Бизнесът е за продоволствие, ловът за удоволствие

Огнян Серафимов Стоименов от 20 години е в търговския бизнес. Собственик е на комплекс “Роси” на главен път Е-79 в Долна Градешница, където е роден на 19.VII.1967 година. Завършва основно образование в родното си село, след това учи в техникума по добив и обработка на мрамор в Сандански, завършва и школа за професионални шофьори в Разлог. Като войник в Благоевград по време на акцията на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков по благоустрояването на града за посрещане на Дипломатическия корпус участва при строежа на бившия партиен дом, сега там се помещават Регионалната библиотека, Американският университет и Правно-историческият факултет на ЮЗУ.

Записва се студент в ЮЗУ “Неофит Рилски”, но се отдава на търговия. Съпругата му Здравка е от Кресна. След работа в администрацията на общината помага в бизнеса на съпруга си. Семейството е с две деца. Роси, ученичка в Езиковата гимназия в Благоевград, и Серафино, ученик в Кресна.

- Огняне, добър си в бизнеса, но и в лова си за пример. Кое от двете ти лежи повече на сърце и душа?

- И двете са ми необходими. Приемам ги като част от същността си. Но сам отсъждай - бизнесът ми е за продоволствие, а ловджилъкът за удоволствие. И при търговията, и при лова, има ли слука - все е добре. А са взаимно свързани, едното те товари с грижи, а другото ги разтоварва.

- Да надникнем в някогашната махала Клетище, откъдето са корените ти. Там сте били Юнузови, а тук сте Стоименови по фамилия. Защо е промяната?

- Да кажа първо какво е Клетище. Махала в с. Влахи на близо 1000 м н.в. в прегръдката на Пирин. В годините на робството в този район върлувал турчин, който наричали Юнузо. Мой прадядо и негов акран му видели сметката. Набарали го на хълма Мело и го хвърлили от тамошните брегове, които и сега красят Кресна като едно огромно ветрило. Така фамилията на прадядо ми била наречена Юнузови. Ама после нещо се случило при общински преписки и сме взели името на прадядото Стоимен.

- Как се запали по лова?

- Вижда се, че в рода ни бунтар е имало, ама човек с пушка, па макар и за пукане по зайци, не е имало. Беше през 1998 година. Приятелят ми Георги Милев, известен като Пеле, защото беше дясно крило в отбора на “Перун” в Кресна и бе сред първите, който даде старт на търговийката край Е-79 в Долна Градешница с известното тогава заведение от Петрич до Благоевград “Църна маца”, ме среща и вика: Абе, Оги, що не станеш ловец. Абе айде да купим една пушка. За късмет точно по това време бизнесменът Максим Жерев, познат и като журналист, продаваше една надцевка. И стана хватката. Това беше месец преди да открият курс за ловджии към ловното сдружение “Сокол” в Сандански. Тичаме с колегата Иван Павлов. Застанахме пред ловния шеф Филипов и така, и така му казваме: Кандидати сме да ходим въоръжени в гората. Разбра ни човекът, ама това, вика, трябва да стане до 4 часа време, че днес изтича срокът, а със задна дата не може да се вписва. Полетяхме насам-натам и за 2 часа събрахме що се искаха документи и пак при Филипов. След два месеца бяхме в “Интерхотел Сандански”, дето му викат Австрийския, че го строиха австрийци предприемачи, на устен изпит, после веднага на стрелбището в Илинденци, където улучихме подадените ни панички и станахме ловци. Така тръгна, ама да си кажа право, за това ми решение повлия и природата. Аз съм си селско чедо и обичам да имам повече простор пред очите си, а излизането на лов е добра възможност за такова нещо.

- Имаш ли любимо оръжие?

- Всеки ловец си обича оръжието. То си му е нещо като вярна дружинка. Започнах с ИЖ, но скоро нещо взе да ме чопли за автомат и се въоръжих с един “Бенели” - италианско чудо. Автоматът сега съжителства и с една много ефективна карабаина “Браунинг”, която е с американски оптически мерник. А, да не пропусна - имам и една “Збрьовка”, която ловната ни група използва при подборен лов.

- Каза, че оръжието ти е като вярна дружка, а кучета имаш ли, че то що има една дума кучето е най-добрият приятел на човека?

- Знам и е вярно. Най-важното е, че кучето те разбира и не ти отвръща, все е съгласно. Казват, че всеки човек си е башка луд, та аз станах луд по ловните кучета. Сега имам 8. То си е цяла менажерия. Имам за зайци, за пернати, най-вече за прасета, за смесен лов.

- При такава ферма не създаваш ли поколения?

- О, има възпроизводство, но кутретата ги продавам?

- Добра цена ли им вземаш?

- Ами най-малко по 5 лева на бройка. Аз, батко, съм търговец и мисля, че вече казах, че за мен търговията е за продоволствие, а ловът за удоволстие. Давам ги кутретата на приятели за по петачка, така за адет, че не е дарено, и за слука но когато го давам. Но да се спра на моите си кучета. Имам една Хера и ненапразно носи името на съпругата на вседържителя Зевс. Тя е специалист на заек и прасе. Професор я пиши - всичко знае. Със слабост съм и към Кирчо и Пурко. Тях пък да ги сложиш при доцентите. С докторантура са и Пирин и Арап - те са по прасетата най-вече. За пернатите няма равна на асистентката Пипи. Имам и една Деси, която ми хваща и живи зайци.

- При толкова хвалби за кучетата ти, не мога да не питам за приносите им в ловните ти излети?

- Питаш за трофеи? Тук трябва да викнем на помощ и математиката. Сигурно няма да направя точна сметка. Ние търговците на всяка сметка слагаме по едно на ум, но за живинките няма да има нищо на ум. Няма да сбъркаш, ако пишеш поне към 300 заека, 100 лисици, прасета - 10. Това пък пернатите като яребици, гургулици, пъдпъдъци - не ги броим. Вълк не съм убивал, но не ми е излизал, а имам мерак, че и много пакостят на хората, които имат овце и кози.

- Колекционираш ли трофеите си?

- Само това, което смятам за по-значимо. В курортната зона Върбите имам вила и част от нея превръщам в нещо като в ловна сбирка. Там имам глиги уникат - 24 см са дълги. Собственикът им бе прасе над 230 кг. Слушам нещо се шуми и се чупят съчки из храстите. И се появява една страховита живина. Прицелих се и обърна нозе нагоре като млада булка. Имам и други глиги - 22 см, и по-малки имам. В сбирката си имам препарирано прасе, глави на сърни, един бухал, не само голям, но и красавец. Имам и купи, грамоти. През тази година взех купа и от проведеното в полигона на ловно сдружение “Синаница” в м. Влашка чешма състезание за Югозападна България за кучета по откриване на глиган. Първо място при 40 състезаващи се гончета - не мога тук да не съм благодарен на кучето си.

- На доста живинки си прекратил предсрочно житейските им пътечки. Не изпитваш ли понякога жал?

- Изпитвам. Но ще допълня нещо, което съм го срещал в стихотворение на един поет, който казва: “Изстреляш ли веднъж куршума, за жертвата не бива да тъжиш”. Това ловът е и някакъв далечен повик, идващ от милиони години. Човек не може да се отърве от традиции и навици, преживели хилядолетия. То така е и при любовта, при властта, богатството... Всеки ловен излет за мен и колегите ми си е и едно незабравимо събитие. И колкото емоции се натрупват по време на излета, поне още толкова идват и след него. Обикновено това става на веселба в бар “Роси”. Ловните приказки нямат край, а трудно свършват и добавените към тях разпивки, подсилени с яки мезета.

- Стана дума за “Роси”. Откъде това име?

- Моят бар-комплекс се казва “Роси” на името на щерката ми Роси.

- Как се хвана с търговийката?

- Ами слушал бях за лафа, че всяка търговийка е благословийка и се хванах. Оставих следването си ЮЗУ “Неофит Рилски” и открих магазин в Долна Градешница. После взех под наем общинско място край международното шосе и изградих бар-комплекса. Работата тръгна и откупих мястото от общината.

- Това, че Долна Градешница е край шосето, добре ли е за селото?

- О, то е най-доброто, което би могло да му се иска. Ако не е това шосе, селото ще е като Горна Крушица оттатък Струма. Това е работни места, това е икономика. Край шосето работят поне 20 заведения и сложи във всяко поне по 5-6 човека, то за селото си е и ликвидиране на безработицата. Ще кажа само “Сполай му на Бога.

- Наричат тези заведенаия “капанчета”.

- Не бих се изразил така. В капанчетата влиза посетител и ако не е доволен, излиза и повече не се връща. Ще говоря за себе си, но и при другите е така. Тук не се разчита на “алъш-вериш” с хора от селото, нито от случайно пътуващи. Големите обороти идват от постоянни клиенти. Това са редовно пътуващи хора по бизнес дела, екскурзианти. Изградили сме отношения с такива пътуващи от страната, от Румъния, Чехия, Словакия, Гърция. Тук спират тираджии. И всеки си знае мястото. Някои се и обаждат, че идват. Такава постоянна клинтела не се задържа с лошо обслужване, с опити за измама.

- Криза е. При вас усеща ли се?

- Да. И мисля, че сега е в пика си. Все пак се удържа.

- Знаеш, че се готви изграждане на автомагистрала “Струма”, която ще мине извън Долна Градешница. Как посрещаш тази вест?

- Не е на добре, но магистрала трябва да има. Аз знам обаче едно, че вечна работа няма и че човек трябва да планира нещата си, за да не бъде изненадан. Аз не се страхувам за бъдещето си. Готов съм да го посрещна, имам и идеи. Създал съм 7 дка оранжерия за зеленчуци, с много добра технология. Само тя би хранила семейството ми. С кумеца Борислав Трендафилов купихме 80 дка земеделски имот и имаме намерение да строим слънчеви колектори. Та за нас нещата са не само “каквото Бог каже”, а и аз каквото си кажа.

- Какво прави Огнян Стоименов, когато не работи и не е на лов?

- Спи или си търси работа. Случва се да отвори книга, да вземе дистанционното на телевизора.

- Смяташ ли се за успял човек?

- Не. Аз съм нормален човек. Аз искам да съм човек в развитие, а успелият човек е спрял някъде по пътя си. Работя и работата ми дава възможност да живея.

- В лова ще те наследи ли Серафино?

- Синът ми ли? О, надявам се!

- Какво би искал все да правиш?

- Да работя с хора и да съм доволен от това.

- Лесно ли се става богат?

- Богат - не знам. Но да се припечелва, за да се живее добре - знам, и не е лесно. Искам много работа, па кажи го и упоритост и инатлък. Богатството не бива да се постига с алчност, а и алчният човек никога не е богат. Мисля, че на богатството по-добрата му страна е щедростта.

- Какво най-много мразиш?

- Лицемерието.

- Какво най-много искаш от живота?

- Не са парите, а здравето и уважението. Тях имаш ли - всичко имаш.