Бабаитите крещят, псуват и разплакват колежките

51-годишният благоевградчанин Сергей Христов работи като контрольор-инкасатор на “Паркинги и гаражи - Благоевград” ЕООД в “синята зона” на областния център от самото й създаване. Той е бивш гюлетласкач на “Пирин” /Бл/. Започва в Спортния интернат от самото му създаване през 1973 г. Бързо обаче се сблъсква със суровата реалност в леката атлетика и решава да прекрати състезателната си кариера само на 25 г. Препитава се като механик в местния телефонен завод до 1994 г., след това в “Агрима”. Съпругата му Елена Христова е бивша хандбалистка на зелено-белите, с професионален хандбал се занимава голямата им дъщеря Вероника Христова, която стигна и до националния отбор.

- Сергей, защо след толкова години упорит труд се отказа от атлетиката толкова рано?

- Започнаха да се обаждат контузии. Освен това тогава в спорта започна голямата химия. Или трябваше да се химизирам яко, или да се откажа. Казах си, дай докато съм по-млад да се хвана за работа и да тръгнат нормално нещата, защото по същото време бившите ми съученици вече се трудеха и получаваха заплати.

- Спортната закалка помага ли ти в работата?

- Всеки, който е спортувал активно по-дълго време, не година-две, знае че спортът учи на дисциплина, тренира психиката, изгражда и ред други качества. Там си поставяш цел и се бориш да я постигнеш. Така е и в работата.

- По цял ден си на открито, независимо от атмосферните условия. Как издържаш?

- Свиква се. А освен това, всеки сам решава дали му изнася, или не. Ако не - хваща гората.

- Заплащането устройва ли те?

- Парите не са много, но на този етап съм доволен.

- Как протича един работен ден?

- Всеки път сме на различни места, според направения график. Работим по 8 часа дневно, имаме и по 60 минути почивка за обяд.

- Създават ли проблеми клиентите?

- О, много. Но горе-долу вече познаваме проблемните водачи. Обикновено разправиите са с едни и същи. Като цяло хората обаче се научиха, няма връзка с началните месеци, когато напрежението беше далеч по-голямо. Шофьорите предпочитат да си плащат навреме, но ги има всякакви. Специално аз не съм имал сериозни проблеми. Не знам дали защото хората тук ме познават, или просто респектирам с физическите си данни. Но колегите са имали, особено жените.

- Защо дамите, няма ли го вече кавалерското отношение?

- Абе, то сред клиентите какви жени има! Повече те ги нападат. Но и някои от мъжете не си поплюват - псуват, викат. Понякога докарват до отчаяние колежките и дори ги карат да плачат.

- Има ли ситуация с ударен човек?

- Има случай на посягане.

- Как реагирате в такова положение, дадени ли са ви специфични указания?

- Ако се намери свидетел и инцидентът се докаже, може да се заведе граждански иск и да се осъди нападателят. Но това е почти невъзможно. Много рядко някъде някой да намери очевидец и да го навие да свидетелства. Дето се вика - бошлаф работа. Другият вариант е да има колега наблизо или да минава полицейска кола, а разправията да стане пред тях. Но обикновено бабаитите не нахалстват в присъствието на униформени служители на реда. Иначе пред нас крещят, карат се, сърдят се, а като дойдат скобаджиите с полицая, стават мекички като памук.

- Собствениците на хубави коли или онези с москвичите и жигулите са по-големи скандалджии?

- Различно е. Москвичи и вартбурзи вече почти няма. Хорицата, дето идват от село, са си примерни. Остава за три-четири часа или колкото му се налага, вади паричките и плаща. Има такива и от тези със скъпите коли. До човек е. Намират се обаче и такива, които се правят на мафиоти, раздават го по-тежко. Други пък въобще не ни търсят, въпреки че са им сложили скоба, а направо телефонират, плащат 10 лева, за да им освободят автомобила, без да се притесняват и заминават.

- Със скобата може ли да се потегли?

- Не. Евентуално ако някой може да я превърти, за което разликата между гумата и калника му трябва да е доста голяма, иначе ще разбие целия калник. Имал съм случай с едно момче на булеварда, без да забележи сложената скоба, тръгна с колата. Захвърчаха искри, вдигна ужасен шум и така измина десетина метра. Махнах му, спря. Попитах го не усеща ли, че нещо не е наред. Каза, че усетил странно поведение на автомобила. Слагат се лепенка на вратата, която шофьорът би трябвало да види. Но явно понякога в бързината човек пропуска очевидни неща. В много други ситуации някои толкова бързат, че нямат време дори да се огледат. Спират, излизат от колата и светкавично тръгват нанякъде. Връщат се по-късно и след като видят поставената скоба, започват да обясняват, че нас ни нямало. А аз гледам от 10-15 метра, но не мога да свиркам като овчар, нито е удачно да спринтирам след всеки, който не намира за необходимо да вдигне глава и да погледне къде съм застанал. Освен това не знам колата с пропуск ли е, на инвалид ли е, има ли талон, няма ли. Такива бързащи после често обръщат разговора - ама аз само за 5-10 минути спрях.

- С паяка по-лесно ли е?

- Да, защото хората имат респект. Едно е да ти вземат 10 лева за скобата, друго е да броиш 40 лева за отнесената от паяка кола плюс допълнителна сума за час престой на наказателния паркинг.