Бизнесменът, музикант, собственик на ресторант “Пирин” в Монреал Кирил Чимев: Свирил съм за Тодор Живков и Брежнев, моя песен летя на совалката Чаланджър, имам всичко, но по-важно е какво си дал на другите

- Г-н Чимев, изминали са 35 години, откакто живеете постоянно в Канада. Как успяхте по онова време да напуснете България, без това да Ви създаде проблеми с властите и полицията тук?

- Напуснах България като музикант. Имах собствен оркестър и в него свирех на акордеон и на пиано заедно с моите приятели Кристиян Платов и Емил Георгиев, които дълго време работеха в Българско национално радио. После сформирах биг-бенд и сме ходили да свирим в Канада, САЩ и Египет. При арабите изкарах почти една година. Основах частна фирма “Интерконцерт” и чрез нея организирах гостувания на много български оркестри и изпълнители.

Някъде към 34-та ми година се запознах с една канадка и реших да пусна корени в Монреал, един от мегаполисите на тази красива страна.

- Били сте в десетки страни. Къде е България сред тях?

- Тя е в душата и сърцето ми. Винаги е била там. По света има супер модерни уредени градове и държави. Обиколил съм половината свят, както се казва, но нито едно място не може да се сравни с родния ми Благоевград и с България. Тук съм прекарал едни от най-хубавите си години, имам много живи спомени от онова време и много приятели.

- 25 години сте бил председател на Асоциацията на българите в Канада? С какво се занимава всъщност тази институция?

- Помага на част от новодошлите българи да си намерят по-лесно работа, събира средства за отварянето на православни храмове, съдейства на възрастни и самотни хора да бъдат настанени в социални домове.

- Музикантът или бизнесменът Кирил Чимев е преуспелият човек?

- Музикантът преди всичко, защото целият ми живот е минал под знака на музиката. Завършил съм Музикалната консерватория, свиря на няколко инструмента - акордеон, пиано, китара, зная текстовете и музиката на повече от хиляда песни, импресирам, общувам постоянно с музиканти и хора на изкуството от България и Канада. Това е животът ми.

- Какво със сигурност не знаят благоевградчани за Вас?

- Не знаят например, че песен по текст на Пол Макартни и моя музика летя в една от мисиите на космическата совалка Чалънджър, че съм носител на два ордена “Кирил и Методий” за приноса ми в развитието и популяризирането на българската музикално изкуство и култура по света.

- Ресторантът Ви в Монреал се нарича “Пирин”. Защо му избрахте това име?

- Защото Пирин е най-красивата българска планина и второ - за да ми напомня за родния край и за България. В него се чувствам като Странджата от “Немили недраги” на Иван Вазов. Там съм посрещал и хранил стотици българи. Продължавам да го правя и сега, без да искам нито пари, нито благодарности.

- Имало ли е хора, които са злоупотребявали с Вашата доверчивост и готовност да помогате?

- За жалост, да! Много българи идват в Канада с желанието да намерят добра работа и да просперират финансово, но не е тайна, че доста избират дестинацията с единствената мисъл да направят някакъв гешефт. Но това не ме учудва - светът е шарен.

- Канада е една от страните, които привлича като магнит хиляди гастарбайтери от цял свят. Толкова ли лесно човек може да си оправи “тотото” в тази страна или и там трябва яко бачкане?

- Като всяка силна икономика и Канада има интерес да привлича хора с висок професионален потенциал и иновативно мислене - компютърни специалисти, машинни инженери, лекари, агрономи, икономисти, художници, музиканти,даровити спортисти и т.н. Всички, които са успели да прескочат визовата бариера, доста се озорват през първите 10 години от престоя им. За другите да не говорим.

- Какво не би направил един канадец за разлика от един българин?

- Ами никога няма да си хвърли фаса от цигарата на улицата, никога няма дори и да си помисли да те излъже в сметката, никога няма да си паркира автомобила върху тротоара, а още по-малко върху зелените площи, както става в Благоевград например. Със сигурност няма да се опита да скрие част от доходите си, за да плати по-малко данъци, защото знае много добре какво ще му струват подобни “удоволствия”.

- Само страхът от глоби ли е причината за този вид проява на гражданско общество?

- О, не. Много голяма заслуга за това има канадската система за образование и възпитание, която още от ранна възраст “набива” в съзнанието на младото поколение утвърдени от обществото правила и норми на поведение. Винаги съм се питал - защо българското начално и средно образователно училище не искат да припознаят добрите практики на различните образователни системи по света, включително и канадската, и да вземат най-доброто от тях. Това ще даде друга визия, друг обществен хоризонт на хората тук.

- Чувствате ли се богат човек?

- Моето сърце е отворено за всеки. Богат съм на емоции, на преживявания, на запазени духовни и морални ценности. Имам достатъчно пари, за да не се притеснявам за старините си, но за мен богатството под форма на имущество и банкови сметки - това е относително нещо. Винаги съм казвал, че не е важно колко пари имаш по сметката си в банката, а на колко хора си бил полезен. Богат е не онзи, който има, а онзи който дава. Познавам много хора, които имат много пари, но живеят бедно духом.

- Издигнали сте до небесата таланта на българските музиканти. Това сантимент ли е или лична убеденост за професионалните им възможности?

- За сантимент и дума не може да става. Причината е в таланта им. Той е безспорен. Познавам много добри композитори и изпълнители. Давам като пример Людмил Стойков, един от асовете на саксофона, който дълго време работеше в оркестъра на Българското национално радио, с естрадните композитори Тончо Русев, Кристиян Платов, Жул Леви, Манол Кушев, Ангел Заберски и много други, с които съм поддържал и продължавам да поддържам творческа връзка.