Бивш национален състезател и капитан на отбора по хокей съм

Д-р Георги Маждраков е специалист по инвазивна кардиология, роден е на 27 август 1972 година в София.

От 2010 г. работи в лаборатория “Кардиолаф”, която е сектор към МБАЛ - Благоевград. Има 12-годишен професионален опит.

Семеен е, баща на две деца - тийнейджърката Никол и 12-годишния Боян, които са наследили от него влечението към спорта - Никол се занимава с лека атлетика, а Боян с моторен спорт - картинг.

С д-р Маждраков разговаряме за любимите му занимания извън медицината:

- Д-р Маждраков, този път ще разговаряме не за медицина, а за любимите Ви занимания, в младежките си години сте се занимавал с музика и спорт, разкажете ни за тях?

- Занимавах се 10 години активно с хокей, до втори курс медицина. Бях в отбора на “Левски”, национален състезател и за кратко капитан на националния отбор. Тогава имаше няколко отбора по хокей в страната, такъв е спортът, че на терена играят петима. Прекъснах с хокея, защото ми бе трудно да го съчетавам с медицината. Другата причина да прекъсна с хокея бе, че тогава настъпи промяната. През 1989-1991 година започнаха демократичните промени в страната и коренно се промени отношението на държавата към спорта. Изведнъж стана ясно, че спортът, конкретно хокеят, няма бъдеще. Дори за мъжките отбори спря финансирането, а ние бяхме във възраст, когато от юношеските отбори трябваше да преминем в мъжки.

През годините хокей се тренираше в Перник, София, в софийското село Равно поле, Велико Търново, Стара Загора и Варна. В останалите градове в страната нямаше пързалки и сформирани отбори, а за да има първенство, трябва да има много отбори и така с този спорт приключих.

- Отказахте ли се да спортувате?

- Не, на практика аз никога не съм спирал да се занимавам с някакъв вид спорт. Карам сърф, когато имам възможност, играя футбол. Участвал съм поне в 10 любителски турнира, редовно ходя на фитнес...

Отскоро се породи и идеята за картинг, инициативата е на сина ми Боян. 10 години съм карал картинг, но просто така за разтоварване, 2-3 пъти годишно, и знам, че това е приятно и полезно занимание. Освен това следя с интерес моторните спортове - мотоциклетизъм, световните шампионати по картинг. И тук е редно да уточня, че смятам за особено вредни навици тютюнопушенето и карането на мотори.

- Какво породи негативното Ви мнение за моторите?

- Обичам мотоциклетизма като спорт, знам много за моторите, но и знам, че много мои приятели загинаха на пътя, убити от мощните мотори. Един от тях е моят приятел Дими от “Сленг”. С него свирехме заедно преди години. Много добре си спомням, когато той си купи първия мотор. Други приятели загинаха на пътя с мотори не заради висока скорост. Те карали двамата с 40 км/ч в центъра на София, но срещу тях се появява водач с лек автомобил “Порше”, който губи контрол и ги отнася. Но шофьорът на автомобила, който е причинил катастрофата, е жив, защото е защитен. А моите приятели вече ги няма, защото на моторите са “голи”, незащитени.

Искам да апелирам към младите хора, преди да са качат на мощните мотори, да знаят, че това превозно средство убива.

Много е хубаво човек да се занимава с моторен спорт, но всеки спорт изисква отношение, екипировка и култура. Не е въпрос на показност да си купиш хубав екип, хората обичат да инвестират в скъп и мощен мотор, а не го шофират правилно. И същите наблюдения имам и от картинг пистата, хората дотолкова не познават моторните спортове, че си мислят, че едно превозно средство с колкото повече конски сили е, толкова по-добро време ще покрият. Но това не е така, доброто време на пистата идва от добрия контрол на шофиране...

- Как Вашия син Ви “запали” по картинга?

- Боян сега е 12-годишен. Водил съм го на картинг преди време, когато е бил малък и съм го държал в себе си. Но това е било преди пет години, когато не можеше да управлява сам. И така миналата година той сподели с мен, че иска да кара картинг. Аз, разбира се, му разреших, но той не искаше просто да кара, а да се състезава. Разбира се, останах приятно изненадан, защото от малки съм възпитал моите деца и те знаят, че трябва да спортуват. Оставил съм ги сами да избират спорта, с който искат да се занимават.

Преди 2 години Боян тренираше футбол, но решението му не бе постоянно, един път му се тренираше, друг - не. С картинга определено ме изненада и защото не познавах никой в тази сфера, започнах да разпитвам приятели и познати. И така с питане се свързах със семейство Ловчанлиеви от Пловдив, син и баща, които се занимават с този спорт.

Но след проведени разговори установих, че това е изключително скъпо занимание. Разбрах, че ако искам моето дете, което тогава бе на 11 години, да се състезава в шампионата, трябва да приготвя между 30 000 лв. и 60 000 евро, в зависимост от това какво искаме да постигнем като краен резултат.

- В тази висока сума какво е включено?

- Има различни такси: за участие, за неявяване, за всяко нарушение на пистата се налага глоба. Самите тренировки са свързани с екипировка, разходи за гориво, комплекти гуми, трябва да тренираш на различни писти, трябва механик, който да поддържа картинга. И всъщност, ако искаш да направиш един спортист добър, са необходими много финансови средства. И когато отиваш на състезание, се тръгва с един камион екипировка, защото картовете непрекъснато имат нужда от подмяна на счупена част. На един състезателен автомобил “животът” на двигателя е 10 часа. А нов струва 30 000 евро и нагоре, и не само това, той трябва да бъде одобрен от FIA.

Същото важи и за екипировката по време на състезание, за една драскотина на каската те връщат, защото е нарушена структурната цялост. А всъщност не исках да отказвам сина си от това да тренира този моторен спорт, защото това бе неговата мечта и му осигурих няколко платени тренировки. Но една тренировка струва около 400-500 лв. на ден. И тогава осъзнах, че трябва до намеря правилния подход и покрай работата си в Благоевград разбрах, че има картинг писта, която е на изхода от града в посока Кулата. И така заведох малкия и двамата останахме приятно изненадани, картовете под наем в Благоевград са много добри като марка и поддръжка, а и пистата е сред най-добрите в България като условия. Пистата и картовете са в пъти по-добри и хората в Благоевград просто трябва да оценят какво имат. И тук искам само да посоча, че Шумахер е станал световен шампион, защото в селото, където се е родил, е имало писта и е тренирал още от малък, качил се е на машината на 4-годишна възраст.

Пистата в Благоевград не е пригодена за много бързо каране, тя е добра за картове с 50 конски сили. И така покрай сина ми се увлякох по този моторен спорт. Като ходиш често по такива писти, разбираш, че много малко са тези хора, които карат разумно, повечето обичат да вдигат само “пушилка”, както е и по пътищата в страната ни в момента. Сядат на машината хора, които не са добри в контрола, нямат съответната техника, но пък имат голямо самочувствие и мнение за това, че правят някакви “жестоки” постижения, просто показност. По време на шофиране на картинг се изисква концентрация, физически е натоварващо, това не е като да си караш колата.

- Д-р Маждраков, Вие участвахте през април в световния шампионат за любители, който се проведе на пистата в Благоевград, разкажете ни?

- Аз съм спортист и исках да премеря сили с други пилоти. Не съм искал да бъда първи, а да усетя атмосферата на състезанието, в която има много адреналин. Вече участвах в четири състезания и засега в класирането се нареждам на 8 място от участвали 40 пилоти. Конфигурацията на пистата, дължина и ширина отговарят на изискванията за състезание и предимството е че, когато си на състезания, караш без опасности от неразумни пилоти до теб.

Искам да уточня, че културата в България за каране на писти е още на много ниско ниво. Много от хората си мислят, че картингът е място на “блъскащи колички”, а то е вид моторен спорт без блъскане.

- Освен разтоварване и отпускане на адреналина, какви са другите предимствата на картинга?

- Пистата е място, където можеш да стигнеш “ръба” и да го подминеш. Имам предвид, че като загубиш контрол над управлението, можеш да се справиш, като се научиш да усещаш колата в ръцете си. Това е мястото, където в голяма степен се научаваш да овладяваш ситуацията, защото когато един инцидент ти се случва много рядко на път, реакциите са ти неточни, защото нямаш необходимия опит. Няма как да имаш бързи реакции, когато ти се случва за първи път.

Докато когато си на пистата губиш контрол много пъти, там е всъщност мястото за експерименти. Има много завои, преминават се на няколко обиколки и ти всеки път можеш да преценяваш как да го вземеш, колко бързо, всяко минаване може да е по различен начин. По този начин се получава този тип мигновени реакции, защото, когато загубиш контрол, ти го връщаш преди мисленето да е започнало, действаш инстинктивно, преди да си осмислил цялата ситуация. Трябва да действаш на пътя инстинктивно и бързо, но рефлексите трябва да се тренират. Доброто шофиране се получава след много, много трениране.

Човек има дарба, но е необходимо и да тренира, за да изчисти съзнанието си от паниката. Шофьорът трябва да е компютърът на колата, който да я управлява, а не обратното. Затова се обръщам към всички млади и неопитни шофьори, преди да седнат зад волана на леките автомобили да се обучат с бързи реакции при каране на картинг. В моята среда нямаше много запалени по картинг, но след като аз се увлякох, и моите приятели от София започнаха да идват да карат в Благоевград. И завчера например с един мой приятел бяхме на пистата. И знаете ли какво е усещането ни на всички, че сме си променили начина на шофиране на автомобилите.

Първо, аз в момента усещам много по-добре колата си, второ, шофирам много по-спокойно. А и нищо вече не ме привлича във високите скорости, да бързам и изпреварвам, за да спечеля 50 метра. Редно е хората да знаят, че мястото, където трябва да изхвърлят адреналина, е картинг пистата, а не магистралата. Откакто карам картинг, ми се случи само веднъж опасна ситуация на пътя, и то защото трябваше да шофирам бързо, по спешност бях викнат на работа, а навън валеше и настилката бе хлъзгава. И колата тръгна, но само след секунда бе отново на пътя, успях да се справя, защото вече имам усет и спокойно овладях автомобила си...

Също така пистата е много приятно място за компании, където млади хора може да се забавляват.