Бизнес интересите на “сини” и “червени” направиха политиката излишен лукс

Продължаваме рубриката “20 г. по-късно” с приватизациите на строителните фирми “Скаптопара” и “Бистрица” и шивашките “Милена” и “Бодрост”.

“Скаптопара” ЕООД

е общинска строителна фирма. През 1998 г. тя започва да изпитва сериозни финансови затруднения, след като “Растер юг”, току-що обявена неофициално за любимка на СДС, й измъква изпод носа строителството на новата митница. Поръчката е златна, защото алуминиевата дограма, която “Скаптопара” иска да постави на митницата, е 30% от стойността на целия обект, изчислен на 262 млн. лв., при курс на долара 200 лв.

ЕООД-то е приватизирано през 1998 г. от РМД “Скаптопара приват”, което купува 80% от дружествените дялове срещу 215 144 долара. Парите трябва да се платят разсрочено и за да гарантира, че ще го направи, “Скаптопара приват” залага в полза на общината 16 свои имота, оценени на 128 000 долара.

В РМД-то, регистрирано още на 30.09.1997 от 124 бивши и настоящи служители, капиталът е 2,984 млн. стари лв. В него управителят на фирмата Георги Сърбов има 911 акции, а синът му Спас - 40, и така общо семейството държи 31,87%. Другите по-крупни акционери са Васил Христов и Владимир Карадаков, които притежават по 294 акции /9,85%/, а 7 техни колеги имат по 45 акции. Така 11 от акционерите държат 62,13% от строителната фирма.

През 2000 г. Сърбов-старши прави показна демонстрация, че няма намерение да се съобразява с интересите на община Благоевград, запазила си 20% собственост във фирмата. Абсолютно криминално той продава на строителната “Главболгарстрой” един от 16-те имота, ипотекирани на 10 януари 1998 г. в полза на общината. Срещу 100 364 лв. купувачът получава етаж от административна сграда в центъра на Благоевград.

Сделката Сърбов я прави с ясното съзнание, че гази законодателството, защото още през 1999 г. той иска от кмета да извади етажa от ипотеката, но получава отказ. От общината се вдига малко пушилка, но и до днес офисите на “Главболгарстрой” са на същия етаж.

Месец по-късно името на приватизатора Георги Сърбов е забъркано в нов скандал - РДНСК го хваща, че върху общински терен той е построил блок, с 1 етаж по-висок от разрешеното. Сърбов невинно се оправдава, че толкова му се видели етажите по проекта.

През май 2000 г. баща и син Сърбови поемат изцяло управлението на РМД “Скаптопара приват”. От Съвета на директорите е изхвърлен Васил Христов и на негово място влиза Сърбов-младши.

И по-нататъшното развитие на фирмата е изпъстрено с най-различни скандали. Георги Сърбов продължава да демонстрира тотално незачитане интересите на общината и не пропуска случай да заплаши, че ще се откаже от сделката. Първото предупреждение е от 2001 г., когато общината го глобява с 16 000 лв. за неизпълнена клауза от договора за покупко-продажба, според която нямал право да уволнява работници, а той е изхвърлил 32-ма. Тогава Сърбов се изцепва, че РМД-то не може да погаси задълженията си към общината и иска едногодишна отсрочка от ОбС. Заплашва, че ако не я получи, ще започне да разпродава активи на дружеството.

През 2003 г. приватизаторът отказва да купи остатъчните 20% миноритарни дялове на общината. ОбС блокира сумата от 68 543 лв. /стойността на 20-те си процента/, а кметът Лазар Причкапов издава изпълнителен лист за запор на банковите сметки на строителното дружество.

След няколко месеца Сърбов иска разваляне на договора с общината за миноритарните дялове в дружеството - работата във фирмата не вървяла, нямал поръчки. Общината обявява “Скаптопара” за най-проблемната от десетките приватизационни сделки в Благоевград. Вече новият кмет Костадин Паскалев иска процедура по обявяване в несъстоятелност на общинското дружество заради финансови задължения към хазната от 75 400 лв. и 20 000 лв. мораторна лихва за 5 г.

Дружеството още не е обявено в несъстоятелност, а отношенията община-управител продължават да са на приливи и отливи.

В момента “Скаптопара” е ООД, а според Търговския регистър капиталът му е едва 13 980 лв., колкото струва половин квартална гарсониера. Собственици са 28 съдружници. С най-голям дял сред тях е “Скаптопара Приват” АД, притежаващо 12 740 дяла. Управител е Георги Спасов Сърбов.

Любопитна е и приватизацията на друга голяма строителна фирма в Благоевград -

“Бистрица”

Регистрирана официално през 1993 г., до 2001 г. тя е държавна със статут ЕООД. Същата година, в последните дни от мандата на ексминистъра на строителството Евгени Чачев, е пусната за приватизация. Купена е от неизвестната фирма “ТАН-КО” на още по-неизвестния местен бизнесмен Цветан Конов. За участие в конкурса подават документи и други кандидати - като например регистрираната в Никозия офшорка “Тератрон лимитед” /с гръцки собственици и слухове за връзки с оръжейния бос Младен Мутафчийски и петричкия митничар Марио Минев/, регистрираното в гр. Търговище и с адрес на управление в гр. Гоце Делчев РМД “Бистрица 21”, както и близкото до синия ексдепутат Илиян Попов РМД “Бистрица 2000”, създадено от 34 работници и служители във фирмата начело с управителя им Евгени Терзиев. Трите елиминирани дружества оспорват в съда резултатите от конкурса, но не успяват, и “ТАН-КО” става собственик на фирмата.

Интересът към “Бистрица” не е случаен, защото фирмата е собственик на пресевните в Благоевград, Сандански, Гоце Делчев и Кочериново, има хотел в Банско и 35-годишна концесия за добив на пясък. Затова частично е обяснима цената на сделката, която си остава рекордна в приватизацията в Пиринско - 2 400 000 лв., при това само за 79,5% от стратегическото строително предприятие. Без обяснение остава само откъде “ТАН-КО” вади толкова милиони, но в крайна сметка победителите не ги съдят.

През 2004 г. фирма “Бистрица” ООД получава 10-годишна концесия за добив на пясък и чакъл в находище Вълково, Санданска община. Площта за добив на инертни материали е 40 000 кв. м. Според решението на кабинета “Сакскобургготски” концесионерът е определен без търг или конкурс.

В началото на 2005 г. в “Бистрица” ООД като съдружник влиза благоевградският бизнесмен Емил Павлов, който изкупува последните 35 дяла на държавата в предприятието.

В момента съдружници в “Бистрица” ООД са Е. Павлов, който е и управител на “ТАН-КО”, Цв. Конов и Димитър Падарев. Във фирмата работят 56 души.

“Милена”

е някогашна държавна фирма за производство на горно облекло, без работно. Не разполага със собствен сграден фонд, но с това свършват черните й точки.

Обявена е за раздържавяване чрез инвестиционни бонове през 1997 г. 180 работници стават собственици на 54 % от акциите на шивашкото предприятие, 20% купува приватизационен фонд “Булгарлизинг”, а държавата запазва за себе си други 20%.

Тук любопитно е участието на “Булгарлизинг”. Във фонда основен акционер е едноименното АД, има и още 13 физически лица, сред които и Димитър Тадаръков, шеф на Държавен фонд “Земеделие” и виден благоевградски приватизатор. В “Булгарлизинг” Тадаръков и изпълнителният директор на фонда Билянка Пашева имат 21,38% от акциите. Веднага след като влиза в раздържавеното предприятие “Милена”, Пашева става председател на Съвета на директорите. Министър Александър Божков пък натоварва изпълнителния директор на “Милена” Йорданка Слатинска с ангажиментите да продължи да управлява предприятието, но и да защитава интересите на държавата. Тъй като е упълномощена да представлява и 13% от акционерите, Слатинска, която и до днес е лидер на БСП, държи 33% от акциите.

Години по-късно Тадаръков взема и останалите акции в “Милена” заради дълг от 260 000 германски марки, натрупани от шивашкото предприятие към “Булгарлизинг”, който от юли 1997 г. вече е негова собственост. Прави го като истински благодетел - предлага оздравителен план, според който фондът поема задълженията на “Милена” към Агенцията за държавни вземания и РУСО, възлизащи на едва 45 000 лв. За услугата иска собственост върху останалите акции на шивашкото предприятие. Това е вторият му голям удар на територията на Благоевград, след като през 2003 Тадаръков успя вземе контрол и върху акциите на бившия Завод за механични конструкции.

В момента в “Милена” работят 100 шивачки, а благодарение на политическите си позиции Слатинска е наела за години напред бившата Лимонадена фабрика в Благоевград, и то срещу минимален наем. Последният скандал във фирмата беше преди 2 г. в най-голямата жега, когато благоевградчани бяха периодично призовавани да пестят водата. Тогава, за да не й спира производството и да охлади работничките си, без да влиза в излишни разходи за ток, Слатинска опъна маркучи върху покрива на сградата и започна да я облива с вода.

За разлика от безимотната “Милена”, другата шивашка фирма в Благоевград

“Бодрост”

влезе в приватизационната процедура с няколко обекта, 2 дка земя в центъра и почивна база в местността Бодрост.

Тя всъщност бе прощъпалникът в голямата приватизация на червено-синята благоевградска фирма “Вамос”. Във “Вамос” съдружници първоначално са Спас Стамболиев и д-р Анатоли Тачов, настоящ директор на Регионалния център по здравеопазване, назначен там преди години от квотата на НДСВ.

Решението за продажбата на общинската фирма “Бодрост” е от 1995 г. По същото време избухва скандал с управителя й Илко Бърдарски, който е обвинен в присвояване на 27 000 белгийски франка. Парите Бърдарски ги изтеглил, за да пътува заедно с 3-ма свои подчинени в командировка до Белгия, но забравил да им ги даде, твърдят командированите. Междувременно те съдят Бърдарски и печелят делото.

През 1996 директорът на “Бодрост” отново влиза в полезрението на Икономическа полиция, този път за изчезнали шивашки машини “Адлер”, водещи се собственост на община Благоевград. За да прикрие аферата, Бърдарски, който тогава е общински съветник от СДС, се издава и отива да си ги прибере от италианец, наемател в ЗЕМ. Оказва се, че Бърдарски ги дал на италианеца назаем и всеки месец получавал по 700 германски марки на ръка, плюс по 1 марка за всяка изработена в частния цех чанта. Докато Бърдарски прибира за джобни наемите от общинските машини, мизерните заплати и липсата на трудови договори изкарват шивачките му на улицата.

Подочули, че колегите им по другите предприятия се гласят да купят базата си и да се превърнат в горди собственици на шевните си машини и багери, същата година 201 служители в “Бодрост” регистрират производителна кооперация “Бодрост 2000” с председател Димитър Деянов и внасят в общината искане за приватизация на 100% от предприятието по чл. 25 от ЗППДОбП. Сред тях не е Бърдарски. Интерес към покупката проявява и белгийската “Самсонайт”, която от 1995 г. поръчва на “Бодрост” чанти с нейни материали и местната евтина работна ръка.

През февруари 1998 г. “Бодрост” е оценена на 558 484 долара и е обявена за приватизация. Купувач на 80% от нея става фирма “Вамос”, която предлага 450 000 долара с обещанието да плати кеш 40% от стойността, а другите пари да ги издължи през следващите 2 години. Другите 20% си ги запазва общината за правоимащите. “Вамос” всъщност печели в конкуренция само на 1 фирма, и това не е кооперацията, а “Телеком инженеринг” АД на Васил Костов. В града се пускат слухове, че ентусиазираните да станат собственици 201 работници активно са посъветвани да не участват в конкурса, защото нямат шансове.

Веднага след като слага ръка на “Бодрост”, управителят на “Вамос” Спас Стамболиев става управител и на шивачките. Той назначава за директор по производствените въпроси Спаска Лунджова - бивша продавачка в РУМ - “Струмско”, но пък сестра на Альоша Сиджимов, който е заместник-председател на СДС и дясна ръка на депутата Илиян Попов. Така “Вамос” затвърждава славата си на политически най-шарената благоевградска фирма, където не играе нищо друго, освен бизнес интересите.

През 1999 г. 26 уволнени без предизвестие работници искат разваляне на сделката между “Вамос” и община Благоевград, съдът ги възстановява на работа, но не разваля покупко-продажбата. Въпреки нeколкократните заплахи на “Самсонайт” да прекрати отношенията си с “Бодрост”, фирмата продължава да шие усилено сакове и през 2000 г. дори е на 8-о място от предприятията в Благоевградска област с износ за 5.27 млн. долара.

По същото време отношенията между белгийската и българската фирмa се стоплят и през 2002 г. общинските съветници се съгласяват “Бодрост” да купи 4 етажа от сградата на стария Битов комбинат, за да разшири производството си, защото “Самсонайт” й искали все повече чанти. Тогава се налага “Милена”, която до този момент е в Битовия, да се изнесе в Лимонадената фабрика и “Бодрост” разполага машините си върху площ от 1100 кв. м.

През 2002 г. общината предлага на Стамболиев да купи нейните 20% дялове в дружеството, но последният отказва. През 2005 г. офертата е подновена и този път приета.

Към юли 2010 г. “Бодрост” е акционерно дружество с капитал 500 000 лв., разделени на 5000 акции по 100 лв. Управители в него са Владимир Димитров Спасов, Калинка Кирова, Спас Стамболиев и Спаска Лунджова.