Благоевградчани подминават галерията на път за месарския магазин

Наскоро младият художник Александър Тодоров от Благоевград бе отличен на Шестото международно триенале на графични изкуства 2010-2011 г. - София с награда за млад автор в националната изложба “Графика”, малък формат, която се организира веднъж годишно от Съюза на българските художници и на която се присъждат общо 2 отличия. Александър е носител на наградата за графика на Националната младежка изложба “Кирил и Методий” през 2008 г., както и на наградата за графика на зоналната изложба “Струма” - 2004 г.

Още като студент печели наградата за дебют на една от най-атрактивните изложби на концептуално изкуство “11.ХI.”, която се правеше ежегодно в Благоевград. Той е сред малцината художници в Югозапада, които предпочитат графиката пред живописта, а статистиката сочи, че е и най-награждаваният млад автор от Пиринско през последните 10-ина години на национални конкурси. Завършил е паралелката с профил “Изобразително изкуство” в Националната хуманитарна гимназия в Благоевград, продължил образованието си в същата специалност във Факултета по изкуствата при ЮЗУ “Н. Рилски”. На 30 години е, женен, с дъщеричка на 8 месеца и съпруга преводач.

- Сашо, кой стимулира развитието ти в посока изкуство?

- В гимназията учители ми бяха Наско Дафинов /график/ и Наско Янев /дърборезба/. Имената им достатъчно говорят за високото ниво на обучение, което имахме. Майка ми също е учител по изобразително изкуство, преподава в VI СОУ и тя също “има пръст” да се насоча и развивам в тази посока и да поема, както се казва, “дъха на боичките”. Тя ми е показвала и е много “виновна” да израсна с изкуството и усещането за него, още като дете ме е водила в изложбените зали и съм попивал тази атмосфера там. И сега продължава да води учениците си на изложби, все пак това е най-прекият начин за комуникация с това изкуство.

- Съученици сте с един от най-талантливита млади художници-дърворезбари Явор Ичков, а класен ти е бил Атанас Янев, защо не избра и ти дървото?

- Ами това е привличането. Не знам защо се насочих към графиката, това е магията в изкуството. Може би неочакваното, което виждаш при отпечатъка. Впоследствие развих и своя концепция за това какво ме държи - тази категоричност, това ограничаване на черното и бялото, което всъщност е графиката. И след това дали ще бъде цветно, дали има нужда от друг цвят...

- Защо все по-малко млади хора влизат в благоевградската галерия?

- Ами тя така изглежда, все едно не съществува. Хората подминават галерията на път за месарския магазин или фотото в съседство и съм сигурен, че повечето дори на подозират, че я има. Отвън галерията е толкова невзрачна, нещо, останало от соцвремето - сиво и безлично.

- Не сте ли вие, художниците в Благоевград, хората, които трябва да променят това? Все пак, за да се продаде стоката, опаковката трябва да привлече клиента, нали?

- Може би хората имат интерес към изобразителното изкуство, но нещо трябва да ги привлече, за да влязат в галерията. А студените зали през зимата едва ли са най-привлекателното място не само за младите. В музея е същата история, не знам някой да слиза долу в мазето, където се съхраняват ценни творби на големи наши художници. Трябва да се направи нещо. Всяка една галерия си има мениджър, защото артистите са артисти - те не мислят как да се поправи протеклият покрив, макар че винаги се ядосват и обвиняват другите, че капе.

- Атанас Дафинов ли те “запали” по графиката и защо избра нея, при условие че дори утвърдени художници като Иван Милушев, Огнян Механджиев я замениха с живопис, защото тя е по-продаваема?

- Дафинов е виновникът, определено не само мен “запали”, но и много други. Би трябвало графиката да се продава повече, защото целта й е точно това - да е по-достъпна за хората, като се тиражират по няколко, но по-евтини оригинали. Но на практика наистина не е така, не знам защо, може би това е култура, която явно не вирее навсякъде.

- Причината не е ли в чалга културата, налагаща кича - шарено, лъскаво и евтино, която се шири през последното десетилетие?

- Не знам, графиката не е задължително да е черно-бяла, тя може да е както много фина и детайлна, така и много опростена, мащабна, и в последно време световни графици работят в доста големи мащаби - от метър нагоре. Малкият формат се избягва, защото първото впечатление от големия формат графика може да бъде много по-силно от живописното платно, особено когато са по-знакови нещата. Възприемането на графиката е много първично и веднага те засяга.

- Последните работи, които показа и всъщност с които спечели и поредната награда, са малък формат...

- Да, но са на този мащабен принцип направени. Все едно просто са умалени, но със същата простота.

- Все пак както те привлича в графиката?

- Самата хартия като носител. Тя има своите си свойства, предразполага по различен начин да се работи върху нея, хартията изисква друг подход. Народите, производители във вековете на хартия, имат специално отношение, японците например какво ли не правят от нея. Пазарът в България на хартия е доста ограничен, основните са немски, френски, италиански и японски, но тях въобще пък ги няма на нашия пазар.

- Как е конкуренцията в твоята сфера в страната?

- От младите автори наистина има няколко, които са се освободили от академичното обучение, а това е задължително, иначе за какво творчество говорим?! Винаги съществува експериментът, правенето на грешки и всяка от тях те бута напред. Много е важно човек да греши! Съвременният артист няма значение дали ще пее, свири, танцува, скача, дали ще прави пърформънси или инсталации, важното е да провокира. Това, че аз съм избрал формата графика като изразно средство, не означава, че не ми хрумват и други неща.

- Не те ли изкушава някога да хванеш четката и боите и да пробваш какво ще излезе на платното?

- Не, чисто живописното е нещо коренно различно от графиката, има други правила. Аз също използвам цветове в графиката, но те имат по-скоро символичен характер. Графиката е нещо по-премислено, процесът на всяко едно прехвърляне върху матрицата винаги те кара да го премислиш преди да се отпечата. Различно е.

- Преди няколко години живя за известно време в Германия, това като грешка или като урок го отчиташ сега?

- Целта ми не е била да се установявам там, но това е част от пътя ми. Заминах през 2002 г., бях завършил семестриално висшето си образование и този престой в Германия може да се каже, че ме обогати много, защото видях и усетих как живеят хората там, а то е много по-различно от тук. Идеята бе да продължа да уча там, записах инженерна специалност в Техническия университет в Дрезден и първата година учих език, после кандидатствах в Академията за изящни изкуства, но на събеседването ме скъсаха. Де факто вероятността да успея бе много малка, приемаха 30 души, от които местата за чужденци бяха 10%, трябваше да се преборим с много чужденци, от които един куп китайци, а те имат стипендии и от родината им много стабилно ги подкрепят.

- Вярно ли е, че конкретната причина да се прибереш в България е другата ти голяма любов освен рисуването?

- Така е, да. Определено.

- Резултатът от същата ли тази любов е дъщеричката ти Весела?

- Същата е.

- Успяваш ли да издържаш семейството си с изкуството? Как се оправя един млад татко?

- С изкуство - не. Трудно е, както при всички.

- Правиш ли компромиси с творчеството и работата си заради издръжката на семейството?

- Не, просто имам друга работа. Работя във фирмата на брат ми, той е строителен инженер и се занимаваме с проектиране, графичен дизайн, реклама малко... От една страна, част от работата ми е приложна графика. Но и в тази посока има пропаст между това, което се предлага на българския и на европейския пазар. В Европа има друга култура, има отношение към графиката като приложно изкуство, има уважение към книгата, към хартията. Тук книгите се печатат като вестници, използва се най-евтината хартия, а същевременно се продават на цена, която не отговаря на качеството - демонстрация на пълно неуважение, която дразни хората.

- Между памперсите, съпругата и работата кога намираш време и за рисуване?

- Намирам. Гледам да балансирам нещата, а съпругата ми определено много ме подкрепя в творчеството ми. Графиката наистина изисква доста време, пълна концентрация и спокойствие. Когато си напрегнат и неспокоен, не е възможно да се случи.

- Малката не те ли изнервя и напряга понякога?

- Тя само ме радва и ме прави щастлив. Определено ме зарежда и ме мотивира повече. Всички много й се радваме, така че тя не е пречка за каквото и да е. Много е трудно за младите автори да се мотивират да правят нещо, което не е толкова комерсиално.

- На няколко пъти сравняваш отношението към изкуството в Европа и у нас, би ли се изнесъл със семейството си да живеете в чужбина?

- Много неща ни свързват с Благоевград и трудно бихме се установили на друго място. Бихме пътували, но не си представям да се установим някъде за постоянно, не. Но определено ми липсва тази култура, там тя се случва някак си, има галерии, има концерти, хората имат нужда от изкуство. А тук ситуацията е доста безнадеждна, в Благоевград имаше театрални празници - изчезнаха, преди десетина години се направи опит за джаз фестивал - не бе повторен, имаше зонални и национални изложби, гостуваха ескпозиции на световни майстори - от години не се е случвало. Дори няма една галерия с постоянна експозиция, в която да отведеш гости от друг град или чужденци, с каквито е пълен градът ни, творби има - няма място, на което да се покажат. Не че няма хора, които имат нужда от изкуство, но явно не са достатъчно, за да се противопоставят на халтурата. Трябва да има спонсорство за изкуството.

- Кой е най-големият ти критик? Търсиш ли и уважаваш ли мнението на другите по отношение на творчеството си?

- Уважавам всяко едно мнение, защото в крайна сметка това, което правя, е за всички, не е само за мен. Има някакво послание и то трябва да достигне до хората. Що се отнася до критиката - аз съм най-големият си критик.