Била съм ревливо бебе и кръстницата ме орисала да посветя живота си на македонската песен

Павлина Теова наскоро отпразнува 30 години творческа дейност. Певицата, която изпя едни от най-хубавите македонски песни - "Земи огин, запали ме" и "Ах, къде е мойто либе", има зад гърба си 3 самостоятелни албума и 2 сборни. И ако невинаги разполага с 1200 лева, в паметта й винаги има над 1200 песни.

Родена е в Крупник, община Симитли, но е израснала в Черниче, където родителите й се преместват да живеят, когато е на 5 години. На 8 г. в училището в Черниче изпява пред публика първата си песен "Тинке, ле, моме убава!". Завършва средното си образование в гимназията в Симитли, а по-късно - Полувисшия институт по съобщенията в София. Има две дъщери близначки и един внук. Всички в семейството пеят.

Изповедта на Теова е равносметка за изминалите 3 десетилетия на сцената, обяснението й в любов към македонската песен и надеждите й за утрешния ден.

Моята кръстница се казва Павлина и още като съм се родила, казала, че от ревливо дете като мен друго не може да стане, освен певица. Орисала ме да нося името Павлина и както апостол Павел проповядва Божието слово, така и аз да разнасям славата на македонската песен.

Отраснала съм в трудолюбиво семейство. Майка ми отглеждаше тютюн и ние, децата, също помагахме. Първият ми учител по музика е обичаният и уважаван Александър Миразчийски, който ми помогна много за израстването ми като народна певица.

През 1972 година станах майка на две близначки и малко време ми оставаше за пеене, но от 1981 година започнах да се занимавам професионално и участвах в сборния албум с ансамбъл "Джумайци", с оркестър "Тамбурица" с ръководител Кирил Трайков, като малко по-късно направих три самостоятелни певчески албулма.

Тази година през месец март организирах юбилеен концерт по повод 30 години творческа дейност под мотото „Що мерак имам“, защото това подхожда и на моя характер - аз съм весел човек и в този живот човек винаги има мераци! Човек или може, или не може да пее. Понеже моята специалност е "Радио и телевизия", съм наясно с иновационните технологии, които могат да "извадят" брилянтен глас на един певец или певица, но когато се наложи да запеят на живо, ги боли гърлото. Е, някои все ги боли гърло...

Македонската песен за мен е като една развихрена богиня, която разбива болката и мъката в душата на хората. За мен тя е любов, голяма, красива любов. Моите любими песни, които са и емблематични в репотроара ми, са "Земи огин, запали ме" и "Ах, къде е мойто либе". Това са песни, които живеят с мене и аз живея с тях, взаимно сме свързани и не минава изява без тях, излъчват много огън и топлина...

Не се чувствам звезда, защото звездите изгряват вечер, а сутрин се скриват, а един певец изгрява, утвърждава, развива се, много дълъг период от време му е необходимо да се докаже, че има стойност и като творец, желан и обичан от публиката. Имала съм много трогателни срещи, но няма да забравя отношението на бесарабските българи в Украйна, които научиха моите песни и със сълзи на очи ни молеха да останем още малко да попеем: "Ама защо си тръгвате? Останете още малко, нали сте наши братя и сестри?!". А в Дома за стари хора в Падеш една 80-годишна самотна жена ме помоли да й кажа „мамо““ ...

За 30 години известността не ме промени, аз съм земен човек - помагам на младите изпълнители, общувам с всеки на улицата и не всякога имам 1200 лева, но в паметта си нося 1200 песни. Имам няколко награди, които ценя, като наградата на публиката на "Пирин фест 1997". Имам отличия и грамоти от фестивалите на македонската песен в Благоевград, на Старата градска песен в Петрич и др., но те не са най-важни за мен. По-важна е публиката и песента да се запее.

Моите планове оттук нататък са изцяло да се посветя на песента след пенсионирането ми от "Български пощи". Между другото, аз съм трето поколение в пощите.

Моят дядо Илия Теов е първият пощальон на Крупник, татко ми е работил като пощальон и аз - вече седем години. На юбилейния концерт лично ми се обади главният директор на "Български пощи" - София, за да ме поздрави, бях трогната. Получих много цветя, а на почетния плакет на кмета на община Симитли Апастол Апостолов се зарадвах изключително.

В юбилейния концерт участваха и моите приятели Елена Валеова, Венцислав Цветков, Иван Гоцев, Георги Гоцев, Васко Лазаров. Публиката се взриви и от нестандартното участие на пиринските гласове от с. Брежани, фолклорната група с ръководител Райна Гюрова, защото бяха по-различни.

На сцената излязоха да пеят и двете ми дъщери, а моят внук Алекс, на 9 г., през цялото време беше до мен с тарамбуката...

До мен беше и Валери Димчев, който направи аранжиментите ми за новия албум, както и прекрасните танцьори на Симеон Стамболийски. Много приятели събрах, залата беше пълна, а сцената - отрупана с цветя!

Има още много неизпети песни, защото македонският фолклор е дълбок кладенец и това ще бъде моята мисия занапред - докато Бог ми дава сили и глас, ще продължа да популяризирам не толкова познатите песни, за да им дам живот. Те, от своя страна, да създават радост на хората.