"Бизнесмени" с моторни шейни и далекобойни пушки рушат създаденото с много труд в планината

Заслонът "Тевно езеро", който се намира на източния бряг на едно от най-красивите пирински езера - Тевното, и тази година се оказа едно от най-предпочитаните места за краткотраен отдих в Пирин планина. Средногодишно, по думите на хижаря Иван Друнков, който е арендатор на заслона от 18 години, на път за хижите "Безбог", "Пирин", "Демяница" и "Вихрен" оттук минават по над 3000 туристи. Част от тях, предизвикани от възможностите да посетят близките върхове и езера, остават да нощуват в заслона, който от миналата година предлага двойно повече места.

С Иван разговаряхме в края на септември не само за поредната равносметка от изминалото лято, а и за това какво може да се направи за туристите, за да могат хижите да бъдат по-близо до нуждите им по време на почивката им в Пирин планина.

- През юни и средата на юли тази година времето беше доста променливо. Това отрази ли се на туристическия сезон, отказа ли хората от плановете им да почиват в планината?

- Реално активният туристически сезон в Пирин започва в началото на юли и трае до средата на септември, защото тук снегът се топи след 20 юни, а новият пада още в началото на октомври. Броят на нощувалите в заслона това лято показва, че "амплитудата" на термометъра в началото на сезона не е била съществен фактор, повлиял върху решението на мераклиите да тръгнат из Пирин.

- Истинските планинари не се плашат от прогнозите за "превалявания на отделни места”.

- Точно така.

- Много малко хора знаят, че заслонът тази година спечели проект по програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд. Какво всъщност представлява този ваш проект?

- Това е пилотен проект на стойност 100 хиляди лева. Свързан е с ограничаване разпространението на устойчиви органични замърсители, като в случая цели да подобри битовото обслужване на туристите и да редуцира условията или предпоставките за съществуването на тези замърсители .

- По-конкретно!

- Например в проекта е заложено монтирането върху покрива на заслона на съвременен тип система от фотоволтаични слънчеви колектори за производство на електрическа енергия. Тя ще осигурява изцяло нуждите от ток за осветлението на заслона. Отделно от това ще позволи изграждането на контактна мрежа за захранване с електроенергия на сателитната телевизионна антени, на преносими компютри, мобилни телефони, че дори и на 60-литров бойлер за вода. В проекта е заложено още изграждането и на антисептична система, в която ще събират и разграждат фекалните и отпадни води от заслона и така те ще бъдат безвредни за околната среда.

Ако проектът се окаже ефективен, той ще може да бъде приложен по системата "копирай и приложи" във всяка една планинска хижа на България.

- Цялото ли финансиране е за сметка на Глобалния екологичен фонд?

- Не. Близо половината от разходите са за наша сметка. Ние трябва да пренесем всичките материали и техника до заслона, да прокараме електрическите кабели, да платим за монтажа на колекторите и, разбира се, да изкопаем антисептичната яма. И всичко това трябва да стане преди новия туристически сезон, т.е. някъде до края на юни 2010 г.

- Ще успеете ли? Питам те, защото тук , както спомена и ти самият, снегът стои почти до края на юни и достъпът с коне е много труден?

- Има една приказка, която казва - който се бои от мечки, да не ходи в гората.

- Аз знам обаче и друга - дала баба пет гроша да се хване на хорото, а после още цели десет, за да се пусне. Да не излезе и тази история такава?

- Глобалният екологичен фонд е сериозна институция и се надявам да не изпаднем в ситуацията на бабата, след като имаме вече и сключен договор за съфинансирането от наша страна на този пилотен проект на фонда.

- В края на ноември 2008 година ти успя да завършиш разширението на заслона "Тевно езеро". Чух какви ли не коментари по този повод - че то било незаконно, че от НП "Пирин" услужливо са си затворили очите и какво ли още не.

- Истината я знае всеки, който и преди това е идвал тук. Заслонът официално е бил отворен през 1972 г. и за онова време 35-те места за спане, с които разполагаше до миналата година, е вършел някаква работа, защото е нямало толкова туристи, колкото сега.

За БТС беше ясно, че заслонът не може да даде покрив на повече хора. Опитахме с палатки през лятото, но от НП "Пирин" ги забраниха. Прецених, че единственото добро решение е да бъде разширена легловата база. Съгласувах идеята си с ръководството на съюза, който е собственик на заслона, и получих съгласието му да направя разширението с мои средства. Започнах на 8 септември 2008 г. и и сложих ламаринения покрив на 18 ноември същата година, т.е. само за около от два месеца и нещо стана това, което всички виждат сега.

- С колко се увеличи капацитетът на легловата база след разширението?

- Поне 2 пъти. Днес заслонът предлага 85 места за нощувка.

- Кога отваряш за първите гости?

- Винаги на 20 май. Избрал съм си тази дата и независимо на какъв ден се пада, аз съм тук.

Тази година качихме част от продуктите също на 20 май. Имаше доста сняг наоколо, но пък беше и изключително красиво. Жалкото е, че нямам хубав фотоапарат, иначе щяха да станат фантастични снимки. Миналата есен стояхме тук с жена ми Валя кажи-речи до края на ноември, защото времето беше хубаво за сезона и често ни идваха на гости "закъснели" туристи.

- След като се качваш тук толкова рано, това означава ли, че и през май има мераклии да ходят из Пирин?

- Такива има по всяко време на годината. Тази зима, беше някъде към края на февруари, качих се с шейната и какво да видя - заслонът го "няма". Снежната покривка беше доста над три метра и от покрива се виждаха една-две педи. Не можах да вляза и си тръгнах обратно за Банско.

Когато дойдох на 20 май, открих, че са ми идвали "гости", които бяха обърнали всичко с главата надолу.

- Например?

- Зазимихме заслона идеално почистен, с близо половин кубик нарязани дърва за печката, бутилка газ, захар, олио, кибрит, одеяла. Абе всичко, което може да потрябва на човек през зимата. Какво виждам обаче - дървата изгорени до шушка, столовата пълна с боклуци, а като за капак на всичко, пред вратата изхвърлени 5-6 одеяла.

- Имаш ли представа кой ти е "благодарил" по този начин?

- Това е работа само на хора от Банско. Те се качват с моторните шейни дотук и бастисват всичко, което попадне пред очите им.

- Сигурно стрелят и по дивите кози!

- Главно за тях идват, а не да се любуват на красивата гледка. Стадото, което се върти в този район, е от около 30-ина животни. Като надушат храна, наивно я търсят и... право на мушката.

- Виждал съм тези красиви животни няколко пъти през лятото.

- Тази година, беше в началото на август, видях козле да бозае от майка си на десетина метра край пътеката, която слиза към хижа "Демяница". Беше много вълнуваща гледка, която няма да забравя цял живот.

- Да стреляш по тези беззащитни и кротки животни за мен е чист вандализъм!

- За тебе и мене може и да е така, но за тия разбойници е зимно "сафари", емоционално "разтоварване" и не знам какви още измишльотини, с които се опитват да оправдаят избиването на дивите кози.

- Администрацията на НП "Пирин" къде е?

- Трябва тях да ги питаш, защото по козите стрелят не само в тази част на Пирин, а навсякъде. Особено през зимата, когато стадата няма какво да ядат и слизат в ниското, за да си търсят храна и стават лесна плячка за тези "бизнесмени" с моторни шейни и далекобойни пушки.

Сигурно няма да повярваш, но през февруари тази зима преброих 26 моторни шейни тук, в района на Белемето. И собствениците им до един бяха излезли "на разходка" с далекобойни пушки.

- През последните 4-5 години из Пирин взеха да щъкат и доста млади хора. Според теб някаква мода ли е това, или просто осъзнат интерес към планината?

- Иска ми се да вярвам, че е второто. В същото време продължавам да се учудвам, че половината от тях, ако не и повече, са тръгнали за Пирин с убеждението, че ще се разхождат из полето или парка на града, където живеят.

- Сигурно имаш предвид екипировката им?

- Разбира се. Акълът не ми го побира как може да тръгнеш на екскурзия в Пирин със сандали, с чехли, с една тениска на гърба или само с едни къси панталони. Това лято тук дойде едно момче на около двасетина години, първите ми думи бяха - бате, я кажи ми къде съм всъщност сега? Представяш ли си - да дойдеш дотук и въобще да не знаеш накъде си тръгнал, трябва или да си надрусан до козирката, или в главата ти да не са останали и два грама мозък.

- От кои райони на страната са повечето от туристите?

- От доста години насам са от едни и същи - Пловдив, София, Габрово, Плевен, Стара Загора. Много рядко се е случвало да настаним хора от Перник, Кюстендил, Смолян, Варна или Кърджали например.

- Как си обясняваш този факт?

- Нямам друго обяснение освен това, че много хора нямат никаква представа каква чудесна емоция може да бъде за тях една седмична почивка в Пирин планина.

- Ако човек рече да се "закотви" на заслона "Тевно езеро", колко време може да изкара тук, без да му доскучае?

- Най-малко една седмица, защото от тук може да се отиде до редица интересни места - да изкачи например съседните върхове - Каменица, Момин двор, Дженгал, Валявишки, Превалски или Мозговишки чукар, да отиде до Чаирските езера, да слезе до Валявишките, Превалските или Самодивските, да се разходи из Мозговишката долина, да отиде до вр. Голям типик и езерата под него.

Преди пет или шест години, не помня точно, на гости ни беше младо семейство от Пловдив с децата си. Останаха тук повече от една седмица. И ако не им бяха привършили парите, щяха да останат още, защото децата настояваха шоуто да продължи.

- Какво е мнението ти за туристическата маркировка до най-посещаваните места в региона на заслона "Тевно езеро"?

- Ако кажа истината, чиновниците от НП "Пирин" ще довтасат още на следващия ден и ще ми направят живота черен. Факт е обаче, че има необходимост от цветна маркировка до върховете Каменица, Момин двор или връх Дженгал, до Валявишките езера, които са на около 40-50 минути от заслона.

Много хора например, подведени от "съветите" на свои приятели или близки, тръгват да изкачват или да слязат от вр. Каменица откъм южната Кралевдворска порта. Това си е чист мазохизъм. Много по-лесният начин е това да бъде направено откъм Козия превал, т.е. от югоизточната страна на върха.

- Защо не вземеш да я направиш тази маркировка ти самия?

- Защото не ми се разправя с паркаджиите.

- Кои са най-предпочитаните места в района на Тевното езеро, които туристите избират да снимат?

- О, много са. Показвали са ми чудесни панорамни снимки на Валявишките езера, на Кралев двор и Каменица. Абе няма наоколо място, което може да подминеш, без да снимаш.

- Да те питам сега нещо и за високите цени на храната и напитките, които се предлагат в заслона - 3 лева кутийка бира, 5 лева порция паниран кашкавал, 2.50 лв. чиния супа или боб, 1 лев за мекица или пържена филия, 2.50 за подквасено овче мляко и т.н. Нормално ли е?

- Зависи кой от коя камбанария гледа на нещата. Няма турист, който да не знае, че абсолютно всички продукти тук се качват с коне от базата ни под хижа "Демяница", която е на 7-8 километра оттук. Това едно. Второ - цените ни не са по-високи в сравнение с цените на храната в съседните хижи, до които има хубав път или лифт " "Вихрен" , "Безбог" и "Каменица", например. Казвам го от уважение към фактите.

- Ти си на този заслон от 1984 година и затова искам да чуя твоето мнение и за туристическите карти, в които имената на върховете, езерата, циркусите, реките и местностите в Пирин планина са сменени с нови, които са напълно неизвестни на туристите. Печели ли туризмът нещо от това?

- Нищо не печели. Във всички туристически карти, включително руските и немските, които съм виждал и които са много по-подробни от българските, пиринските върхове, местности и реки са обозначени със старите им имена. С известните на всички хора стари имена са и сателитните GPS карти.

Ако новите имена бяха имена, които доказано са съществували преди падането на България под турско робство, логично е "турските" да бъдат заменени с предишните им, българските. Но никой от сегашните "кръстници" няма представа и още по-малко пък научни доказателства, че старите пирински имена са турски .

Преди години тук беше отседнал един преподавател във Великотърновския университет, който ми обясняваше, че старите имена на местностите и върховете са юрушки. Юруците, като власите, били номади - скотовъдци, и са обикаляли навсякъде из планините на Балканския полуостров и съвсем естествено е било да именуват местата, където са пашували стадата им.

- Каквато и да е истината обаче, както беше написал един от блогърите в интернет, тежко и горко на невежите с нови карти. Ще има дълго да се чудят защо хижарите и планинарите ги пращат към несъществуващи в Пирин върхове и местности .

- Наистина сега е пълна каша с тези карти и това създава изключително много главоболия на туристите. Ето защо прекръщаването и "ползата" от това трябва да бъде много сериозно обсъдена и анализирана от туристическата общественост, която в по-голямата си част смята, че в момента подмяната е доказателство за неуважение към историята ни.