Белгийските младежи са като нас, харесват дискотеките

Дванадесет младежи от гр. Алст, Белгия, и десетина техни приятели от Кюстендил зарадваха жителите и гостите на областния център със съвместен концерт-хепънинг на Арката на централния площад “Велбъжд”. Всеки от участниците в международната творческа проява свири на различен музикален инструмент.

Откакто са в Кюстендил, младите момичета и момчета от Белгия и българските им домакини обикалят областта - Рилски манастир, Банско, Рилските езера, и разглеждат забележителностите, а в останалото време свирят и рисуват заедно.

- Криси, ти си един от българските домакини на белгийската група, която е за 10 дни в Кюстендил, какво ти прави впечатление, как се разбирате?

- Това, което най-много впечатли нашите гости, беше екскурзията до Седемте рилски езера. Всички бяха удивени, защото в тяхната страна имало само една планина и тя по нищо не може да се сравни с нашата. Като разгледаш снимки на флората и фауната в Белгия и в България, ще си кажеш, тук, в България, е раят на земята. Иначе горе, на върха, им показахме как се играе прочутото селско хоро и това, което лично мен доста ме изненада, е, че цялата група белгийци само след около час учене вече успешно тропаше по моравата. Е, някои по-добре, други по-зле, но не се притесняват, отворени са и като видят нещо, веднага са готови да го опитат, да се научат, да изпробват възможностите си. Това най-вече ме изненадва и удивлява у тези деца.

Е, и ние научихме някои техни танци, но те не са така атрактивни и подвижни като нашите хора. По-различни са, по-студени и някак дистанцирани.

- Как прекарвате времето си заедно, какво правите?

- Е, изкарваме си много добре. Това е една среща, която може би никога повече няма да може да осъществим. Свободни сме, можем да ходим заедно на различни места, да се забавляваме. Те не са никак по-различни от нас. Същите като нас са. След като видяхме Рилските езера, ги заведохме на Скакавишкия водопад в Рила, всички бяха много щастливи, че са успели да се изкачат, да видят нещо, което го нямат в Белгия, да се докоснат до една природа, за каквато не са мечтали.

Откакто са тук, в Кюстедил, по цял ден сме заедно. Говорим си на английски, който е чужд и за тях, и за нас, но те някак по- лесно говорят. Цялата група от Белгия живее заедно със семейството на кюстендилския музикант Боян Кирков в дома на родителите му. Там се събираме всяка вечер и когато стане време за лягане, с мъка се разделяме. Много е весело, особено вечер. Музикантите свирят, художниците рисуват, а други просто си танцуват в двора на къщата. Иначе белгийските момичета и момчета са на възраст колкото нас, от 16 до 18 години, и са от различни градове.

- От българската кухня какво харесаха гостите ви?

- Ами, да ти кажа, вече два пъти се събирахме в къщата на Боян Кирков за вечеря. Ние сами си готвихме кюфтета, кебапчета, салати от домати и краставици, картофена салата правихме, кой каквото може приготвя и после всички си хапваме. Въобще не се съобразяваме с тяхната кухня, но и доколкото разбирам, техните хранителни навици не са много по-разични от нашите. Черпихме ги с хамбургери, харесаха им. Хапвахме сладолед, казаха, че е като техния. Харесаха и пиците ни, и салатите. Въобще не са злояди или претенциозни. Българската кухня им допада и си хапват. Е, харесват и сладкиши, но това, което ми прави впечатление, е, че не пият кафе.

- Криси, каква е най-просто казано идеята на това белгийско посещение в Кюстендил, те идват на майсторски клас при Боян Кирков и съпругата му Саския ван Кеер, която е прочут музикален педагог от международна величина ли?

- Не, категорично, свиренето, пеенето, танците и рисуването са за забавление. Тук са, за да видят и да се докоснат до нашата култура, да се срещнем и да се сработим, да сме заедно и да видим дали можем да се разберем, да установим по какво се различаваме и по какво си приличаме. Установи се, че си приличаме много по всичко. Бяхме заедно на кафе, на дискотека, на нощна обиколка из кюстендилските улици. Въобще не се различават от нас, българските тийнейджъри, харесват същата музика, носят същите дрехи, същите неща като нас ги вълнуват - гаджета, мода, училище, кой какво ще учи след това и какъв иска да стане. Общо взето, нищо по-различно.

Направете си сметка, след като казахме “хайде на дискотека”, всички бяха много ентусиазирани. Заради това ги заведохме в “Джубокс”, много им хареса. Заедно бяхме на дансинга, даже и ръководителите ни - Саския и Боян Кирков, и те бяха с нас. И те танцуваха, и те се веселиха. Това, което установихме, е, че белгийците слушат най-вече рок, метъл, такава музика, но като чуят чалга, и те щракат с пръсти и тактуват. Е, може би е нормално, все пак повечето са музиканти, но...