Бербатов: Огромна радост ми носят децата, които ще прославят България

Представяме ви последната част от дългата изповед на голямата звезда на българския футбол Димитър Бербатов пред “24 часа”. За първи път след 3 години той говори пред българския печат в откровено интервю за живота и футбола. Този път изненада всички и със “Закъснялото писмо” за благодарност към приятелите си Стилиян и Мартин.

Препоръча “всеки да си зададе този въпрос: имам ли реална представа за себе си?” и да прочете за Ефекта на Дънинг-Крюгер. Обяви, че неизвестните достойни българи, които правят геройства, са истинските звезди, а не онези от списанията. Посъветва: “Давайте по-често думата на достойните българи, за да ни научат как и ние да бъдем такива!” Благодари на жената до себе си, че е поела цялата отговорност за отглеждането и възпитанието на Деа и Елиа. Разкри как сутрин често се буди и намира рисунки с послания “за тате, за мама, с любов...” Дори той взема автографи - първият му е от Руди Фьолер, а онзи, за който съжалява, че не събрал смелост да си поиска - от Доктор Дре.

Хубаво е, когато децата имат компас, както аз съм имал Стоичков”, призна още звездата от Благоевград. А за актуалните си футболни планове каза: “Искам още 2 години в големия футбол. Целта ми е да се завърна в Англия, но не изключвам никакъв вариант.”

- Кои приятели си спечели от “Монако” - може би вратаря Субашич, защото е хърватин?

- В такива отбори, като се съберем балкански представители - няма как. Говорим един и същи език, аз нямам проблем да ги разбирам всичките. С тях ни е по-близка връзката - и като манталитет, и като език. Но хората, които ме познават, знаят, че аз на моменти съм си по-странен. В интерес на истината обаче никога не съм имал проблеми с никого, тъй като не се бъркам в личните отношения на никого и не търся сметка на никого. За мен важните отношения са на терена. Извън него всеки може да си прави каквото иска. Но на тренировка и на мач има едно водещо в отношенията ни - доброто на отбора. След това много не се вълнувам кой какво прави. Само за най-близките. Иначе всеки си има личен живот.

- От престоя ти в “Монако” добави още едно бижу към имиджа си на футболен магьосник. Най-трудните неща изглеждат елементарни, когато ги прави някой гений. Дело на гений ли беше един великденски гол шедьовър във вратата на “Ница” миналата година?

- (Смее се.) Понякога е резултат от бърза мисъл, понякога трябва и малко късмет, даже много късмет. В момента чета една книга, свързана с футбола, цифрите във футбола, статистиката. И от нея се вижда, че във футбола дозата шанс играе важна роля. И при този гол специално всичко се беше подредило правилно,

сигурно планетите се бяха

подредили правилно

(смее се). Всичко беше в правилния момент и се получи прекрасно. А после пък се оказа, че като играхме срещу “Арсенал” в Шампионската лига, им пазеше същият вратар и аз пак му вкарах гол. Явно срещу него ми върви. Но пък голът срещу “Ница” хем беше красив, хем беше в дерби срещу местния конкурент. И стана супер. Това е един от най-красивите ми голове. Всеки си има мнение, но в моята класация е в топ 5.

- Нека опитаме да прецизираме тази класация. Задна ножица за “Манчестър Юнайтед” при 3:2 над “Ливърпул” с твой хеттрик през 2010 г. Прехвърлена топка над рамото и прехвърляне на вратаря на “Рома” с едно докосване с екипа на “Леверкузен” през 2004-а. И през 2014-а срещу “Ница” - майсторско укротяване след труден пас по въздуха и отиграване от малък ъгъл с фина настройка с глезена, сякаш докато си на разходка в парка с Деа и Елиа. Така ли изглежда твоят топ 3 на най-красивите голове в кариерата ти? Как точно би го подредил и какво би добавил в описанието на тези ситуации?

- Тези голове са горе в класацията. Защото

в тези голове е събрано

всичко, което е за мен

футболът - и красотата,

и класата, ако щеш и лекотата,

с която са направени. За мен лично имам още много красиви голове. Понякога си ги гледам. Човек си гледа головете от време на време - за да се надъха преди мач, за да се настрои както трябва. Може би защото винаги съм държал на красивия футбол, такива са и головете ми. И ето, на теб отстрани ти се е сторило, че не изисква кой знае какви усилия - изведнъж спираш топката с крака и някак я чукваш... И в общи линии е така. Но за да се стигне до този момент, аз съм минал през много часове тренировка, за да мога да я спра така, да не ми трябват други излишни докосвания, да мога да преценя за секунди какво трябва да направя за всичко това. Първо съм се потрудил, за да може на мача да изглежда перфектно. И то явно изглежда.

- Коя е футболната книга, която четеш в момента?

- The numbers game. Препоръча ми я един от треньорите на “Монако”. В нея има интересни статистически неща. Напомня ми на онзи филм Moneyball с Брад Пит, който беше по действителен случай и ставаше въпрос за бейзбол. Отборът освобождава доста играчи, но главният мениджър, игран от Брад Пит, и статистикът се обединяват около мнението, че за определен пост трябват точните играчи, избирайки ги, базирайки се на техните статистически данни. В момента това ми е интересно - как влияе статистиката. Въпреки че преди това никога не ми е било интересно, но човек се променя, трябва да се адаптира и усъвършенства постоянно. Интересно ми е да прочета - какъв процент шансът играе роля във футбола,

дали наистина по-добрите отбори винаги побеждават... Такива неща.

- Чете ли автобиографията на сър Алекс?

- Четох я. Още като излезе на английски.

- Какво би добавил към пасажа “Привличането на Бербатов беше яростна битка...”?

- Беше в интерес на истината, защото “Тотнъм” не искаха да ме пуснат лесно. И си беше битка. Но подробности един ден ще бъдат разказани в книгата ми, която се опитвам да сглобявам, но все не ми остава достатъчно време да работя по нея. Обобщено обаче си беше битка. И хората, които бяха замесени, знаят, че е така. Сигурно и при повечето футболисти е така - битка си е.

- Надяваше ли се да откриеш в книгата на Алекс Фергюсън дори едно изречение разяснение защо те остави изненадващо извън финала на Шампионската лига през 2011 г., защо изведнъж пренебрегна голмайстора си? Вероятно всеки би искал да прочете нещо за себе си в автобиографията на сър Алекс...

- Абсолютно - всеки футболист, който е играл по времето на сър Алекс, дали се е надявал, дали се е чудил, но вероятно е отварял книгата, за да види дали има нещо и за него. Но сър Алекс е наблегнал на по-известните имена, с които е работил. Това е и част от стратегията за по-добри продажби. Но моето име беше споменато - каквото е написал, така го е видял за нужно. То не беше и толкова много. Но чак да съм очаквал да видя някакво обяснение там - не. Ако е имало нещо да ми се каже, е щяло да ми се каже директно.

- Има ли носталгия по “Юнайтед”?

- Има, разбира се. Това бяха много хубави години от живота ми и върхът в кариерата ми.

Продължавам да съм

фен на “Юнайтед”,

гледам всички мачове

Имам доста фланелки - шампионските, голмайсторските, пазя си и анцузите. Това си е прекрасна част от мен, не може да се изтрие. “Юнайтед” е голяма част от моята биография, а аз си оставам голям фен на отбора.

- Страдаш ли за “Юнайтед”, като гледаш отстрани последните две години и като го виждаш в странно състояние?

- Всеки ме пита - ама какво става с “Юнайтед”, защо така? И аз гледам, и аз се чудя на моменти. Но лесно ли е да замениш човек, който е бил начело на клуба 27 години? Лесно ли е просто да продължиш по същия начин, но без него? Не можеш просто да щракнеш с пръсти и да не се усети промяната. Нормално е да има някакъв спад. Сега и Ван Гаал има критици, но явно ще го оставят да работи. Дано вдигне отбора. “Юнайтед” има финанси, може да купи когото пожелае, важно е да направят балансиран отбор. Връщат се лека-полека на правилния път, в предстоящия сезон предполагам, че пак ще се борят и за шампионската титла, и за Шампионската лига.

- През тези кризисни за “Юнайтед” времена не ти ли минаваха мисли от сорта - “ех, ако сега бях аз там, за да я вкарам тази топка...”?

- Ама всеки си мисли такива неща, футболистите са нормални хора. Ако някой е футболист на “Манчестър Юнайтед” и не играе в даден мач, докато гледа отстрани, постоянно си мисли: “Ех, сега ако бях аз там...”, “Ама как ще я подадеш така, аз щях да я дам по-добре”... Сега, ако гледам мач с някой приятел и се среща да чуя:

“Ей, сега ако ти беше там,

как щеше да я направиш.”

А аз се смея и викам:

Стига глупости!

Защото съм бил там. И също съм правил грешки. Да, вкарвал съм и голове. Но отстрани всеки знае. Отстрани обаче е много по-лесно. Но се е случвало и аз да си представям как бих отиграл някое положение.

- Шокира ли се в положителния смисъл от пробива на “Лудогорец” в Европа, от лудите български футболни страсти, че дори и от една паметна за целия футбол драма срещу “Стяуа”, завършила с построяване на трибуна “Моци”?

- Само поздравления за “Лудогорец”. Работят по европейски стандарт. Когато започна проектът им, аз съм се заинтересувал - обичам да имам информация и съм поразпитал тук-там. Как работят, как си правят скаутското звено - то също им е много силно развито. Идват правилните футболисти на правилните постове, а с това идват и резултатите. Вадят си пари хората от европейските турнири, сигурно са си върнали инвестицията. Продължават да се развиват. Те трябва да са пример за повечето български отбори. Когато има сериозни хора да отговарят за всичко, инфраструктурата ти е както трябва и планът за развитие ти е европейски - аз съм сигурен, че футболистите отиват с усмивка на лицата си на тренировки.

А иначе за трибуната “Моци” и аз слагам една усмивка - признавам си, че леко се шокирах и с това решение, но това си е работа на ръководството. Футболистът си свърши работата и си прослави отбора. Помогна да продължат напред. Но дори тогава се засмях и си направих сравнението - имаше един футболист Рори Делап.

Той беше футболист, но

беше известен с това,

че хвърля хубави тъчове

Ти си футболист, ама биеш тъч и с това си известен. (Смее се.) Тук се получава същото - ти си защитник, ама си известен с това, че си спасил две дузпи като вратар. Трябва да има още по-голямо покритие, за да те запомнят и като футболист - не си вратар, а си защитник. Но истината беше, че “Лудогорец” се представи много добре.

- Как се чувстваше, докато гледаше “Лудогорец” срещу “Реал” (Мадрид) и “Ливърпул”, докато по това време самият ти играеше с “Монако” в същия този най-престижен турнир?

- Беше много приятно да видя български отбор на такова ниво. Във футбола често фенските пристрастия вземат връх - когато играе друг отбор, а не този, който ти подкрепяш. Но при мен няма такова нещо - винаги се радвам, когато някой български отбор излиза на показ.

Както в случая “Лудогорец”.

Направиха толкова много,

че само им свалям шапка

- По темата с българския клубен футбол ще ти спомена само още едно име и ще те оставя да продължиш сам - “Пирин”...

- (Смее се.) “Пирин” се връща след дълго време в “А” група. Искрено им пожелавам успех. Ще наблюдавам отбора. Запознат съм и смея да твърдя, че в общината и ръководството има футболни хора, които милеят за отбора и искат “Пирин” да бъде в “А” група. Трудното за тях ще бъде да задържат отбора в “А” група. Защото и миналата година “Хасково” и “Марек” влязоха и си излязоха. Това трябва да им е пример, за да не се случва. И да работят с всички сили за тази идея. Но както вече казах - лошото на футбола в България е, че всеки иска да е шеф. Да е командир, да разпорежда, да ръководи. И затова понякога,

като се съберат много

командири, командата ти

остава на заден план

И затова - влизаш и излизаш. За съжаление, е така. Но аз на “Пирин” стискам силно палци.

Димитър Бербатов с отличените от фондацията му за успехи през 2014 г.

- Вече седма година фондация “Димитър Бербатов” връчва “Награди за успелите деца на България”, успяваш ли да следиш всичките си деца?

- Опитвам се. Ако кажа, че знам всичко, ще излъжа. Това са толкова много деца. Но аз съм много щастлив, че са толкова. Това означава, че децата искат да бъдат оценени, искат да покажат таланта си. Ние им даваме някакво поле за изява, някаква сцена. За съжаление, не толкова голяма, колкото ми се иска. Но ги радваме, слагаме им усмивки по лицата и им показваме респект за постигнатото от тях. Според мен това ги вдъхновява да постигат още.

- Ако те върна в деня на учредяването на фондацията ти, от днешната си позиция осъзнаваш ли важността на първите седем години? Всъщност приемаш ли я като твое дете?

- Тя не е само мое дете. Създали сме я и сме я отгледали заедно с Диди Ходжева, директора на фондацията. Тя ръководи нещата, тъй като мен ме няма през повечето време тук. Диди е нагърбена с абсолютно всичко. Та като цяло заедно с нея

приемаме фондацията

като наше дете и се

стараем да го отглеждаме

по правилния начин

Мисля, че успяваме. Каквато и трудност да се окаже на пътя, се стремим да я преодоляваме. А трудностите са неизбежни. Думата “фондация” все още в България звучи малко странно поради различни обстоятелства. Но ние имаме такова име, че където и да питаш, чуваш само хубави неща за нас. Които не ме познават, остават приятно изненадани от това, което правим. А които ме познават - те си знаят, че захванем ли се с нещо, опитваме да го правим както трябва. И вече седма година го правим в полза на талантливите български деца.

- Чувстваш ли успехите им като свои? Радваш ли се, като видиш нови постижения, както те се радват при твой гол?

- Да, да. Следя ги постоянно. Но когато видя някой успех на децата от страницата “Успелите деца на България”, веднага го слагам и на моята страница във фейсбук. По този начин показвам и на света, и на хората у нас, че има български деца, които си заслужават времето и финансите, отделени за тях. Някой ден тези деца ще прославят България. И аз ще гледам отнякъде и сигурно вътрешно ще си казвам - и аз имам участие в успеха на това дете. И ще се чувствам хубаво. Понякога си включвам телевизора и виждам някое от децата на фондацията - ами става ми хубаво. Дали е пианист, цигулар, спортист - става дума за дете, успяло в дадена сфера. И да помагаш за развитието на българския талант е нещото, което ми носи огромна радост. Това е смисълът. Това е мисията ни. Това е нещото, което се опитваме да правим.

- Има ли нещо, което би казал на талантливите деца след 7 години срещи с тях покрай фондацията?

- В случая децата имат семейство, което е най-важно. Тези, които са редовни лауреати на фондацията всяка година, явно се развиват в правилната посока, придържат се в правилния план. При децата е и по-сложно, тъй като някои интереси са и до време. Може да си бил много добър в нещо, но като пораснеш, изгубваш интерес и се ориентираш към друго. Но има и деца, които продължават и си следват мечтата докрай. За тях е всеки мой опит да помогна. Поклон пред тези деца.

Някои от тях са постигнали

много повече от възрастни

хора през целия си живот

За такива деца съм винаги насреща. Защото един ден те ще са на моето място. И тогава вече ще се появят политици и министри за снимки. Но важни са първите стъпки, важна е основата. Да кажеш на детето - не трябва да завиваш вляво, а вдясно, защото това е правилният път.

- Като любопитно пораснало дете как се почувства на едно непознато място за теб досега - в Европарламента, където беше на гости на Кристалина Георгиева?

- Беше ми интересно. Аз по принцип бягам от такива изяви, защото може да се създаде грешна представа - къде, защо и с кого съм се срещнал. Но тъй като познавам госпожа Георгиева от много време, в случая нямах колебания. Запознахме се още като бях в Манчестър. Тя дойде и останах с много добри впечатления от нея. Ето, сега аз имах възможност да отида при нея. Поговорихме си за различни теми. Тя също е съпричастна. Винаги е помагала, тъй като знае, че аз работя в името на децата и в името на България. И винаги се е отзовавала, за което ѝ благодаря. Колкото повече кадърни и отговорни хора за бъдещето на страната ни, толкова по-добре за България.