Благоевградските търговци като екстрасенси усетиха петролната криза

Д.и.н. Елена Ставрова е родена в с. Стоб, община Кочериново. Завършва специалност “Финанси” в Югозападния университет и оттогава работи в благоевградския вуз. В момента преподава “Публични финанси” и “Банково дело” в Стопанския факултет на ЮЗУ. Има две дъщери, омъжени в Англия и САЩ, и напоследък често отскача на Запад да ги нагледа, а тези дестинации й помагат в събирането на материал за състоянието на икономиката в тези страни в условията на тотална икономическа криза.

- Г-жо Ставрова, като че ли закъсняхме с това интервю - в страната ни се увеличиха драстично приходите от данъци и хазарт, значи българинът е станал по-заможен и е преодолял кризата?

- Не бих направила точно такъв прочит на цифрите. Приходите от данъци наистина се увеличиха от 99 милиона лв. през 1999 г. на 123 млн. лв. миналата година, но 48 милиона лв. са приходите от хазарта, главно от Тото 1 и Еврофутбол. Виж, кризата се усеща по отлива от бингозалите, където има рязък спад на приходите. Заделянето на 2-3 лв. за фиш с надеждата да спечелиш големия джакпот на мен не ми звучи като икономическа стабилност, а като отчаяние. Защото не така стоят нещата в строителството например.

- Няма ли светлина в тунела?

- Много труден въпрос. Бяхме започнали да се измъкваме леко от кризата и това се усещаше, но никой не бе предвидил срива в Близкия изток и започналата петролна криза. Всъщност ние, българите, реагирахме още преди да се е усетил първият трус - вчера си купих захар от 2,10 лв./кг. Никой не може да ме убеди, че захарта поскъпна с левче само заради увеличеното гориво. Какво расте през зимата, че в България захар и брашно поскъпват неконтролируемо точно през този сезон? Логично е те да са от миналогодишните реколти.

- Не смятате ли, че стагнацията се помпа допълнително от прекаленото усърдие на правителството да обслужва външния ни дълг?

- Да, кабинетът действително работи в тази посока доста усърдно, което за мен като икономист не е приемливо. Не е нормално една Япония да е по-голям длъжник от нас на база брутен вътрешен продукт, както не е нормално нашият външен дълг да е колкото на Германия. Защо тогава стандартът на задлъжнелия японец е несъизмерим към нашия? Защото работливият японец спестява йените си и с тях си купуват държавни ценни книжа, като по този начин кредитират държавата си. А ние какво правим? С парите за пенсии и здравеопазване плащаме дълговете си и се хвалим, че от страните-членки на ЕС сме втори отзад напред по задлъжнялост. В условията на криза обаче това не е за хвалба, защото народът ни вече изнемогва.

- Вие често ходите в Англия, където е омъжена една от дъщерите Ви. Как се справят англичаните?

- Предишното правителство на Англия имаше много либерална политика и правеше огромни държавни разходи за социални помощи, раздути щатове, така че те влязоха в кризата със сериозен резерв за съкращаване на разходите. Малко лоша шега им изигра “бейби бумът” от края на 40-те години на миналия век, чиито бебета сега се пенсионират, но пак се справят значително по-добре от нас. В Англия данъчната система е доста социална. Годишен доход над 150 000 паунда се облага с 50% данък, но никой не мърмори и всеки си плаща, защото санкциите за укриване са жестоки. Данък наследство в Англия е 40%, докато у нас правителството на Сакскобургготски фактически го премахна, за да може царят да си узакони наследството. Имаме някакъв данък наследство, но той е, когато дяловете на наследниците са повече от 150 000 лв., което е почти изключено да се случи в страната ни. Коментирахме в Англия с колеги тази нулева ставка и те се майтапеха: “Дайте ни този цар насам!” Защото за англичаните тези 4% са огромно бреме и в повечето случаи, като получи човек наследство къща, той я продава, за да може да го плати този данък. В Англия данъкът върху сделките е 14%, при нас - 2%, но в крайна сметка хазната се пълни от тези, които имат, за да може англичанката да не работи цял живот, ако ражда деца на страната, което е повсеместно на Острова. Иначе кризата и в Англия се усеща - и там има затворени магазини и заведения. И там има разпродажби, но не като в Благоевград, а буквално стоките се предлагат на символични цени, защото това свръхпроизводство трябва по някакъв начин да изчезне от пазара. Например в магазин, където пазаруваш редовно, получаваш ваучер на стойност 10 паунда и като събереш, да речем, 3 такива ваучера за общо 30 паунда, можеш да си купиш срещу тях костюм за 60 паунда. И в Англия има китайски стоки, но те са с невероятно качество и нямат нищо общо с нашите магазини за 1 лв. Много световни фирми, като например “Марк енд Спенсър”, са си изнесли производството в Китай и се правят с идеално качество. Дрехите им са във всички размери, не като при нас - само за манекенки, а обувките освен като номер на дължина, се продават и на ширина.

- И в САЩ ходихте наскоро, от там какви са Ви впечатленията?

- Бях за няколко дни около сватбата на другата дъщеря и не успях да придобия някакви по-конкретни впечатления. Разходихме се из Чикаго, но малко, при това попаднах близо до един протест. Там има много силен лобизъм и различни лобисти плащат на безработни, главно цветнокожи, за да разнасят по улиците плакати. В САЩ работи много силна система за застраховане и чрез тези застрахователни компании правителството гарантира обслужването на кредитите. Държавата няма да върне на банката кредита на този, който не може да си го погасява, но ще свали лихвения процент, така че да е по-лесно погасяването му от страна на кредитополучателя. Има и друго - в САЩ е приет Закон за личния фалит. Отиваш в съда, обявяват те за фалирал и банката вече няма право да си търси обратно кредита.

- Ще ги вземе от поръчителите тогава?

- А, не, там такова чудо като “поръчител” няма. Това е наш, местен патент. Откъде накъде трябва някой друг, който ти се е доверил и е станал поръчител, да страда от това и да ти плаща после дълговете?

- Защо тогава всички кредитополучатели в САЩ не обявяват личен фалит?

- Защото после животът им ще стане доста труден - ако теглят нов кредит, вече са в графата с рисков профил и или ще ги натоварят с огромен лихвен процент, или пък въобще ще им откажат заем.

- Няма ли нещо във финансовата сфера, където България стои по-добре от САЩ?

- Има. Американците не спестяват, а ние спестяваме. Парадоксалното е, че от 10 години депозитите на българите растат. Има и един скрит момент, че при отпускане на кредит, ако той не се вземе веднага, банката го оставя като банков депозит и това също се брои за спестяване, но като цяло ние заделяме, колкото и малко да имаме, особено възрастните хора. Това е парадоксът на спестяването, който е описан в доста учебници по икономика. Колкото по-зле ставаш, толкова повече пари заделяш, защото не знаеш утре какво ще ти се случи.

- Кой до момента е най-големият икономически гаф на българското правителство?

- Освен замразените заплати и пенсии, това е отказът му да се издължи на фирмите. Съгласна съм, че сред тях има доста нередовни фирми, но можеше да се назначи една експертна група, която да отсее читавите от другите, и бизнесът да получи тези пари, за да се разплати с хората, те да си върнат дълговете към банките и оборотът да живне. Да не говорим, че като им плати държавата, тя веднага ще си събере 20% ДДС, които ще влязат обратно в хазната.

- В крайна сметка министър Дянков твърди, че от месеци насам икономиката ни е във възход, заплатите ни са се увеличили със 7,9% за последните 3 месеца и ставаме все по-добре. Вие споделяте ли ентусиазма му?

- Не толкова категорично. Какво произвеждаме ние, та икономиката ни да е във възход? Европа чака от нас и Румъния, като последни присъединили се страни към ЕС, храна. Ние друго не можем да й предложим, защото всички други ниши са заети, и то в резултат на оспорвана конкуренция. Какъв шанс имаме да бием на пазара виното на Франция например? Та за нас и румънците е останала нишата за производство на храни, и то екологични, защото поне имаме чисти води и чист въздух, а българинът по рождение има отношение към земеделието. Другата ниша, в която можем да влезем, е туризмът, но разумният. За жалост това са два отрасъла с ниска добавена стойност. Затова Благоевград трябва да е благодарен на ЮЗУ, който е най-големият инвеститор и носи чист доход в благоевградската икономика. Благодарение на университета има толкова много благоевградчани, които живеят от наеми, съществуват толкова много заведения, а 800 семейства на преподаватели и служители имат сигурно препитание.

- И част от тези семейства си дорабоват допълнително чрез уреждане на изпити срещу заплащане?

- В Стопанския факултет, където работя аз, няма такова нещо. За да поискаш пари за изпит, трябва да си беден, да направиш компромис със съвестта си и да имаш проблеми с морала.

- На фона на общата мизерия преподавателите в ЮЗУ едва ли могат да се причислят към категорията на бедните?

- Действително, ние можем да бъдем причислени към средната класа.

- Къде е границата между бедността и средната класа?

- За провинцията това е една заплата от около 1000 лв., но не всички от преподавателите в ЮЗУ успяват да я достигнат. Друг е въпросът, че като работещи в държавната сфера, нас не ни питат колко данъци искаме да ни спрат. А аз искам да ме питат. Защото не съм съгласна да плащам огромни здравни осигуровки, а когато ми се наложи да ползвам услугите на нашето здравеопазване, да броя допълнително, и то много. Не така стоят нещата при частния бизнес. Държавните служители сме най-коректните данъкоплатци.