Благоевградската рали състезателка Д. Стоянова: Сложим ли ред на пътя, сме си подредили държавата

Диана Стоянова от Благоевград е професионален автомобилен състезател. Започва кариерата си през 2006 г. в Националния дамски шампионат. През 2007-а прави своя дебют в планинския шампионат наравно с мъжете и на първото си състезание се нарежда на третото място. Участва в състезания в България, Гърция и Македония. Представител на жените пилоти във V1 Challenge Bulgaria за 2014 г. Завършила е Националната спортна академия със специалност треньор по автомобилизъм.

- Г-жо Стоянова, свидетели сме на лавина от катастрофи, причинени от млади хора. Какво е обяснението на една автомобилна състезателка за тази тревожна тенденция?

- Пътувам много и имам впечатления от това какво се случва по пътищата в България. За съжаление нещата вместо да се подобряват, стават по-зле. Срещаме все повече самонадеяни водачи, които все по-малко се притесняват от глоби и наказания. Стигнахме дотам, че вече дори никой не се стряска от черните хроники, които ежедневно се пълнят със статистика за загинали при пътнотранспортни произшествия. Чуват по радиото за поредната катастрофа със смъртни случаи, цъкат с език и десет минути по-късно сядат зад волана и шофират по същия безумно рисков начин.

Вече не знам какво трябва да се случи, за да се стреснем и да бъдем по-дисциплинирани на шосето. Всичко е въпрос на съзнание и възпитание, които очевидно липсват у много българи. Повечето тежки инциденти се случват не по вина на онези, които стават жертви, а по вина на тези, които оцеляват. И след това тези хора продължават да рискуват и да шофират неразумно, без да се притесняват от нищо.

- Случвало ли ви се е да нарушавате правилата на пътя?

- Имам шофьорска книжка от 18-годишна. В началото много пъти съм се изкушавала да натискам газта, но никога не съм го правила. Когато разбрах, че имам страст към високите скорости, реших, че трябва да демонстрирам тези умения на състезания, а не на улицата.

Започнах да се състезавам и там нещата придобиха други измерения. Когато съм на улицата, никога не шофирам бързо и се старая да съм суперконцентрирана. Понякога се случва да пътуваш, когато си уморен, когато имаш много проблеми и ти се налага да мислиш за различни неща освен за шофирането. Всъщност това е опасно. Когато си зад волана, се изисква пълна концентрация и готовност за всяка една ситуация. Секунда разсеяност понякога може да се окаже фатална и за най-подготвения водач.

- Защо повечето тежки катастрофи са предизвикани от млади хора? Какво не им достига - подготовка или съзнание?

- Повечето млади хора си мислят, че като вземат шофьорска книжка, и вече са герои. Чувстват се уверени в себе си, че може да овладеят колата във всеки един момент и ситуация. А то изобщо не е така. Това го знам от личен опит. В началото и аз си мислех, че като седна зад волана, светът е мой. Когато започнах да се състезавам, нещата се промениха. Тогава проумях колко опасно може да бъде едно такова мислене. Разбрах колко несигурна може да бъде машината, която управляваш.

Сега натискам здраво газта само когато съм на състезание. На улицата не бива да се състезаваме, това, че някой 18-годишен младеж е седнал в мощна кола, не го прави Джеймс Бонд. Практиката показва, че точно такива самонадеяни водачи правят най-често белите. Ние, българите, сме странен народ. Водещото при нас е криворазбраната показност и демонстрация.

В същото време младият човек не си прави много-много труда да научи правилата за движение по пътищата. Често решава, че щом може да задвижи колата и да я подчини така, че да не напуска пътното платно, няма нужда да познава знаците и правилата за движение, защото вече е станал шофьор. Като добавим към това и самочувствието от факта, че карат скъпи коли, и ето ти ги рисковите водачи.

- Вие на каква кола започнахте стажа си като шофьор, че чак станахте автомобилен състезател?

- Спомням си, че започнах да шофирам 20-годишен автомобил. Баща ми все ми казваше, че трябва да натрупам опит с такава кола, за да мога след това да управлявам мощна. При много млади хора нещата се правят обратно - на абитуриентския бал младежите получават бързи лимузини, а имат нулев опит. Така неволно родителите подтикват децата си към грешно поведение на пътя, защото на 18 години си още дете и с такава кола си на крачка от изкушението да влезеш в състезанието на кой е по-по-най.

- Реагирате ли при подобна гледка?

- Ядосвам се, но стискам зъби, защото аз самата нищо не мога да направя. Дори и да се опиташ да дадеш съвет на такъв човек, той едва ли ще го приеме. Всички знаем, че подобни самонадеяни шофьори нямат респект към никого, дори и към пътните полицаи. Това е въпрос на култура и възпитание, което трябва да започне още от семейната среда.

Шофьор не се става с изкарването на книжката. Напротив, правилата по пътищата трябва да се учат още в семейството, когато родителите излизат на разходка с детето си, те трябва да му обясняват нещата и най-важното е да му дават личен пример. Няма как да очакваме един млад човек да се държи разумно на пътя, ако баща му е недисциплиниран шофьор. Когато възрастните показват, че уважават правилата и законите, тогава и младите ще възприемат този модел на поведение.

За съжаление в това отношение важи приказката, че каквато ни е държавата, такива са ни и водачите. Успеем ли да сложим ред по пътищата, това ще означава, че сме си подредили и държавата.

- Защо мерките на КАТ и полицията не дават очаквания резултат?

- Контролът по пътищата трябва да се засили, колкото и шаблонно да звучи. Знам, че няма как в Кресненското дефиле например, което е много опасен участък и редовно взема своя кръвен данък, да се изкара целият полицейски състав, за да респектира водачите. Затова може би трябва да има повече видеокамери, които да са мобилни и да се местят в различни отсечки.

Другото нещо, което трябва да се промени, е размерът на глобите. В момента у нас санкциите са много ниски и никой не се страхува от тези наказания. Когато станат по-високи, всеки ще се замисли дали да нарушава правилата на движение.

- Имате впечатление и от другите европейски страни, тъй като пътувате доста. Каква е ситуацията там?

- В Германия например няма ограничения на скоростта, но всички шофират като в телевизионна игра. Водачите спазват дистанция, съобразяват се един с друг, има толерантност помежду им. Освен това пътищата са им безупречни - без дупки и неравности. Затова няма и толкова много произшествия. Има култура на кормуване - там няма да видиш безразборно натискане на спирачките или пък подаване на газта. Шофира се далеч по-спокойно, въпреки че няма ограничения на скоростта.

У нас такова нещо не може да се случи, докато не променим мисленето си. А пътищата ни са в безобразно състояние и не предполагат бързо управление на автомобилите.

- Как трябва да реагираме при рискова ситуация?

- И на много внимателни шофьори се случват тежки ситуации. Правилата са описани в Правилника за движение по пътищата. Спазване на дистанция, съобразяване с пътните знаци. Това са задължителните неща, които ако не уважаваме, каквото и да правим, катастрофите няма да намалеят.

Не бива да сме егоисти и да си мислим, че в колата сме защитени. Няма такова нещо. Да не забравяме, че по пътищата на страната ни се движат страшно много технически неизправни коли, които създават допълнителна опасност. Много водачи знаят, че автомобилът им е повреден, но докато не изпадне някоя част на пътя, не го ремонтират. Ами ако това се случи на пешеходна пътека?

- Как да разпознаем рисковите водачи?

- Те си личат дори и по неправилната стойка на седалката и по начина, по който държат волана. Видиш ли шофьор, който държи волана с една ръка, а с другата пуши, говори по телефона или я държи през прозореца, значи трябва да стоиш далеч от него.

Може би трябва да се помисли и в посока въвеждане на някакви рутинни тестове, през които да минават младите водачи. Тези проверки трябва да изясняват не само дали даденият човек знае правилата за движение, но и какво е психическото му състояние.

Случаят от Великден, когато психически неустойчив шофьор се опита да изблъска от пътя мотористи, ни потресе всички. Всъщност в повечето случаи у нас тези проверки са формални. Отиваш да си подмениш шофьорската книжка, плащаш такса от 10 или 20 лева и ти дават заверените документи, без да си минал през никакви прегледи - нито за физическото състояние, нито за психическото. Всеки гледа да ти вземе парите, а в същото време черните хроники се пълнят със смъртни случаи при катастрофи.

- Кои са по-добрите шофьори - мъжете или жените?

- Нямам категоричен отговор на този въпрос. Понякога си мисля, че жените са по-внимателни, друг път ми се струва, че мъжете се държат по-професионално на пътя. Напоследък ми прави впечатление, че дамите допускат повече нарушения на пътя, явно в стремежа си да докажат колко са независими и еманципирани.

Често виждам, че предприемат изпреварване на рискови места, шофират с по-висока скорост на места, които не позволяват подобно нещо. Мъжете са готови в критична ситуация да реагират по-правилно, докато жените се шашкат малко повече, при опасности пускат волана и търсят спасение в нещо друго, без да осъзнават, че те трябва да овладеят ситуацията.

- Автомобилните състезания промениха ли отношението ви към високите скорости в реалния живот?

- Станах по-дисциплинирана и започнах да спазвам правилата. Правилното шофиране не е просто да настъпиш газта и да потеглиш. Всеки може да кара бързо, но сядайки зад волана, ти ставаш отговорен не само за себе си, но и за живота на всички останали на пътя. Затова ако някой иска да шофира бързо, нека да отиде на пистата и там да изразходва енергията си. На пътя трябва да спазваме правилата.

Може би трябва да има и специален телефон, различен от 112, на който всеки да има възможност да подава сигнали за рискови водачи. Много пъти ми се е искало, докато пътувам, да се обадя и да съобщя за шофьори, които нарушават правилата на пътя. По този начин ще бъдем по-предпазливи и ще се научим да се контролираме взаимно.

Интервю на Мария Благоева/ "Преса"