Благоевградската медсестра Весела Петрова: Заради английския паспорт се заклех да служа цял живот на кралицата

- Весела, след колко време престой в Англия стана гражданин на Великобритания?
- Дойдох тук през 2002 година - значи се навъртяха 7 г.
- Трудна ли е процедурата по кандидатстването?
- По-скоро е продължителна и изисква много документи - най-вече че си си платил данъците и всички осигуровки - здравни, пенсионни. Англия отваря вратите си за чужденците след петата година престой - чак тогава те имат право да кандидатстват за работа и жителство. За гражданите на Евросъюза това е безплатно, значи и за българите, а за останалите чужденци струва 900 лири. 6-ата година е своеобразен изпитателен срок - 365 дни си живееш с разрешителното за работа и жителство и едва след като мине тази календарна година, придобиваш и правото да кандидатстваш за гражданство и паспорт. Всъщност паспортът не е задължителен, може и да не поискаш такъв и да си останеш цял живот само с жителството. На мен специално цялата процедура по издаването на паспорта ми отне 6 месеца.
- Как точно стана твоето приемане за гражданин на Великобритания?
- Церемонията по връчването на паспортите е много вълнуваща и интересна. Първо по пощата получих писмо, в което ми обясняваха, че съм одобрена за британски гражданин, но ще стана такава едва след официалната церемония, на която ще получа акт за натурализация. Пишеше датата на церемонията и мястото - сградата на парламента в района, в който живея. В уречения ден - 16 юни беше, в залата бяхме 15 човека, само аз бях българка, и всеки от нас си имаше гост - имахме право да поканим до 5-има гости. В моята “агитка” бях включила една приятелка. Един по един ни извикваха и всеки от нас трябваше да се закълне с вдигната ръка в името на кралицата, нейните поддръжници и в спазване законите на страната. След като минахме индивидуално, цялата група стана на крака и повторихме друга клетва. После ни пуснаха английския химн и пяхме с него. Аз специално така добре си бях назубрила на английски клетвата и толкова силно се клех, че когато отидох да си взема паспорта, церемониалмайсторът се засмя и ме подкачи, че съм имала много хубава блузка. Голям майтап беше. Подготвих се за събитието като своеобразна компенсация, защото англичаните много трудно ми произнасят името, нещо хич не им се отдава това “Весела”, и исках да ги заразя с ентусиазма си. Преди да ми дадат паспорта, направихме още едно интервю с общи въпроси и чак тогава го взех.
- Получихте ли някакви подаръци?