Архитект Георги Чонков: Общината е австралийски щраус

За много хора детските площадки са само онези кътчета, за които те си спомнят от времето, когато самите са били деца. И ако традиционните люлки, пързалки, пясъчник и катерушки случайно ги има край блока, в градската градина или някъде в парка, счита се, че това е достатъчно. Дали обаче е така?

На този въпрос се опитваме да намерим отговор с архитект Георги Чонков, защото случайната съвкупност от тези елементи не носи кой знае каква полза за децата, а тяхното състояние и мизерното им оборудване не осигуряват възможност за креативна игра, която да развива у тях някакви положителни навици, знания или умения.

Освен това се оказва, че евростандартите БДС-EN /1176 и БДС-EN/1177 за безопасност на съоръженията и покритията за площадките за игра, които от 2007 година са задължителни и за България, не само не се съблюдават, но май не се и познават от проектантите и чиновниците в общините, имащи ангажименти към проектирането и изграждането им. Пълен пас го раздава и Комисията за защита на потребителите, която продължава да счита, че няма обществени задължения към тях.

- Архитект Чонков, защо смятате, че състоянието на детските площадки трябва да бъде разглеждано като важен елемент за развитието и възпитанието на малчуганите?

- Защото качеството на средата, която им осигуряваме за тяхното физическо и емоционално развитие и възпитание, се отразява в една или друга степен и върху качеството на това, което те усвояват - като умения, като поведение, знания и, разбира се, като възможност да растат здрави и силни. Аз дори гледам на детската площадка и като на фактор за намаляване на наднорменото тегло у децата, което заема доста застрашителни размери.

- Преди да се проектира и построи дадена детска площадка, полезно ли е да се потърси мнението на предучилищните педагози, на родителите, а защо не и на децата?

- Безспорно. В много страни администрацията и архитектите го правят, ръководени от разбирането за важността на заобикалящата ни среда и за това как тя може да бъде променена и да стане ключов елемент за физическото им развитие. И това се потвърждава от разнообразието на архитектурни и конструктивни решения в тази посока. Докато при нас фактите са други и всеки би трябвало да си зададе въпроса защо?

Давам като пример двете детски площадки край алеята за парк “Бачиново”, които са разположени много близо до реката. И тъй като около тях няма дори и най-елементарни прегради, не ми се иска да си представя какво може да се случи, не дай Боже, ако някое от децата бъде изпуснато от погледа на майка си и тръгне към реката. Не ми се ще да коментирам от чисто архитектурна гледна точка вида на съоръженията, вида на настилките, а още по-малко екстериора около тях. Просто да му се доплаче на човек.

- От пет години насам европейските норми и стандарти за изграждането на детски площадки са задължителни и за нашата страна. Важни ли са тези нормативи?

- Изключително важни, защото в тях е отбелязано не само от какъв материал трябва да бъде настилката и каква да е нейната дебелина, но и например какви трябва да бъдат оградите на детските площадки, за да дават на децата усещането, че това е тяхна зона, която им осигурява безопасна среда и където достъпът на кучета и други животни е невъзможен.

- Не се ли издребнява с подобни нормативни изисквания, архитект Чонков?

- Не, разбира се! Всички видяхме колко европейски стандарти прие българският парламент от 2007 година насам и колко напред дръпна държавата ни с тях. Така ще стане и с детските площадки, когато изтече гратисният период за използването на сега съществуващите у нас площадки и съоръжения, за които е 2013 година.

- Ако дотогава не бъдат основно реконструирани, ще трябва да бъдат разрушени. Вярвате ли, че това ще се случи?

- Определено, тъй като контролът ще бъде упражняван от страна на европейски експерти. Те трябва да са напълно слепи, за да не видят, че настилките и съоръженията на нашите детски площадки са на светлинни години разстояние от европейските стандарти и изисквания.

- Да поговорим и за дизайна на съществуващите детски кътове в Благоевград - оборудване, екстериор, т.е. всичко, което е част от физиономията на всяка една детска площадка!

- Тези от читателите, които са имали възможност да посетят някоя от страните в ЕС, със сигурност са забелязали, че там подходът при създаването на една детска площадка е както при проектирането и изграждането на една къща - мислено е за всеки детайл.

- А при нас?

- При нас всичко върви по нанадолнището - няколко типа съоръжения от времето на нашето детство отпреди петдесет години, грозни, нефункционални и без визия за нуждите на децата.

- Например?

- Например за каква възрастова група ще е предназначена площадката, колко деца ще могат да играят там, какви ще бъдат съоръженията за игра, доколко опасни ще са предвидените отстояния между тях, каква растителност ще бъде подходяща, къде ще бъдат разположени пейките за родителите и т.н. Не им правя реклама, но за да добият читателите ви по-конкретна представа за какво говоря, може да направят нещо много елементарно - да отворят web страницата на френската фирма “Kompain” или немската “Plaiword systems” и да видят какви неща проектират и правят хората по света и колко мизерни в сравнение с тях изглеждат българските “идеи” на тема детски площадки.

- Всичко това обаче струва пари!

- Да не би нашите “детски площадки” да са ни подарени от папата?! И те струват пари. Затова не съм съгласен с подобно оправдание. Фирмите, които споменах, а като тях има поне още сто в света, предлагат продуктите си на изключително атрактивни цени, дори и за толкова нисък стандарт на живота, както е у нас. И още нещо, което считам за важно - всичко, показано там, може да бъде изработено и от всяка железарска или дърводелска фирма във всеки български град. Хората го правят, а при нас никакви нови детски площадки, никаква заинтересованост и никаква грижа за състоянието на съществуващите. Пълна разруха. Липсва ясна визия за техния архитектурен и функционален вид. Например най-малките деца обичат да играят с пясък, да се люлеят и да се пързалят.

Батковците и каките им, на възраст между 5 и 7 години, харесват по-предизвикателни съоръжения - големи и по-високи люлки, места, от които могат да скачат, въртележки и т.н. По-големите, които са между 10 и 12 години, искат места за каране на скейтборд и колело, места за игри с топка, кътчета, където да могат да седят и да разговарят. У нас обаче такива възрастови площадки за игра никога не е имало. А като гледам как вървят нещата, не очаквам да видя скоро нещо подобно в нашия град, дори и някой от нас, архитектите, да предложи такъв проект.

- Спомняте ли си например кога е построена последната детска площадка в Благоевград?

- Мисля, че беше преди 6-7 години, по време на ремонта на градската градина. Другите, доколкото ги има, би трябвало да са на възраст над 25-30 години. Ето защо, като архитект, аз считам, че е адски некоректно спрямо децата ни повече от петдесет години всяка от изредилите се на престола кметски администрации да оправдава липсата си на визия, на желание, на усилия и т.н. с липсата на пари. Една детска площадка с около 15-20 места за игра, по мои сметки, няма да струва повече от 5-6 хиляди лева - нека бъдат дори и десет. Нали разбирате, че ако през изминалите 20 години е била изграждана по една такава площадка на година, като показаните на снимките, днес в Благоевград щеше да има поне десет-петнадесет такива детски оазиса.

Вярно е, че сегашната кметска администрация успя да санира детските заведения и училищата, но това не оправдава липсата на внимание към темата, за която говорим.

- По информация на общинска служба ГРАО в Благоевград децата на възраст до 12 години са около 10 000, а обществените детски площадки са само... 5 Логично ли е това?

- Има ли някакъв смисъл да отговарям, след като очевидно не е. Тъжното е, че през изминалите двайсет години всяка от кметските администрации е проявявала нихилистично отношение към тези обществени нужди.

- Нихилистично е доста сериозно обвинение.

- Ще се извиня, ако някой ме опровергае с факти - толкова и толкова построени детски и кътове за игра, в този и този квартал или село и т.н..

- Детските площадки ли са най-сериозният проблем на града ни?

- Не, разбира се, но без възможности за игра нашите деца и внуци няма да израснат достатъчно здрави и силни. Вижте например колко от тях са с наднормено за възрастта им тегло и си задайте въпроса защо е така и каква обществена алтернатива им предлагаме да играят и спортуват пълноценно, вместо да висят пред телевизора?

- Повечето родители и баби на малки деца сигурно ще си кажат - абе и ние сме играли на такива “детски площадки”, пък

на - оцелели сме и сме живи и здрави!

- Да, но когато отидат в Германия, Норвегия, Италия и дори Гърция и видят как са направени и оборудвани детските и спортни площадки там, всички започват да цъкат като часовници и да се питат дали ще доживеят да видят такива “глезотии” и у нас?

- Вие как мислите - ще ги видим ли скоро?

- Със сигурност ще ги видим, защото е наивно да си мислим, че на България, като страна-член на ЕС, някой ще позволи все да минава метър покрай европейските норми и стандарти. Няма как да стане. А и не бива, защото от такива тарикатлъци не печелят нито децата ни, нито общественият имидж на страната ни.

- “Нарисувайте” една европейска детска площадка от тези, които сте виждали при излизанията Ви в чужбина!

- “Моята” детска площадка е покрита с ударопоглъщаща настилка, осветена достатъчно добре, оградена с ограда, която я отделя - от улицата, от двора, от близката река, задължително снабдена с информационно табло, на което ясно е изписано възрастта на децата, за която е предвидена. И, разбира се, със съоръжения, боядисани в цветове, които се харесват на малчуганите и са безопасни за здравето и живота им.

А в Благоевград навсякъде е едно и също - изпочупени и ръждясали съоръжения, липсващи пейки, изровени пясъчници, пълно с боклуци и кучешки изпражнения, без осветление и т.н. Примери - бол, както казват старите хора.

- Как може да се противодейства на тази действителност?

- Само законодателно, защото у нас обществените форми за въздействие не вършат работа и аз ги считам като част от системата за проверяване на публичния словоред.

- Като начало какво трябва да се направи?

- Задължително кметската администрация да актуализира приоритетите си за следващата години и проблемите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, да бъдат “а” и “б”-то в това подреждане.

- Вярвате ли, че след този наш разговор някой от кметовете, които са управлявали община Благоевград, ще си направи обществено харакири, задето хич не го е било грижа за броя и състоянието на детските площадки в града и общината?

- Надявам се, че не ме имате за толкова наивен човек, който да повярва в нещо подобно. Повдигам обаче тази дискусионна тема, защото ако си мълчим и продължаваме да бъдем безразлични към проблема, това ще означава само едно - че не обичаме децата, не собствените ни, а децата на Благоевград.