Без да знам руски, спечелих национална награда по рецитация

Теодор Димитров е роден през 1991 г. в Благоевград. Зъвършва с отличен Математическата гимназия, въпреки че въобще не си пада по математика, а тази година бе приет в Американския университет като един от малцината щастливци с пълна стипендия. Голямата страст в живота му се нарича бейзбол - тренира го от 10-годишен и вече има в спортното досие 7 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал с местния бейзболен отбор “Бизоните”. Майка му е преподавател в ЮЗУ, баща му си има собствен бизнес, а батко му живее в Краков, където има стабилна работа и приятелка, и най-вероятно никога няма да се върне в България.

- Теодоре, защо учи в Математическата гимназия, след като твърдиш, че не си падаш по тази наука?

- Записах се там заради английския език. Още в 7-ми клас знаех, че искам да науча перфектно този език, и бях проучил, че в ПМГ има преподаватели по английски, които са много по-добри, отколкото колегите им в Езиковата гимназия. И така се оказа. Един от тези преподаватели е Каролина Ризова, която освен това ми беше класна от 8 до 12 клас. Тази жена колко много ми е дала...

- Трудно ли се подготви за приема в АУБ?

ЧОВЕК КАТО ЗНАЕ КАКВО ИСКА, НЕ Е ТРУДНО.

Бях решил къде ми се учи, знаех какво се иска от мен и без всякакви усилия жертвах голяма част от свободното си време, за да се подготвя по английски и да издържа тестовете. Резултатите ми стигнаха за пълна стипендия, но трябва още 2 години да поддържам успех, за да мога да завърша като стипендиант, защото 8000 долара си е сериозна сума. Отделно са учебниците. Добре че не плащам и общежитие. Ще се учи, няма как.

- По колко време се подготвяш на ден?

- По 30-40 минути на предмет ми стигат, ако се занимавам ежедневно, иначе трудно се наваксва.

- А бейзболът как се вписва в стремежа ти да си англоговорящ, при това отличник в АУБ?

- Той беше преди езиковата ми ориентация, от 10-годишен се занимавам с него. Хареса ми, че тогава не беше много популярен в България спорт, сравнително лесен е, а

ТРАВМИТЕ ОТ НЕГО СА БОЛЕЗНЕНИ, НО КРАТКОТРАЙНИ, И МИНАВАТ С КОМПРЕС ОТ ЛЕД.

- Всеки ден ли тренираш?

- Без понеделник и сряда, когато имам лекции, иначе между 5 и 7,30 вечерта съм на игрището.

- И вероятно въобще не ти остава време за развлечения?

- Е, един път на 2 седмици ходя с приятели в пиано бара или на дискотека, но далеч не всяка вечер.

- С алкохола и цигарите как си?

- След тежък ден вечер пия по една чаша вино у дома, навън съм само на бира. Цигарите ги мразя.

- А третият порок?

- Имам го от месец и 2 седмици. С нея заедно учихме в Математическата гимназия и странното е, че 5 години не сме се забелязвали.

ТОВА ЛЯТО ОБАЧЕ ОТИДОХМЕ НА МОРЕ И СТАНА РАБОТАТА.

Тя сега е студентка в УНСС и се виждаме само през уикенда, но когато взема шофьорска книжка, ще е по-често.

- Към какви специалности ще се ориентираш в АУБ?

- Бизнес администрация, философия, политика, литература... абе там, където няма математика.

- Студент си от малко повече от месец, успя ли да навиеш някой от твоите колеги да се запише в бейзболния отбор?

- А, не, аз не се занимавам с активна пропаганда, да не стане така, че ще дойде някой заради мен, ще се отнесе несериозно и после аз ще се срамувам. Ако някой се интересува от бейзбола, казвам му да дойде на игрището, да погледа, ако трябва нещо да му обясня - ще го направя, а ако наистина му хареса, сам да реши дали ще може да се занимава.

- Всъщност освен заради бейзбола името ти бе включено от АУБ в списъка на по-бележитите новоприети първокурсници и с второ място на национален конкурс по рецитация. Какво рецитира?

- А, това беше по идея на преподавателката ми по руски в гимназията, рецитирахме някакви националистически стихотворения като “Жди меня”. Аз много обичам да съм на сцена, да говоря пред публика, да организирам някакви мероприятия и затова ми беше приятно да участвам.

- Значи знаеш добре и руски?

- Нищо подобно.

НАИЗУСТИХ СИ СТИХОВЕТЕ, ПОСЛЕ ПОМОЛИХ ДЕЦАТА ОТ ОТБОРА ДА МИ ПРЕВЕДАТ НА БЪЛГАРСКИ КАКВО ТОЧНО КАЗВАМ, ЗА ДА ЗНАМ ДА ГО ИЗРЕЦИТИРАМ,

и така се получи. Не, руският изобщо не ми е слабост. Тя и преподавателката ми го знаеше - обичаше ме, харесваше старанието, което влагах, но никога не ме е смятала за силен по руски език.

- Друго хоби извън бейзбола имаш ли?

- Обичам да пиша, но не ме вдъхновява четенето. Може малко глупаво да звучи писател, който не обича да чете, но е факт. Предпочитам да науча нещо от интернет или от филм.

- Колко време прекарваш в нета?

- Не е чак толкова много. Преглеждам фейса, един бейзболен сайт, 2-те си пощи, малко вестници, и толкова. Не си общувам по скайпа с приятели, защото човек може да има само 3-4 истински приятели от гимназията,

НЯМА КАК ДА ИМАШ 25 ПЪРВИ ПРИЯТЕЛИ ОТ КЛАСА.

Беше ми малко смешно на абитуриентския бал, като се наговаряхме да си останем задружен клас, да се събираме редовно. Няма как това да стане, всеки е тръгнал по собствения път.

- Кои вестници четеш в интернет?

- “Струма”, естествено.

- Какво ти харесва и какво не в него?

- Спортната рубрика е добра. Не ми харесва, че новините са главно лоши.

- Какво добро се случи днес в Благоевград, което би искал да прочетеш в утрешния ни брой?

- Ами това, че с Клуба за по-добро общество в АУБ започнахме да събираме пари за сираците в Благоевград, обикаляме града, бизнесмени, кой колкото даде, все е нещо. Бих искал да прочета и че всеки ден на бейзболното игрище има по 50-60 деца, които тренират с младши треньора на “Бизоните”. Какво по-хубаво от това? Спортът дава страхотна дисциплина, а ние,

БЕЙЗБОЛИСТИТЕ, СМЕ ЕДНО ОБЩЕСТВО, КОЕТО НЯМА НИЩО ОБЩО СЪС СТЕРЕОТИПА НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТИСТ,

или поне това, което хората мислят за него: че е тъп, пияница, интересува се само от кръчми и как да си изхарчи парите и не се готви за състезания. При нас тези, които правят издънки, биват изключвани от отбора. Няма професионална завист, смеем се непрекъснато, няма злоба и стремеж да изпъкнеш на всяка цена. А и здраво работим - сами си поддържаме бейзболното игрище, косим тревата, поливаме. Сами си направихме оградата, сами полагаме изкуствената настилка там, където е нужно.

- Какви са разходите ти за бейзбола?

- По 10 лв. членски внос на месец, но големият е 2000-3000 лева всяка година. Той е еднократен и е за екипировка. Купуваме я от САЩ, Холандия или Италия и е задължителна, защото ръкавиците се късат, анцузите се износват, а бухалките се чупят.

- Колко пари са нужни на един млад човек в Благоевград, за да живее без финансови притеснения?

- Аз не харча много, понеже рядко излизам. През деня давам парите си главно за закуски и минерална вода. Мисля, че

10-15 ЛЕВА НА ДЕН СА ДОСТАТЪЧНИ.

Не съм роб на скъпите дрехи. Имам си официален костюм от абитуриентската вечер, но не ходя с него на дискотека и не знам кога точно ще го облека пак. Повечето харча за спортни дрехи - дънки и тениски.

- Излизал ли си често в чужбина и с коя страна би заменил България, ако решиш да напуснеш родината?

- С бейзбола ходим навън по няколко пъти годишно. Чехия и Хърватска за мен са страните, в които бих живял.

- Как виждаш бъдещето си след 4 години?

- Или ще работя, или ще уча магистратура. Но не в Чехия или Хърватска. Ще остана в Благоевград. Тук ми харесва.