Бившият учител Ив. Петрунов издаде книга за тежката атлетика

Бившият учител по практика Иван Петрунов в някогашното СПТУ по машиностроене в Дупница и състезател по бокс в клуб “Марек” в продължение на 4 години издирва всички бивши и настоящи състезатели по бокс, борба, кикбокс, таекуон-до и щанги, тренирали в клубовете в Дупница. С по няколко изречения е описал постиженията на всички спортисти от 1956 г. до наши дни. Сред героите на неговите записки, които той увековечи в книга за тежката атлетика в Дупница, има бизнесмени, свещеник, прокурор и политици.

- Г-н Петрунов, кое Ви накара след толкова години да напишете документална книга за силовите спортове в Дупница, носталгията по отминалата младост или нещо друго?

- Младостта отминава бързо. Не я усещаме. С книгата исках да осмисля живота си и да оставя нещо ценно след себе си. Исках да разкажа за тези, които от любов към спорта са пролели много пот, без да търсят материална облага, и да ги върна към спортната младост, към някогашната спортна слава на Дупница. Книгата ми няма художествени качества, но има документална стойност. Тя е история на тежката атлетика в Дупница. Дупница е извор на талантливи хора не само в спорта, но и в културата. Някои се изявяват на международни сцени, но остават в сянката на забравата, защото не са популяризирани.

- С какви пари издадохте книгата? Колко лева е учителската Ви пенсия?

- Пенсията ми е 220 лв. месечно. С тези пари няма как да издам книга. Половин година чаках финансова помощ от община Дупница. Обещаха ми 700 лв. Отидох веднъж, казаха ми: “Ела след месец”. Отидох пак, казаха ми: “Ела към края на годината”. Бивш борец, собственик на среден бизнес, ми даде 1200 лв. безлихвен заем. Не желае да се афишира. С тези пари и мои спестявания издадох книгата.

- В наши дни всички, занимаващи се със силови спортове, са наричани “мутри”. Вашето мнение какво е?

- Сред тежкоатлетите има достойни хора. Дупничанинът Исталиян Зарев-Таче, роден през 1928 г., 16-годишен отива на фронта и служи в Трети гвардейски полк под ръководството на Желю Демиревски. Същата година слага боксовите ръкавици и стига до националния отбор на страната. Той е и един от основателите на бокса в Дупница.

Васил Ацев-Аце също е един от тях. Той е роден през 1931 г. Бил е пом. треньор на националния отбор по бокс и подготвя отбора за олимпиадата в Мексико през 1968 г., помага в подготовката на националния отбор по бокс на Ирак за олимпиадата в Москва през 1980 г. Тогава отборът на Ирак завоюва 5 златни и 5 сребърни медала и публиката скандира “Аце, Аце”. Сред бившите спортисти от Дупница има учители, бизнесмени, свещеник, музикант, банков чиновник, бизнесмени и много други. Все отговорни и добри хора. Не мога да се съглася с определението “мутри”.

- Разкажете нещо за Вашите години в бокса?

- Въпреки усилията, които полагах по време на тренировки, постиженията ми бяха скромни. С голо желание не става нищо. Ползвах старите ръкавици на Аце, те бяха станали на парцал. По това време държавата отпускаше пари за клубовете в големите градове. Боксът в Дупница беше в упадък. Не ми дадоха възможност да се кача на “големия” ринг, за да си сверя часовника. Участвал съм в окръжни и зонални състезания, за което много съжалявам.

В книгата на Иван Петрунов “Тежката атлетика на гр. Дупница” са описани спортните подвизи на настоящи юристи, свещеник, бизнесмени, музикант, пожарникар и още много много издигнали се в обществото хора, тръгнали от школите в Дупница.

Окръжният прокурор в Кюстендил Камен Пешев е бил възпитаник на дупнишката школа по бокс в Дупница. Пешев е роден в Дупница през 1948 г. Негов треньор по бокс е бил паркетният лъв и политик в Дупница в зората на демокрацията Михаил Панчев. Прокурорът е носител на отличия от зонални, окръжни и градски състезания.

Михаил Панчев е бил треньор на кинезитерапевта от Симитли Любомир Лахчев, който сега се занимава с усъвършенстването на човека и скритите му възможности.

Георги Чомаков, който дълги години е бил треньор по баскетбол в Кувейт, е започнал спортната си кариера като боксьор в Дупница. Бил е и треньор по бокс, преди да се захване с баскетбола.

Славе Ситнилски е намерил нещо общо между бокса и танците, като младеж е тренирал бокс. След казармата завършва хореография и дълги години ръководи трупи към дупнишкото читалище.

Експертът на ФИЛА /Международна федерация по борба/ Йордан Христов, роден в с. Фролош, община Кочериново, е тръгнал от клуба по борба в Дупница. Бил е треньор по борба в Малта, Камерун, Мексико и Македония.

Заслужилият треньор Венцислав Полизоев от Петрич се е състезавал за Дупница като ученик във Вечерния техникум /сега Механотехникум/. Полизоев има големи заслуги за развитието на борбата в страната, за което е удостоен със званието “Заслужил треньор”.

Главният контрольор по безопасността на движението в БДЖ към Министерството на транспорта Кирил Ангелов-Българина като ученик в прогимназията е тренирал под ръководството на Костадин Няголов и Благой Игнатов. Класирал се е на втори места на зонални и републикански състезания.

Музикантът от Дупница Кирил Очков като юноша се е подвизавал на тепиха. Носител е на златни и сребърни отличия.

Зам. директорът на клона на Банка ДСК в града на барикадите Георги Вълев-Малкия Чичо Сам като юноша е имал разностранни спортни интереси. Преминал е през борбата, футбола и леката атлетика.

Дупнишкият бизнесмен Давко Давков е тренирал бокс като младеж. Стигнал е до зонални състезания. Има и отличия.

Собственикът на автошкола в Дупница Бойчо Георгиев е участвал с успех в боевете на ринга в дупнишката школа по бокс.

Известният дупнишки свещеник Ивайло Хаджийски като ученик в Механотехникума също се е подвизавал на тепиха. Участвал е в състезания, от които почти винаги се е връщал с отличия. След казармата завършва Духовната академия. В момента е свещеник в Дупница.

Собственикът на автокъща, 35-годишният Илиан Илиев, е започнал кариерата си на спортист от СК по борба в Дупница. Той се класира на олимпиадата в Тайпе на 5-о място. Илиян Илиев в момента е член на националния отбор по борба за хора с увреден слух.

Адвокатът от гр. Бобошево Николай Балабанов е получил много трофеи от спортни състезания по борба - златни и сребърни отличия от републикански и регионални състезания. Неговият син е преподавател по борба в спортното училище в Кюстендил.

Доц. Николай Станчев, преподавател в НСА, е роден в с. Бабинска река, Бобовдолско. Той е започнал спортното си израстване в клуба по борба в Дупница. Винаги се е класирал в тройката.