Банкерът от Уолстрийт, който стана банскалия

"Бил съм навсякъде по света, но народ като българския не съм виждал": германецът Франк Надлер нарича Банско "моят град", а България - "моята страна". Какво мисли банкерът от Уолстрийт за България и българите, пише Дойче веле.

ДВ: Г-н Надлер, роден сте в Алпите, живели сте в Ню Йорк, Лондон и Прованс, но най-много на сърцето Ви лежи България. Откъде тръгва интересът Ви и на какво се дължи Вашият избор?

Франк Надлер: Дойдох в България случайно - влюбих се в българка, но не знаех нищо за родината ѝ, дори не знаех къде е на картата. Любопитството ме отведе в България и страната веднага ме привлече - въпреки икономическата си изостаналост. Завладяха ме хората и недокоснатата природа - един съвсем друг свят, макар и толкова близък до Европа. Заживяхме в София - с нейните открити, култивирани, креативни и предприемчиви граждани. В началото не знаех езика, а хората, които познавах, бяха само близките на моята приятелка. Естествено допуснах, че всички българи са такива и постоянно се питах защо на Запад никой не познава България - този рай. С течение на времето илюзиите ми отстъпиха място на действителността, но България междувременно стана моята страна - от всяка гледна точка.

ДВ: Казвате, че можете да се наречете посланик на България - къде и как сте се проявявали по този начин? И с какъв успех?

Надлер: Чувствам се посланик на България и в частност на Банско в смисъл, че където и да отида, се опитвам да събудя интереса на хората към нашата страна и да разказвам за нейните множество добри страни - още повече, че на Запад България е почти непозната.

Ето едно доказателство: преди няколко години бях с двама германски приятели шест седмици в Лаос, където искахме да опознаем страната и хората. Когато пътуването приключи, приятелите ми казаха, че за тези шест седмици са научили повече за България, отколкото за Лаос.

Успях да подтикна двама мои приятели, германски предприемачи, да открият фирми и фабрики в България, което доведе до подобряване на жизнения стандарт за работещите в тях. Рекламирал съм шумно Банско, моя град, и на редица европейски туристически конгреси, а на националния спорт "мрънкане" се отдавам само в най-тесен приятелски кръг.

ДВ: Само Банско ли харесвате - или цялата страна?

Надлер: През 2001 година празнувахме Великден в Банско и веднага се влюбихме в хората и в природата. Казахме си: тук искаме да живеем. Тогава Банско все още беше приказно място и всички мои приятели от София се впечатляваха, когато им говорех за Банско. Купих там една стара традиционна къща, започнах да отглеждам зеленчуци и прасе, да правя вино и ракия. Няколко години бях в Управителния съвет на Туристическата асоциация в Банско, за да допринеса за разцвета на любимия ми град. Междувременно съм банскалия, част от общността. Всеки ме познава и почти всеки ме цени. Това е моят рай.

А котвата ми, сърцето на Банско, е мъжката вокална група "Стар мерак". Всички нейни членове са от стари градски родове, живеят и дишат със "старото Банско", от което, както навсякъде другаде, остава все по-малко. За мен е голяма чест, че местните хора ме приемат като свой.

ДВ: Как успяхте да научите български толкова добре, дори и с най-големите тънкости?

Надлер: Бях изненадан от това колко труден е българският. А и в началото в София това не беше проблем, тъй като повечето ми приятели и познати знаеха чуждите езици, които и аз владеех. Когато се преселих в Банско обаче, вече нямах избор - никой не знаеше нито един чужд език освен руски. Започнах да си купувам вестник "Струма" и да го чета с речник. Ужас...

Но пък тъй като бях първият чужденец с къща в Банско и определено се превърнах в атракция за местните хора, те постоянно ме канеха. А ракията течеше като пълноводна река. Тя много ми помогна да се отпусна да говоря и беше най-добрият ми учител. Но минаха години, докато започнах и да сънувам на български. Радвам се, че днес знам два езика - бански и български.

ДВ: Казвате, че българите са "луди хора". В добрия смисъл или в друг?

Надлер: Нищо негативно няма - те са различни от всички останали. За България могат да бъдат написани много книги, но не познавам никого, включително нито един българин, който да е успял да разшифрова докрай този "чип" в главите на българите. Бил съм навсякъде по света, но народ като българския не съм виждал.

Българите са индивидуалисти. На глава от населението има повече вестници и телевизии, отколкото в която и да е друга държава. А политическите партии са едва ли не повече от избирателите. Всеки има собствено мнение, но толерира и мнението на другите, което за мен е признак за голяма свобода. Българите са открити и общителни хора, за които приятелството и семейството играят много важна роля. Това е нещо, което ми липсва в богатите западни държави. Но сигурно с нарастващото благосъстояние и в България нещата ще се променят.

ДВ: Вие сте бизнесмен, имате проекти и в България. Добро място за бизнес ли е Вашата любима страна? Какви перспективи виждате в това отношение?

Надлер: Всичко зависи от вида бизнес. Аз винаги съм мислил в големи мащаби. България е бедна страна без голяма покупателна способност и с малко на брой население - тоест, не е особено интересен пазар за чужди компании. Към това се прибавят огромната бюрокрация, лошото географско разположение в края на Европа и сложният трудов пазар. Да не говорим за езика, който никой освен българите не говори и за произтичащите от това допълнителни затруднения.

Моята философия винаги е била: не се опитвай да спечелиш пари в една бедна страна, печели ги в богатите държави и ги харчи в бедните. В началото финансирах няколко стартъпа в София - на приятели и познати, които работеха усилено и искаха да се утвърдят. Покрай това научих много за българския манталитет - и се оттеглих от проектите.

ДВ: А проектът Банско?

Надлер: През 2005 година Банско бе открито от англичаните и огромното строителство започна. Навсякъде изникнаха комплекси от апартаменти и първоначално си помислих: ще съсипят моето Банско и ще трябва да си търся алтернатива. Но не намерих никакво друго място, което да ми предложи такъв живот, какъвто имам в Банско. А градът се напълни с лешояди отвсякъде, които искаха бързо да направят големи пари.

Бях потиснат от ниското качество на строителството и от нереалистичните концепции, затова построих и аз комплекс - но по западни стандарти и от най-добрите материали. Исках и Банско да се гордее с него, и аз самият. Не спечелих кой знае какво, но пък през годините научих много неща - и добри, и лоши, които днес ми позволяват да кажа "nyama novi nomera za mene v Bulgaria".

Комплексът на Франк Надлер в Банско

ДВ: Не криете, че Ви привличат и българското вино и българската храна. Заслужават ли висока оценка?

Надлер: Преди бях голям почитател на виното бордо. И наистина бях много впечатлен, когато през 1990-те години опитах съвсем различните български вина и се запознах с български винопроизводители. Междувременно технологията за производство на вино в България направи голям напредък и има много повече качествени вина. За съжаление обаче твърде малко от тях са със собствен характер, което намалява шансовете на България на международните пазари за вино.

А качеството на хранителните продукти в България постоянно се влошава - както по цял свят, впрочем. Когато дойдох в България, всичко беше "домашно" и био. Днес хората в градовете се хранят предимно с промишлени продукти, с полуфабрикати, чиято трайност е увеличена по химически път. В Банско все още могат да се намерят качествени храни от селяните, включително от помаците от Родопите - но и това става от година на година все по-трудно. Силата на България е в зеленчуците - такива постни ястия, каквито съм опитвал в България, не съм опитвал никъде другаде.

ДВ: До каква степен Ви интересува българската политика? Какво трябва, според Вас, да направят политиците, за да се подобри имиджът на България?

Надлер: Ние сме страна на неверниците и скептиците. Анархисти по душа. Никой не вярва на другия, всеки е сам за себе си срещу всички останали. В България имаме два паралелни свята: гражданите и държавата. Гражданите не вярват на държавата, а държавата не вярва на гражданите.

За съжаление българите с удоволствие се виждат в ролята на жертви - за всичко винаги са виновни другите. И особено политиците. Хората очакват "тези горе" да оправят всичко - но без самите те да допринесат за това по какъвто и да било начин. Само че "тези горе" са същите като "тези долу", покрай което не виждам да се задава съществена промяна. Неведнъж съм бил канен от различни партии да се кандидатирам за управата на Банско, но в политически план предпочитам да бъда наблюдател, а не участник.

Източник: Дойче веле, Биляна Михайлова