Благоевградчанинът Б. Ваклинов: Ще преследвам Бисеров и на Луната

- Боби, как попадна в "Господари на ефира"?

- Още преди да започна да уча журналистика, в БНТ ме взеха за водещ на едно тийнейджърско предаване - "13+". Там научих азбуката на телевизията и през 2009 г. се явих на кастинг за "Господари на ефира". Направих пробен репортаж и продуцентът Джуди Халваджиян ме хареса.

- Случвало ли се е да те заплашват преди излъчването на някой от репортажите?

- Аз не знам това интервю дали ще го доизживея! Шегувам се, разбира се! За 5 години нищо подобно не се е случвало, никой не е посмял да ме заплашва. Понякога ми е трудно да запазя професионалния тон с измамниците. Носи ми се славата на човек, който ги почва от вратата. Живея за екшъна. В "Господари не ефира" сме почти като ГДБОП и влизаме на три. Това е много голям адреналин, казва Боби пред репортер на "България днес".

- С кой от репортажите се чувстваш най-горд?

- Разбира се, че с този, в който разобличихме гей скандала в Троянския манастир. В "Господари не ефира" не може да има нищо нагласено. Имаме начини да хващаме главните герои, но не мога да ги разкрия. Правим клопки, в които попадат и обикновените мошеници, и министрите. Това ми е топрепортажът засега. Скоро ще излъчим и още един материал, който също е в рамките на църквата. Там за съжаление се оказа неизчерпаем извор. Въпреки че не ходя всяка неделя на църква, съм вярващ човек. Не слагам всички духовни лица под общ знаменател. Най-много от всичко ми харесва това, че нашата журналистика е с чувство за хумор. Не искам да влизам в ролята на сериозен журналист, тук ми се дава свобода. Имал съм и предложения от публицистични предавания, но това не е за мен. Най-силно мога да се вихря в рамките на шоуто!

- Не се ли притесняваш от човека насреща, когато трябва да го разобличиш?

- Напротив! Даже ми е кеф! Към нас се обръщат хора, съсипани от живота. В повечето случаи някакъв измамник ги е завлякъл с единствените им спестени пари. Притискам го в ъгъла и дотам! На ден имаме по 100-200 сигнала. Хора, които ме разпознават по улицата или в метрото, също ми дават сигнали. Опитвам се да откликна на всички.

- Кой е най-трудно връченият скункс?

- Еее, как кой?! Христо Бисеров, разбира се. С него още не е приключила драмата. Искам да му кажа: "Господин Бисеров, обиден съм ви, че не слязохте да почерпите, и вече шест месеца ми отказвате връчването на скункса!" Няма да се откажа! Ще го проследя и на Луната. Той е моят несбъднат блян за лауреат на златен скункс. Скунксът не е само награда за издънка, а критерий за това човек дали има чувство за хумор или не. Ако не го приеме, значи жестоко си е повярвал! В последно време се научиха, че е в тяхна полза да не бягат от скункса, на мен обаче ми е най кеф и се чувствам най-удовлетворен, когато бягат! Не знам Бисеров как не се сети да си вземе скункса, да си кажем 2-3 думи и да го оставя на мира.

Христо Бисеров

- Кой е приел скункса с най-голяма доза мъжкарство?

- Най-добре си спомням тези, които са бягали. Но Нидал Алгафари го прие с достойнство. Дори ни прие и ни покани на кафе. Безспорно е много интелигентен и широко скроен човек.

- Защо реши да се занимаваш и с рап? Означава ли това, че шоуто "Господари на ефира" не ти е достатъчно?

- С рап се занимавам доста преди да попадна в "Господари на ефира". Просто така се получи, че станах известен от предаването. "Господари на ефира" винаги ще бъдат на първо място, винаги това ще е моят приоритет. И на музиката гледам сериозно, все пак с това се занимавам от 15-годишен. Имам около 20 записани парчета, но поради една или друга причина не са стигнали до хората. Главният ми мотив да дойда в София беше да се развивам в рапа. Покрай това започнах да уча журналистика. Още като ученик тръгнах да обикалям звукозаписните компании с цел да се лансирам някъде, но като си млад и зелен, доста скептично гледат на теб.

- Кога да очакваме новото ти парче?

- До месец ще излезе, казва се "Неудобно". Представлява откровена, но съвсем добронамерена шега с един от най-вървежните наши изпълнители - 100 кила. Ние в "Господари на ефира" обичаме да правим пародии и ако се търси човек, който може добре да осмива нещата - това съм аз. Със 100 кила сме в много добри отношения, дори бих направил парче заедно с него, стига да имаме допирни точки във вижданията. През ноември излиза друго мое парче с друг голям изпълнител. В момента работя по него, то е с Хонг Конг, автор на безсмъртния хит "Куката". Подготвяме хапливо парче за лятото, с което ще осмеем политическия, спортния, светския живот в страната. Ще направим една дисекция на всичко.

- Не си ли противоречат посланията на рап парчетата с професията ти?

- Израснал съм с песните на Спенс за тревата, но с ръка на сърцето мога да кажа, че никога не съм опитвал. Нямам такава потребност, стига ми само музиката. Не мисля, че е редно да слагаш етикет на всички рапъри. Моят рап носи друго послание, в него категорично заявявам моята позиция спрямо наркотиците, например: "За да бъда най-отпред, не ми трябва амфет, за да съм мистър Бийн, не ми трябва кокаин". Младите хора и по друг начин могат да се забавляват. Аз поне така правя! Има доста известни примери, които съчетават две артистични професии, например Хю Лори и Стивън Сегал и Евгений Дайнов. Разбира се, че по-сериозните ми амбиции са свързани с журналистиката, но през следващите няколко години искам да се наиграя в музикалната сфера.

- От кого се учиш?

- Спенс, "Ъпсурт" и "Хикс тийм" са ми най-близки като послания. Още от малък хващах влака за София, за да отида при Спенс в "Снайпер рекърдс", откъдето той доста нашумя. Много исках да запиша песен с него, по-късно наистина ме покани да работим заедно. През годините съм ходил на много негови участия, поддържали сме тесни контакти и винаги ме е напътствал как да се получат добре нещата. Стана така обаче, че няколко години по-късно се разминахме във вижданията си и парче не се получи. Останахме си обаче приятели. Ходил съм също и при Румънеца и Енчев, за да им представя едно от моите парчета. Мога да кажа, че доста надменно подходиха към мен. Когато станах популярен с "Господарите", те ме поканиха, но аз вече имах други планове. Ако говорим за текстове, Ицо Хазарта в България за мен е човекът с най-добрите такива.

- Добре, не пееш за дрога. Колите и жените също ли не намират място в текстовете ти?

- Пътувам с метрото. Имам голф тройка, който продавам. Мисля, че тук е мястото да го кажа (смее се - бел. авт.). В една друга песен обаче съм го включил: "Кройка взимам на всяка девойка, правя бройка, дори и с голф тройка". Мисля, че е много погрешно впечатлението, че рапът е пари, коли и жени. Може да има и друго послание и да се прави с чувство за хумор. За жените - аз съм сериозно обвързан, мина етапът на "необвързан с право на обжалване". Приятелката ми се казва Ивана, сега завършва Нов български университет. Живеем заедно. Запознахме се в "Господари на ефира". Тя беше на стаж за кратко при нас. И тъй като връзките на работното място са забранени, аз изчаках да свърши стажът. Много я обичам. Моите колеги също много ме подкрепят.

- Имаш ли хоби?

- Тренирам и обичам да ходя на фитнес. Гледам да отделям повече време за четене на книги. За един рапър е суперважно да има богат речник, защото си служи със словото. Стремя се, въпреки че имам да прочета още много книги.

- Ще гласуваш ли? Влече ли те политиката?

- Ще гласувам, аз винаги гласувам. Гледам да стоя настрани и да не се обвързвам политически. Прекалено свободолюбива натура съм за това. Ако узрея след 10-15 години, може и да си помисля, но на този етап - не. Преди да навърша възрастта за президент, няма да се случи. Той е с по-представителни функции. След това един импийчмънт и скункс (смее се - б. а.)