Благоевградчани са много спокойни, момичетата са смели в облеклото

22-годишната туркиня Атидже Сьонмез учи българска филология във Филологическия факултет на ЮЗУ по програма “Еразъм” за 1 семестър. Тя е студентка във II курс в Тракийския университет в Одрин, също по специалност българска филология, и като завърши бакалавърска степен ще може да работи като преводач.

Не е омъжена, но признава, че има сериозен приятел в Одрин и той й липсвал по време на обучението й в Благоевград, но пък всяка вечер говорели в интернет. Дни преди да приключи обучението на Атидже в ЮЗУ, тя посрещна на гости сестра си Медиха и първото място, на което я заведе, бе град Банско

- Атидже, защо избра да учиш българска филология, а не например английска, сигурно щеше да ти е по-лесно? Освен това българският език ще ти служи само в България или при посрещане на български групи, докато английският е универсален...

- В Турция много хора знаят отлично английски и немски, а специалисти с български език са рядкост. Затова реших, че ще мога да се реализирам по-успешно с български и мисля, че ще си намеря по-лесно работа.

- Родителите ти са българи, семейството ти се е изселило в Турция преди 20 години и дори ти самата си родена в България. Има ли това връзка и повлия ли на избора ти на специалността в университета?

- Не. Аз нямам никакви спомени от България, а езикът започнах да уча сама преди 2 г. в университета като станах студентка. У дома не се говори на български, майка ми го знае, но не търся помощ, защото искам сама да се справям. Изборът ми няма връзка с рода и семейството ми, той е чисто практически. Като по-малки сме идвали в България при роднини, но много рядко, тогава съм чувала как звучи българска реч и макар че нищо не разбирах, ми харесваше.

- Труден ли е българският език за чужденец?

- Граматиката е трудна. Много се различава от тази в турския език, имате 9 времена...

- Английската граматика също е с много времена...

- Но английски език започваме да учим още от 4-5 клас и затова свикваме с него

- Каква е образователната система в Турция?

- Почти същата като в България. Децата тръгват на училище на 7 години, следват 8 години в основно образование, 4 години гимназия или техникум. Завършва се със задължителни държавни изпити, единият е комбиниран тест, в който има въпроси от всички учебни предмети - турски език, история, география, математика, физика, химия... общо около 100-150 въпроса. Ако си учил в гимназия с профилиран предмет, задължително държиш матура и по него. Можеш да се явиш само на първата матура, но ако искаш да кандидатстваш, трябва да положиш и втората, защото иначе шансовете ти да те приемат да следваш в университет са минимални. Не се явяваме на кандидатстудентски изпити, а участваме в класирането на университетите с бал, образуван от двете матури и успеха от дипломата.

Избираме 10 университета и специалностите, в които искаме да следваме и си подаваме в тях документите, а после те ни избират според бала и точките. Можеш да продължиш 2 години в университет, но за да станеш бакалавър, трябва да учиш 4. Специалността българска филология в Тракийския университет в Одрин е сравнително нова, ние сме третият випуск. Като завърша бакалавърската си степен, мога да работя само като преводач, но ако продължа с магистратура още 2 години, ще мога да стана и учител по български.

- Идвала ли си преди в Югозападна България?

- Не бях идвала никога в Благоевград и като цяло в тази част на България. Тук хората са добри и “отворени”. Харесва ми природата и планините. В Благоевград хората са много спокойни и това впечатлява чужденците.

- Как се сработи с колегите ти? Ходихте ли през изминалите 5 месеца на дискотеки, на купони? Как се отнасят с теб като им кажеш, че си туркиня, усещаш ли враждебност или пренебрежение?

- Не, отнасят се нормално, не се държат зле, нито с предубеждения. В началото ми беше малко притеснено, но когато съм сред непознати хора, аз не говоря, така никой не разбира, че съм чужденка, нито че съм от Турция. Аз не обичам дискотеките и нощните заведения и не съм ходила.

- Нито веднъж?! Дори от любопитство?!

- Не. Колегите са ме канили, но не съм ходила.

- В групата ти само българи ли са или има и чужденци?

- Всякакви. По същата програма “Еразъм” като мен във Филологическия факултет имаше и 5 момичета от Полша, имах лекции както с тях, така и с българските ми колеги.

- На какъв език се разбирахте?

- На български. По-трудно ми беше да контактувам с българите, те разбират всичко, а когато аз не мога да се сетя за някоя дума, им става скучно. Докато с полякините бяхме на едно ниво и ни беше по-лесно да се разбираме.

- Има ли разлика между студентите в Благоевград и в Одрин в поведението, модата и начина на живот?

- Може би има, не знам? В Турция момичетата не обичат много да излизат, не ходят толкова често по дискотеки. Срещаме се с колеги в училище, понякога излизаме на кафе. Всъщност, като се замисля, и у нас всяка вечер има дискотеки, и те са пълни с млади хора като в Благоевград, просто аз не обичам да ходя в тях. Разлика в начина на обличане няма кой знае каква, българските момичета са по- смели и носят по-къси рокли и поли и по-големи деколтета от връстничките си в Турция.

- А ти как се забавляваш?

- Ами седя си вкъщи, работя на компютъра...

- Четеш ли книги?

- Ами не много, предпочитам компютъра. Помагам на майка ми, ако се налага в работата й. Тя се занимава с търговия.

- Как се издържаш? Работиш ли някъде паралелно с ученето или разчиташ на семейството си?

- Не работя. Изтеглих студентски кредит за периода на обучението. Таксата ми в университета на семестър е 270 лири, тя е различна за различните специалности. Всеки месец получавам по 200 лири от студентския заем и с тях се издържам.

- Какви са условията, за да изтеглиш студентски кредит, с каква лихва е твоят и кога ще го връщаш? Има ли стипендии - социални или за висок успех?

- Ще започна да изплащам заема си веднага след завършването. Студентските кредити са безлихвени и затова почти всички студенти теглят. Колкото взимам, толкова връщам. Стипендии има, но са само социални, ако семейството е с три деца например и работи само единият родител, студентът би могъл да се класира за стипендия, ако другите две деца учат.

- Има ли разлика в начина на преподаване в ЮЗУ и Тракийския университет в Одрин?

- Не бих казала. Всички искат да помагат с каквото могат на студентите, изискват еднакво. В Одрин също имам преподаватели българи- Йорданка Захариева, Петър Цонев, който е от Благоевград и е бил преподавател в ЮЗУ. Всъщност той ме насочи към обмена по програма “Еразъм” с ЮЗУ и по време на обучението си в Благоевград живеех при родителите му, за да ми е по-спокойно. Можех да отида на общежитие, но като ми предложиха - приех, защото ми бе по-лесно.

От тях не се притеснявам, защото се бяхме запознали още в Одрин, преди да пристигна в България. Те имат търпение да ме изслушат. Изобщо държат се като родители.

Тракийският университет в Одрин е доста по- голям от ЮЗУ, студентите са около 20 000, а може и повече и се обучават по много специалности, включително и медицина. При нас също има много чужденци, както и студенти, които идват по програма “Еразъм”, включително и от България. Мисля, че на тях им е по-лесно като се обучават за 1 семестър в Одрин, защото нашите хора са по-гостоприемни някак. Заговарят ги, приобщават ги. Първите няколко дни след пристигането ми в ЮЗУ никой не говореше с мен и ми беше доста трудно.

- А ти опита ли да завържеш контакт?

- Е, не, вярно, че така беше. Но после нещата тръгнаха и отношенията ни бяха нормални.

- Каза, че като завършиш магистратура, искаш да работиш като преподавател, би ли преподавала в България?

- Ами за България не съм сигурна, защото тук заплатите са много по-малки.

- Каква заплата би взимала в Турция като начинаещ преподавател?

- Началната заплата е около 1500 лири, лирата към лева е горе-долу 1 към 1. Минималната заплата при нас е 600 лири.

- Ще се върнеш ли някога в Благоевград?

- Със сигурност ще ми липсва и вярвам, че ще се върна. На ранчото на хазяите ми посадих една лоза, ще дойда да видя вкусно ли е бялото грозде, което ще ражда.