Благоевград държи антирекорд с липса на 400-метрова писта, общината е враг на спорта, освен президент и треньор на “Пирински академик” съм снабдител, прося, за да имаме шампиони

- Проф. Кадийски, пенсионирахте се преди година, но не се отказвате и продължавате да работите като треньор, защо и кого тренирате в момента?

- Президент съм на лекоатлетически клуб "Пирински академик" и от 6-7 месеца работя основно с деца, ученици, както и с няколко студенти, които тренирах преди пенсионирането си.

- Как набрахте желаещи да тренират лека атлетика?

- Трудничко е, защото децата имат други интереси, а от друга страна условията за тренировки по лека атлетика са много тежки в Благоевград.

- Къде тренирате?

- В един коридор на спортния интернат, а като е хубаво времето - навън, на пистичката. Преди 2 седмици имахме среща със зам. кмета В. Василев и обещаха да ни дадат два дни по два часа да водя занимания в баскетболната и в хандбалната зала и много се надявам от "Спортни имоти" да не се отметнат.

- С колко деца и младежи работите?

- Есента започнах с 50, сега са останали 16 човека. Лошото време и условия убиват желанието за тренировки. Преди дни най-младият ми състезател Кристиян Кьосев участва в държавно първенство за момчета до 16 години. Според мен той е новото име на клуба. Кристиян е ученик в VIII клас на Математическата гимназия и започна да тренира през октомври. За по-малко от 5 месеца работа стана четвърти на 400 м и седми на 60 м гладко бягане. Много сериозно, мъжко момче е. Обикновено на държавни първенства се водят състезатели, които тренират поне година и беше много рисковано, защото на такива състезания слабите характери се отказват. А леката атлетика не случайно е царицата на спортовете, няма друг спорт, който така хармонично да развива качествата бързина, сила, ловкост, издръжливост и укрепва всички мускулни групи. Точно затова интелигентните родители водят децата си да тренират атлетика.

- Вие против тренировките във фитнес залите ли сте?

- Не, но съжалявам онези, които не работят за разширяване на двигателната култура, а мислят само за локално развитие на едни мускули. Това е по-лошо от чалгата! Тялото не се развива хармонично така.

- Вие как попаднахте в леката атлетика?

- В 6 и 7 клас се занимавах с гимнастика, бях околийски шампион. След това отидох във футбола, бях вратар и защото бях дребен правех много подскоци, за да хващам високите топки. На едно околийско състезание по лека атлетика нямаше кой да скача висок скок, затова ме включиха в отбора, а аз станах първи. Спомням си, че тогава на ръце ме взеха майката на Йорданка Донкова, Здравка Булгурска и друга една Здравка, и трите са от моето село, целия стадион обиколиха - това ми беше наградата. Следващата година станах трети на републиканско първенство на висок скок.

- Завършил сте гимназията с отличие, защо кандидатствахте във Висшия институт по физкултура /сега НСА/?

- 5-6 месеца преди кандидатстудентските изпити учителят ми по физкултура ми донесе в казармата учебници по математика и ми каза, че съм бил определен да кандидатствам в чужбина. Тогава на шестте най-добри участници в олимпиади по математика, физика и т.н. от всеки окръг се даваше възможност да кандидатстват в чужбина. И аз кандидатствах радиофизика за СССР и едропанелно строителство за Чехословакия с изпит по математика. Изкарах четворка и не ме приеха в чужбина, но участвах и в класирането за МЕИ. Въобще не казах на родителите си, защото най-голямото ми желание бе да уча във ВИФ, където също кандидатствах и ме приеха, седми по бал бях.

- Къде започнахте за първи път работа като треньор?

- Още в III курс се върнах в Борован да помагам на баща си и довърших образованието си задочно. Назначиха ме за треньор на окръжните селски отбори на бившия Врачански окръг, в който се включваше и Михайловград, Видин, Враца. На 1 юни 1963 г. започнах работа, а след около 2 месеца отведох отбора на републиканско състезание. Бяхме последни, а следващата година станахме първи. Аз бях едновременно треньор и състезател. Две години и половина работих там, но се скарахме с председателя на Окръжния съвет на партията и напуснах. Тогава дойдох в Благоевград.

- Защо избрахте точно Благоевград?

- Интересувах се къде няма добре развита атлетика. Като дойдох, имаше решение да закрият отделенията по гимнастика и по лека атлетика към Ученическа спортна школа, тя беше във II ОУ. С триста зора оставиха едно от отделенията по лека атлитека и следващите 3 години 9 човека влязоха в националния отбор за деца и юноши. Сред тях Лиляна Демиревска на гюле, Донка Новакова на многобой и препятствия, тя и балкански шампион стана, Йорданка Валеова, Борка Каракозова, Олег Сандев стана шампион на диск, Чавдар Коцев, сега доцент, Любим Пранжев, Атанас Шивачев, бивш шеф на митницата, беше на троен и на дълъг скок за юноши, и Георги Игнатов, известният масажист Гергата - всички бяха в националния отбор. След това Иван Марков, сега преподава в ЮЗУ, Георги Ананиев. Сегашният зам. кмет по строителството Скрижовски тренираше при мен бягане на 400 м . Когато станаха силни, стана по-трудно, защото ни трябваха повече средства за повече състезания, а не ни даваха много. Дойде ми до гуша и реших да си тръгна. Всъщност 2 пъти съм си тръгвал от Благоевград. Първия път бе доста куриозно, подал съм си молбата за напускане, стегнал съм си багажа и отивам на гарата. Децата разбрали, че си заминавам и се уговорили, докато се редя за билет едни ме заприказват, а другите ми взимат двата куфара с багажа и ги прибират. Като не ми върнаха куфарите, се отказах да пътувам. Ядосах им се, на следващия ден не отидох на тренировка, но на втория отидох да си поискам куфарите. Две седмици не ми ги дадоха. Тогава останах, но не издържах дълго и си тръгнах. Няма да забравя като дойдох през 1965 г. един месец, докато си намеря квартира спах на стадиона, беше пълно със змии, сутрин от леглото ми и от обувките ми се измушваха. Влизаха в съблекалните. Децата пищяха, аз ги трепех... Втората година отнякъде докараха 300-400 таралежа, та почти изчезнаха. След три години в Благоевград за първи път откриха централа "Олимпийски надежди" в София и ме назначиха за треньор. Събрах 30-ина момчета от цяла България. Оттук имаше четирима - Иван Марков, Любим Пранжев, Георги Ананиев и Чавдар Коцев. Ходехме по лагери и докато съм бил на един от лагерите, в Благоевград ми подливат вода и заради жителството ми назначиха на мойто място друг. Така отидох за 6 месеца в Ботевград и после в ЦСКА. Там бях треньор на Ивайло Караньотов, Пламен Кръстев, Анелия Нунева тренирах 6-7 месеца, брат й Пламен, който също тренираше при мен, ми я доведе, той сега е секретар на парламентарната група на ГЕРБ. Величка Стойчева също, рекордите на пионерки младша възраст бяха мои, после започнах да тренирам препятственици, хвъргачи, имал съм състезател на овчарски скок...

- Има ли лекоатлетическа дисциплина, в която да не сте тренирали състезатели?

- Не. Не знам дали има друг като мен, аз имам републикански шампиони в почти всички дисциплини, като започнеш от 100 м, 200 м, 400 м, 800 м, 1500 м, 3000 м, 5000 м, полумаратон и маратон, 400 м с препятствия, 110 м с препятствия, висок скок, дълъг скок, гюле, копие, чук.

- За Вас се говори, че не броите републиканските титли, а от балканските нагоре?

- Мога да опитам да ги преброя, макар че е трудно. До 1999 г. водих някаква статистика, според която републиканските рекорди са 44, общо 53 са шампионските титли, 24 на балкански игри и т.н. След това обаче престанах да ги броя. Ще се опитам да ги възстановя в мемоарната си книга.

- Какво е отношението Ви към допинга?

- Разрешените препарати от медицината са необходими. Те са задължителни, защото когато човек се натоварва, трябва след това да възстанови. От забранените препарати никога не съм давал. Аз се отказах от треньорството някъде в края на 1978 г., когато имах най-силните състезатели. Една от причините беше, че дисертацията си я влачех 5 г. Сутрин ставах в 6 часа, живеех в Люлин, работех на Дървеница, а вечер от 19.00 ч. нататък имахме тренировки. И така всеки божи ден, в това число събота. Нямаше кога да пиша, за женитба изобщо не можех да мисля. Друга от причините беше, че от федерацията настояваха моите състезатели в юношеска възраст да започнат да се състезават при мъжете и жените и започнаха да им дават анаболи. Аз категорично не се съгласих с това и до ден-днешен гледам тези момчета и момичета с открито лице и чиста съвест. Те са като мои деца, срещам се с родителите им. Представяш ли си как ще ги погледна в очите, ако ги бях тъпкал със забранени стимуланти, макар да съм наясно, че това щеше да повиши резултатите им.

- Продължават ли студентите да проявяват интерес към леката атлетика?

- Последните випуски са много зле - и като качества, и като физическа култура. Имах един такъв показателен случай. Идва студент първи курс и пита как се скача дълъг скок - с един или с два крака. Представяш ли си, в училище не са ги учили на нищо. Гюлето им е като китайски език. Мисля, че учителите не си гледат работата. Освен това материалната ни база е на най-ниско ниво. Благоевград държи антирекорда на единствения голям град в България, който няма 400-метрова писта. Това е срам за общината. В Петрич има такава писта, в Гоце Делчев също, а при нас нищо. Нееднократно съм казвал, че благоевградска община е враг на спорта и особено на леката атлетика.

- Затова ли Вашата дъщеря не се занимава със спорт?

- Не можах да я накарам. Насила не бива да караме децата си да правят каквото и да е. Тя е спокойно, уравновесено момиче и знаеш ли какво казва: Стига ни един шантав човек в къщата.

- А вие смятате ли се за шантав човек?

- Сигурно е така. Продължавам и сега да се прибирам вкъщи след 9 и половина вечерта. Дотогава траят тренировките. У нас не можем да се съберем да вечеряме заедно. Аз не съм само треньор, а и президент на клуба, снабдител и се занимавам повече с просия, иначе не можем да се издържаме и да оцелеем.