Бившият ректор проф. Ил. Гюдженов назначи Л. Палахански за градинар и спечели за ЮЗУ шестица от тотото
Любен Палахански
60-годишният мъж, който се грижи за парка около вуза, навърта минимум 5-6 км на ден, твърди: Най-важното за една работа е да имаш мерак за нея, а не да гледаш да ти мине времето
- Любчо, как успяваш да се справяш сам с целия район около I учебен корпус и Ректората, още повече че паркът се увеличава всяка година?
- В най-усилното време през лятото ми дават едно момче за помощник. Не може един човек да се справи все пак с толкова голям район и с поливките, и с косенето. Много работа си е.
- Преди да дойдеш имаше малка градинка с храсти пред входа на I учебен корпус и тук-там по някое дърво? Сега си превърнал в парк целия терен пред учебната сграда, района зад нея, всичко около новия ректорат, както и връзката между двете университетски сгради, а гледам, че се разпростираш и към строящата се закрита спортна зала и игрищата. Кое в работата ти е най-трудното?
- Засаждането е най-трудно, защото се копае, после трябва да се полива, да се поддържа, докато се прихване растението.
- Всичко, което си посадил, се хваща, как го правиш?
- Ами хваща се. Той и помощник-ректорът Тахов ми казва, че и пръчка да бучна в земята пуска листа. Нали е икономист, доволен е, че разсадът, дето се купува, не отива зян и 100 % се оползотворява.
- Учил ли си градинарство?
- Не, завършил съм горски техникум в Боровец.
- Какво си работил?
- Работил съм към промкомбинат “Мир”, бил съм горски надзирател, в село Лешко правих разсадник за фиданки и 1986 беше почти готов, но 3-4 години по-късно го закриха, защото хората си възстановиха земите. За съжаление наблюдавам, че вече изобщо не се залесява, само се сече и се оставя гората да се подновява само на издънкови дръвчета, а те не са силни и здрави. Не се засажда вече нито дъб, нито бял бор, нито черен бор, изсича се, но после нито се почиства районът, нито се залесява. А и разсадниците през последните години са предимно за озеленяване - кипариси, махония, жив плет - което се търси на пазара, не за залесяване на гората. Жалко, защото след 40-50 години няма да имаме здрава и хубава гора.
- Кой те учи как да оформяш площта, къде да посадиш рози, къде храсти, къде кипариси? Или ти нарежда помощник-ректорът?
- Никой не ми нарежда, доверяват ми се. Гледам и филми, и предавания по градинарство, има много литература.
- Има ли случаи, когато не са се съгласили с предложението ти, например да се купят кипариси или рози за някоя алея, и да са казали: Не, тук ще има жив плет!
- Не, не е имало такъв случай. Даже сега последно посадих около паметника на Неофит Рилски чимшир, защото видях, че цветя не вървят добре, сянка им е от тополите.
- Кога подкастряш и оформяш храстите - розите, живия плет?
- Напролет. Февруари-март е най-добре, есента вече е мъртъв сезон. Сега последно почиствам тревата от листата и през декември и януари съм зачислен към домакина. От февруари вече пак излизам навън. Кипарисите специално и есенно време кроя, за да не пада върху тях много сняг да им тежи и да се накланят.
- Розите ти вървят отлично и цъфтят през цялата година, с какво ги подхранваш и колко често?
А може би десетина се водят там на работа.
Които обикновени неща не рядко са в резултт на страшно много усилия....
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.