Благоевградчани трудно приемат външните

Благовест Цветанов е от София. Първокурсник по логопедия в ЮЗУ "Н. Рилски". На 27 години е и за първи път учи във висше училище. Завършил е техникум, специалност "Двигатели с вътрешно горене".

- Благо, с какво се занимава през годините, след като завърши средното училище, и защо сега реши, че искаш да продължиш да учиш?

- Общо взето през тези години си търех мястото. Оказа се, че мястото ми не е там, където съм го търсел, и дойдох да уча.

- Работеше ли, в чужбина ли беше, или в България?

- Работех, разбира се, тук, не в чужбина.

- Логопедията избра целенасочено или те приеха в тази специалност? Знаеш ли точно какво ще работиш като завършиш и не се ли притесняваш, че може да се окаже доста по-тежко от онова, което си представяш?

- На I класиране ме приеха "Педагогика на обучението по физическо възпитание", а на II класиране "отидох" в "Логопедия" и там си останах. Вписах специалноста на по-предна позиция, защото на изпита за говорните и комуникативни способности ми я препоръчаха. Замислих се, това не бе нещо, което ми е познато. Бях чувал за логопеда като специалист и в най-общи линии ми бе ясно какво прави, но за мен е нещо абсолютно ново. Не би ме уплашила работата с болни хора, при които говорни проблеми са само съпътстващи, ако има начин да помогна на тези хора, защо да не е по този начин?! Засега ми е интересно, не мога да гарантирам, че ще е така до края, но едва ли ще се откажа преди дипломирането, не съм от този тип хора.

- Защо кандидатства в Благоевград, а не избра вуз в София?

- Приятелката ми учи в ЮЗУ "Н. Рилски", тя следва "Философия", и всъщност аз съм в Благоевград от миналата година. Преди година кандидатствах за първи път тук, но сглупих, като попълних в плик-молбата си само задочно обучение, при това на най-търсените специалности като "Право", "Публична администрация" и "Връзки с обществеността". Тази година обаче изредих всички възможни специалности, за които се кандидатства с изпити по история и по български, а №1 беше правото, защото имаме юристи в семейството. Но пък подготовката ми не бе на ниво, не ме приеха там и засега хич не съжалявам, защото там много по-трудно, ми се струва, щях да бутам, а логопедията засега ми харесва.

- Значи дойде заради гаджето?!

- Отчасти, време беше да сменя "езерото".

- След София Благоевград как ти понася?

- Малко, спокойно. Само дето местните имат една особена нагласа към другите.

- Каква?

- Почваш да говориш с някого на общи теми, той ти се кефи: Ей, как се сети, бе! Добре го измисли! Ти откъде беше? От София. Ахаааа... И всичко е обяснено. Това е етикет, който ти слагат. Повечето са с такова разбиране, което аз наричам синдрома на малкия град, на малкото общество. Тук нещо се случва и веднага се разбира на другия край, хората имат друго разбиране за света, но пък и той се е събрал тук. Цяла България се е събрала в Благоевград чрез Югозападния университет и всеки е със своите си разбирания.

- Този факт не е ли променил достатъчно местните?

- Не ми се струва, по-скоро за благоевградчани е нормално да те питат "Какво правите в нашия град?! Дошли сте да ни вземете жените /респективно мъжете/. Като си от София /който и друг град да е/, какво ми се правиш на отворен?!" Да ви звучи познато?

- Вие, софиянците, реагирате по същия начин на хората от провинцията.

- Ами лично аз реагирам спрямо дразнителя, без много да ме интересува откъде е и какво е. София се напълни с хора от всякъде. Човек, като е готин, няма значение откъде е, приемаш го без резерви. Мисля, че всеки трябва да се наложи в средата, в която живее като личност, да покаже на какво е способен и ще привлече себеподобни хора, които не слагат скоби и етикети, когато ти не го правиш.

- Струва ми се, че не си изненадан от "топлия прием" от страна на благоевградчани?

- О, аз го очаквах. Половината ми род е с рогозянска жилка, другата половина - плевенчани. Летувал съм и в двата края, общо взето, навсякъде ги тресе по един и същи начин, всеки мрази големия град и почти всеки иска да се набута точно там, защото там става анонимен.

- Благоевград е със славата на град с много кръчми и нощни заведения, често ли си там?

- Не често. Да, пълни са с млади хора и ако мога да обобщя, проблемът на студентския живот са кръчмите.

- Защо да е проблем?

- Защото трябва да си сложиш някакви граници и не всяка вечер да излизаш.

- Имаш ли колеги, които излизат всяка вечер?

- Вероятно има. Болшинството. Във вторник например започват да говорят къде ще се ходи в другия вторник. За мен е доста тъпо това, не може цяла седмица да мислиш за някакво излизане - да сме си запазили места, че да не се тъпчем, пък какво да облека и разни такива глупости. Не това е същественото, кръчмите винаги ще са си там, но сигурно различният поглед е заради различната възраст.

- Защо? Най възрастен ли си в курса ти? Има ли разлика в начина ти на мислене и реакция и тези на 7-8 години по-младите ти колеги?

- Имам по-възрастна колежка, така че не държа първенството, но да, определено има разлика между нас. Не ме дразнят, забавлявам се откровено. Повечето от колегите ми не са работили и не им се е налагало да изкарват сами парите си, всичко до момента им е давано, а това донякъде оправдава и обяснява поведението им. В момента, в който започнеш сам да се бориш за позиция, за възможност, тогава започваш да гледаш на нещата по друг начин. А те са си още с ученическото мислене, болшинството са завършили преди няколко месеца. Разликата, ако искаш, е и в това, че на мен учебният материал изцяло ми е изхвръкнал от главата, какво остава за навик или способност за самоподготовка. За мен пък това е абсолютно ново. Аз съм един от последните набори, които отидоха в казарма, та и там видях какво беше.

- Имал си възможност да я "прескочиш", ако тогава си кандидатствал и влязъл във вуз, защо не си го направил?

- Проблемът беше, че аз исках да отида и да видя какво е.

- И? Съжаляваш ли?

- Донякъде, защото не беше това, което очаквах.

- А ти какво очакваше?

- Един пример, веднага се сещам, преди да вляза в казармата, вкъщи поне си оправях леглото, като излязох, и това не правех. От тази гледна точка казармата на нищо ново не ме научи, даже ме върна назад. От друга страна, започваш да не разчиташ на друг. Ако не отидеш да ядеш, оставаш гладен, никой не те пита яде ли ти се, какво да ти сготвя. Влизаш 75 кг, излизаш от казармата 95 кг с мях, защото само ядеш и набиваш крак. Освен това режим-режим, ама само 45 дни, след това в бойното поделение се почва караул, два дни спане и така, докато сложиш 20 кг отгоре.

- Сега как се издържаш? Работиш ли някъде?

- Ами това е големият ми проблем в момента. В Благоевград за момчетата работата е... SOS. Хората се притесняват да наемат студенти, защото смятат, че в момента, в който навлезеш в материята, минават 5 месеца и ти си биеш камшика и си отиваш у дома за ваканциите. Разбирам ги, тъкмо обучат някой и той напусне, а няма как да ги убедя, че аз съм тук целогодишно.

- И кой те издържа?

- През лятото имах сезонна работа, с презумпция да ме прехвърлят на друг обект, но така и не стана... В момента само приятелката ми работи в дискотека. Дава и нощни смени, ходи и на лекции и никак не й е лесно, но и аз не съм седнал да си кръстя ръцете, търся си работа и се надявам скоро да се отвори възможност. И нашите помагат, когато могат, но да, основно тя ни издържа и много се надявам това да се промени много скоро.

- Щом сте заедно, значи живеете на квартира, защо не кандидатствахте за общежитие?

- Неприятно е. Режим, топлата вода не е нонстоп и ако се прибереш не в точния час, не можеш да си хвърлиш и душ, защото я пускаха 2 пъти в деня...

- Колко наем плащате?

- 120 лв. за една мансарда към 40 кв.м и отделно ток, вода... знаеш как е. Известно време се снимах и във филми, участвах в масовки. Докарвах си някакви пари, но напоследък няма чужди продукции и снимки съответно. Лошото е, че това не е постоянна работа, отиваш за 5 дни, вярно, плащат ти колкото на друго място, ако работиш цял месец. Като допълнителен доход е добре, но не можеш да разчиташ само на това.

- Нима никаде не търсят бармани или сервитьори?

- Излиза, че не, иначе да си барман е супер, всеки може да налива напитки, непретенциозна работа, на момента ти дава дори доходи, защото всяка вечер клиентът, който е доволен, оставя бакшиши. Можеш на ден да изкараш и 20 лв. и дето се казва, да не разчиташ на заплатата и от тази гледна точка тази работа е доста рентабилна. Работил съм във външнотърговска фирма за износ на млечни продукти, на бензиностанция, помагал съм в адвокатска кантора... много неща съм правил и не се притеснявам да работя каквото и да е.

- А колежките и момичетата?

- Момичето сега е едно.

- Не ревнува ли от новите ти колежки?

- Ревнува страшно. За разлика от мен. На нея такава й е природата, смята, че съм магнит за жените, а не вижда в огледалото тя колко е хубава. Не може да разбере, че де факто аз имам милион поводи да ревнувам, защото само за една вечер на работа тя получава поне десет предложения и дори са й предлагали пари да излезе с някого. Като се прибере, беснее заради наглостта и простотията, но и това го има по хората. Аз така ги разбирам нещата: като живееш с един човек, съобразяваш се с него, ако не искаш да го правиш - не живееш с него, просто е.

- Какво ти харесва в Благоевград?

- Има много читав народ тук, но трябва да си го отсееш. Най-хубавото нещо на Благоевград е природата. Ние обичаме риболова, а наоколо има толкова много реки и възможности да ловим риба. Бачиново е до града, за 15 минути си в Рила, Банско, Разлог и Пирин са на по-малко от час - какво повече му трябва на човек!