Банка загроби Колежа по туризъм с непродаваема сграда в Бело поле

На 1 септември Колежът по туризъм в Благоевград откри учебната си година с 620 български и двайсетина чуждестранни студенти. От семестриалните им такси в колежа ще влязат около 643 000 лв. Българите плащат по 450-500 лв. на семестър, чужденците са на 700 евро годишно. Третото висше учебно заведение в Благоевград след ЮЗУ и АУБ си има всичко - пари, студенти, преподаватели и сграда, но

СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО Е НАПЪЛНО НЕЗАКОННО.

Колежът успя да изпълни без проблем препоръките на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценка и акредитация за разработване на нова учебна документация, съответстваща на образователната степен “професионален бакалавър по...” и за брой на хабилитираните преподаватели, но си няма акт за собственост на сградата, което е третото задължително условие, за да може да съществува. Всъщност всеки момент се очаква да излязат промени в изискванията към висшите училища за получаване на акредитация, но за момента това е положението. Ако това изискване остане, а колежът не успее да си реши проблема, който виси пред него от година, бъдещето му остава под въпрос.

Сагата на висшето учебно заведение е от 2002 г., когато група български професори и общественици от Банско решават да открият там първия за региона частен Колеж по туризъм и за целта основават сдружение “Висш Балкански колеж”. Ректор става проф. Николай Божков, дългогодишен преподавател в ЮЗУ. Откриването е свързано с грандиозен скандал: двама от членовете на сдружението - Огняна Стоичкова и Валентин Китанов, подават в Окръжен съд документи за регистрация и вписват в тях седалище на училището в Благоевград, с адрес бившата сграда на РМА “Стримон”, която е собственост на самия Китанов. Авторите на идеята го приемат на нож. Опитът на Стоичкова-Китанов за

КРАЖБА НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО

стига до прокуратурата и до емоционално общо събрание в сдружението, което ги заклеймява и изключва като членове. Това забавя старта на училището с една година. Колежът е открит от тогавашния министър на образованието Игор Дамянов през 2003 г. в сградата на благоевградския музей, а започва работа ден по-късно в Професионалната гимназия по селско стопанство в Банско с 2 туристически, 2 икономически специалности и 60 първокурсници, както и с грандиозните идеи на проф. Божков за инвестиции от над 1,2 млн.лв., 1000 студенти, разкриване на 100 нови работни места, включително обучаване на турци от община Мармарис, разкриване в съседния град Разлог на научноизследователски образователен център по планински, селски, екологичен, балнеологичен и ловен туризъм и т.н. 2 години по-късно Божков решава да измести колежа в гр. Рила заради надутите цени на квартирите и храната в Банско, които разорявали студентите му. Плановете си той излага с размах - иска да купи 3 сгради в планинското градче на преференциални цени и там да прави научноизследователски и образователен център плюс религиозен туризъм. Кметът на градчето Георги Кабзималски плътно застава зад гърба му, на Колежа са дадени 3 сгради на преференциални цени и училището тегли 250 000 лв. кредит, за да ги купи и стегне.

50 000 ЛВ. ОТ ТЯХ БОЖКОВ ПОЛУЧАВА, СЛЕД КАТО ИПОТЕКИРА АПАРТАМЕНТА НА ДЪЩЕРЯ СИ КАЛИНА.

През 2008 г. Националната агенция за оценка и акредитация за пръв път обявява, че колежът не може да продължи със седалище в Благоевград по документи, а студентите му да се обучават в изнесени бази в Рила и Банско. Агенцията пише оценка “незадоволителен” и отказва акредитация. Божков обещава до година и половина да оправи проблема.

През август същата година кметът на Благоевград Костадин Паскалев приема присърце проблема на колежа и започва подготовка той да вземе под наем или купи част от закритото I основно училище. Процедурата започва с деактуване на сградата от публично-общинска в публично-частна собственост. В края на годината колежът наема за срок от 5 години 3 етажа от училището. През март 2009 г. за ректор е избран проф. Васил Жечев, понеже Божков вече е навършил пенсионна възраст. Националната агенция обаче поставя изисквания за собственост на базата, а не за наета сграда, и колежът започва неистови мъки да си уреди кредит. Избира “Токуда банк” заради близки приятелски връзки на Божков и Жечев с директора на местния клон Огнян Андонов и за това, че и предишните кредити колежът е получавал от японската банкова институция. Един от тях в размер на 800 000 лв. е за купуване на сграда в село Бело поле. Този кредит е с лек криминален привкус. Изпълнителният директор на “Токуда банк” Станимир Михайлов поставя с него проф. Божков на колене -

ВЗЕМАШ ТОЧНО ТАЗИ СГРАДА, ИЛИ НЯМА КРЕДИТ.

Любопитното е, че сградата, която е бивша собственост на “Металснаб”, се води в банковите активи като ненужно и труднопродаваемо имущество. Държавната му оценка е 300 000 лв. Михайлов я набутва на Божков за 500 000 лв., като му обещава още 300 000, за да може да я стегне. Нуждаещият се спешно от сграда и пари за купуването й проф. Божков няма друг избор и се съгласява. Банковата операция е сключена, договорът за покупката на сграда е изпратен в Агенцията по акредитацията, но оттам казват отново “не”, защото, макар и близко до Благоевград, базата отново е извън него и се води в друго населено място.

Дори това не отказва колежа от близкото му партньорство с българо-японската банкова институция. Връзките им всъщност са толкова близки, че проф. Божков назначава за счетоводител в колежа счетоводителката на благоевградския банков клон Светла Николова срещу прилична сума по граждански договор. Според банковия кодекс тя няма право да припечелва и от клиент на банката, какъвто се явява колежът, но какво от това. С надеждата “Токуда банк” да отпусне нов кредит за купуване на 3 етажа от I ОУ, Божков и Жечев дори си затварят очите, когато получават за кратък период от време 11 акта от НОИ заради невнесени от страна на Николова осигуровки на служителите им. Всеки от актовете е на стойност 500 лв. и колежът чинно ги плаща.

Според банкови служители единственото решение на проблема към онзи момент е кредитът за сградата в Бело поле, който редовно се погасява от Божков, да се анулира и на училището да бъде отпуснат нов заем за покупката на I ОУ. Въпреки

ОБЕЩАНИЯТА НА СТАНИМИР МИХАЙЛОВ ПРЕД БОЖКОВ И ЖЕЧЕВ, ЧЕ ТОВА МОЖЕ ДА СЕ УРЕДИ,

по неизвестни причини до момента още не е станало.

Междувременно директорът на благоевградския банков клон Огнян Андонов преди 2 месеца подаде молба за напускане и колежът остана без всякакъв финансов гръб в Благоевград. Едва ли е случайно, че точно Светла Николова в момента е вр.и.д. директор на банковия клон в Благоевград. Не е изключено тя да подаде документи и за конкурса за мястото, който трябва да се проведе до края на септември.

Въпреки политическите си пристрастия общинските съветници в областния център на Пиринско и цялата общественост са единодушни - хубаво е в града да има трето висше учебно заведение, защото това означава още повече млади хора и финансови постъпления. По тази причина съветниците на няколко пъти удължиха срока, до който Колежът по туризъм да плати поне депозита от 378 000 лв. за сградата, за да има право да участва в търга за нея, защото обявената минимална цена за купуването й е 756 000 лв. За последен път това се случи на 18 юли т.г. Около тази дата централата на “Токуда банк” в София за последно обеща да даде парите - тя изпрати в уведомително писмо до Паскалев, че е започнала процедура по одобрение на кредита за Колежа по туризъм, но технически било невъзможно да се произнесе по-рано от няколко дни.

Вместо одобрение в града обаче пристига лично Ст. Михайлов, който се среща с Паскалев. Естествено, говорят и за очакваната от “Токуда банк” сума за купуване на училището. На прекия въпрос от страна на градоначалника ще има или не пари

БАНКЕРЪТ ДАВА МЪГЛЯВИЯ ОТГОВОР, ЧЕ ПРЕДСТОЯТ ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО НА “ТОКУДА”.

Това може да означава само, че кредит няма да има.

Според проф. Божков ситуацията е абсурдна, а изискването на Агенцията по акредитация за собствена база като че ли е адресирано само към Колежа по туризъм в Благоевград. Не е тайна, че от откриването си преди 20 години Американският университет в Благоевград ползва сградата на бившия Партиен дом, отпусната му безвъзмездно, но и без акт за собственост на вуза. През първите десетина години тя бе единствената база на АУБ, но никой и не помисли да му откаже акредитация. Същото бе положението и с Югозападния университет, който бе разпилял дейността си между 5 сгради, от които нито една собствена, преди да започне строителството на I корпус.

Не мога да си обясня отношението на “Токуда банк” към искането ни за кредит, след като

ВИНАГИ СМЕ СИ ПЛАЩАЛИ РЕДОВНО ВНОСКИТЕ ПО ДОСЕГАШНИТЕ ЗАЕМИ,

коментира проф. Николай Божков. На въпроса защо от 28 банки в Благоевград той се е насочил точно към “Токуда”, отговорът прозвуча откровено: Заради приятелството ми с Андонов. Ситуацията щеше да бъде по-чиста, ако ни бяха отказали директно, а те непрекъснато ни залъгват с обещания и ние непрекъснато губим 6-месечните срокове за доказване собственост на базата пред агенцията, обясни сдържано той. Друг е въпросът, че всички български висши учебни заведения непрекъснато сме в процедура по акредитация - получим едната, и веднага започваме да се готвим за следващата, защото винаги има някакви препоръки, а и сме длъжни 1 година преди изтичане на срока на старата да сме готови с документите за новата акредитация.

Слаб лъч в мрака е интересът, който италиански бизнесмен проявил към сградата в Бело поле - искал да прави там шивашки цех. Едва тогава колежът ще може да поеме глътка въздух и да спре да плаща за нещо, което не му трябва - нито сега, нито в бъдеще.

Бившият вече банков директор Огнян Андонов отказа да коментира ситуацията с кредита, обещан на Колежа по туризъм, но изрази надеждата, че той ще бъде уреден от колегите му в София, защото от училището съгражданите му в Благоевград само ще спечелят.

Преподавателите пък стискат палци в новите промени в акредитационните условия вече да няма изискване за собственост на базата, за да могат да работят спокойно, а не да мислят какво ще стане утре с тях.