам времето, като решавам кръстословици... Споделих му, че в читалището ще правим обсъждане, рожден ден на моя книжка за Радой Ралин споменавайки, че понеже, както сме сега заедно тук под моя чадър, така някога аз като студент и желаещ да стана член на БКП и ме видяли от Институтският комитет с него с Радой Ралин и затова не ме приеха тогава в БКП. Дъждът се усили и ние с другаряТ Причкапов се разделихме поради дъждовността.

Сега за Радой Ралин и за Федя Яков. На 22 април – след два дни имахме 90-тият рожден ден на Радой Ралин. Ако той беше жив щяхме да пием за негово здраве, а сега за неговата слава само... Напоследък се вдигна малко вестникарски и радио-шум, че съм бил Директор на Младежкия Дом в Благоевград и комсомолски активист и така нататък... Още посочи се достойнството и, че съм имал смелостта да каня в Младежкия дом и съдени от БКП някога лица и то такива, които са били пращани в концлагери - Куциян и Белене, такива като Владимир Свинтила и Иван Богданов... и още, че от ОК на БКП не ми се разреши да поканя комунистът Радой Ралин да бъде наш гост на Благовевград, а той още искаше да го зачислим да ръководи кръжок по поезия, по сатира и по-иначе различно ново мислие... И аз се бях заел да организираме такъв поетичен кръжок...

Обсъждане на книжката ми стана при скандално оскъден на брой присъствуващи. Я имаше 13 души, я по-малко...? Дъждът и студът бяха попречили. Радио Благоевград взе интервю от мене в почитание за големият поет, смел интелект и гражданин роден в циганският град Сливен. Тук се бяха сляли наедно всички видове българизирали се цигани, арменци, белогвардейци – руснаци и татари, че и турцизирани българи, власи, че и също евреи… И вциганени сливналии...

Сега за Федя Яков който имаше изцяло вертикалата на Радой Ралин, но и с някои малки разлики по хоризонталата. Той беше завеждащ сатиричната страница на днес вече забраненият вестник *Пиринско дело*. Той сатиризираше в една редакторска стая заедно с поета Благо Прангов. И аз тогава в положението на сътрудник и дописник на двамата съм дискутирал ралинизацията на онова съвремие и в съгласия с Федя сме заЯков-явали нещата и в Струмско-Пиринските хоризонти…

Само, че от Младежкият дом аз бях издигнат впоследствие и за Секретар на Клубът на Дейците на Културата, което малко е позабравено, като мои следващи активности. Все ме помнят за комсомолски активист... Но аз не забравям… Както в КА-ДЕ-СЕ не се забрявя, но, аз имам мое досие на всеки, който е бил в мои прояви и се е налагало да подготвя предварителна концепция с конкретна програма и след провеждането и да направя самооценка за станалото. Ако има провал или дефект – за при следваща проява дефектИ - за да няма… Тези досиета не съм довеждал за дознание на никого. Та от досието на Федя Яков сега изваждам нещичко...

Той много вярно знаеше, че имам ”пещерно мислене” и затова ми е дал на книжката си такова посвещение...

Федя Яков беше много активно пишещ… Имам неговата гнига „Писма от моето село” отпечатана от Комсомолското издателство през 1979 г. в загадъчен тираж само от 7000 екземпляра и на банкрутиращата цена от 31 стотинки само. Което си е една същинска безценица.

Но тематиката, която е най-важното е гробарството и многомислието към отвъдната страна на живота… Той обобщава, че понятието за комунизма, като щастие за цялото човечество и тогава и програма и за комсомола е взаимствувана програма и проект от самата Света Библия…

СатиризЪма в траекториите на Федя имаха абсолютно библейски характер и то едновременно беше и проект и едновременно зла ирония. Имаме още днес живи наши събратя, които ще си спомнят, за него и ще добавят я щрих, я подробност към портретът, който съм се заел да изрисувам за него по документалност. На 23 Февруари /петък/ 1979 г. в Домът на НТС /Научно-Техническите-Съюзи/ сме провели със състава на нашият клуб на Културните дейци Рожден ден, на тази негова книга. Отпечатването и, тоест раждането и е станало в краят на Декември 1978 г. и още топла в нейното раждане са взели участие акушерка и доктор критик, който хвалеше тези писма на Федя. Акушерката беше поетесата Петя Йорданова, дошла специално за раждането от Кюстендил, а геникологът беше Александър Спиридонов дошъл пак за задачата от София. Това сме го отразили вярно в поканата тогава.

Те само историйките му по заглавия, като изредим се намира в тях библейското…

‘Торбата на просяка’, ‘Циганското лято’…, ‘Биографията на едно гърне’, ‘Свадбата на мъртвите’… това са все фейлетони на Федя. Според Федя, мъртвият ако не е попаднал на потребната му съпруга приживе, я намира вярната отвъд в другите следсмъртни пространства на СЛЕД-времИето. И тук май Федя Яков като-че ли е познал.

Другата негова книга, която сега заслужава внимание е *На Ирин-Пирин Чедата* вече издадена на следващата 1980 година. И тя е съвместна работа на Федя със снимкаджията Давид Гемеджийски. Обходили са двамата - Пирин по всички посоки и височини и е станала една почти филмирана документалност със метафорични стандарти за децата на Пирин… и за еделвайса и за орлите там, че и за гаргите по Пиринските езера...

И от мелнишкото вино Федя ни е напълнил чаша. И за вицовете на Банскалии и Петричките зевзеци е намерил смехотворно място.

Но както и на мен не ми се разреши от ОК на БКП тогава да поканим Радой Ралин в обемите на Благоевградското освояване на критериите към геометриката към честността и тоталното изолиране на юристЪТ сатирик Радой, непоканен нито веднъж в парламентарен проект или каквато и да е държавотворна задача е и пълно подобие и към Федя Яков, който също никога не влезна в Парламента и, че накрая даже му закриха и вестника - *Пиринско Дело*…

И от сатирично страдание през 1996 г. се е прехвърлил в бъдещето, което е загадъчно обемно и в словата му към утре имаме много загадъчна странност с фейлетонови секретности заковани в много от неговите фейлетони, които следва да съберем в общо книжно тяло за да им видим единството със смисълът с Радой Ралин…

Ефектите на Федя Яков бяха също *ралинизация* на ‘Пиринско Дело’ и неговата фейлетонизация беше смисълът по катеренето по височината на мечтите, които по брой Федя определяше по многотията им с *листите на пролетта* ... а истините за които се ориентираше Радой бяха повече от 99 и в брой и в проценти...

Искрен Азманов