Английските пъбове Admiral Taverns на границата на банкрута, дърпат надолу банка Lloyds с половин милиард, програмата на американското правителство “Пари за трошки” вдигна поръчките, но парите свършиха, японският премиер Таро Асо заяви:

Неикономическите събития в седмицата от 23 до 29 август 2009 г. отново бяха центъра на световните новини, въпреки че се случиха ред други събития, способни да изменят световната финансова система, обобщава Econ.bg.
В САЩ умря братът на Джон Кенеди - сенатор Едуард, само две седмици след смъртта на своята сестра Юнис.
Поредната буря разруши много къщи, отново в Щатите, новина беше само това, че вятърът премина и по Централния парк (Central Park) в Ню Йорк, при това с такава сила, каквато местните работници в парка не помнят.
В Япония всички бяха на изборна вълна - опозиционната Демократическа партия спечели съкрушителна победа в долната камара на парламента. Предизборната ситуация допълнително беше подгрявана от досегашните власти във вид на публично изявяване на глупостта им... Как иначе да се характеризират думите на премиера Асо, че не си струва бедняците да се женят?
Пазарите все пак се поуспокоиха в пика на сезона на отпуските. Запасите от нефт в САЩ се увеличиха, но слабо. На нефта му поомръзна да качва цената си и той леко я коригира; със същото се занимаваха и промишлените метали (особено алуминият), освен паладият, установил нов максимум при корекцията си.
Паричните пазари са спокойни отдавна, а от централните банки основно се изявяваха източноевропейските: полската остави лихвата на предишното ниво от 3,5%, а унгарската я отряза с 0,5% до 8,0%, което се и очакваше.
Затова пък сензацията се роди от Банката на Израел, която вече започна да ожесточава паричната политика, повишавайки лихвата с 0,5% до 0,75%; анализаторите очакват подобни стъпки от Норвегия и най-вероятно - от Австралия.
Wall Street Journal отдели цял материал на небивалото за последните повече от 16 години събитие - лихвата LIBOR по долара се оказа по-ниска от тази за йената: по този начин зелените пари се превърнаха в главен обект на кери-трейда (и действително, в момента срещу него са открити немалко спекулативни позиции).
Само че как свършват тези игри? Както всички ние помним - твърде печално; ако все пак някой не помни, тогава той може да погледне миналогодишните графики за крос-курса на стерлинга и австралийския долар към йената - именно те бяха хитът на кери-трейдинга до началото на текущата финансова криза.
На самия Форекс нищо забележително не се случи, с изключение на това, че британската лира се заоплаква; впрочем на тънките пазари понякога се случват резки полети, както през четвъртък късно вечерта, когато еврото извърши подскок срещу долара в условията на крайно ниска ликвидност.
Акциите продължиха да поскъпват - Дау Джонс се изкачи до повече от 9600 пункта, при това в момента този процес придоби явно фантасмагорични черти: достатъчно е да се каже, че в продължение на няколко поредни дни почти половината от оборота на Нюйоркската борса даваха книжата само на 4 компании, при това доста специфични -  Bank of America, Citigroup, Fannie Mae и Freddie Mac; ясно е, че те силно бяха поевтинели по-рано - но ако “чистачите на обувки” са привличани да купуват такъв подбран боклук, то бъдещото сриване може да се окаже твърде звучно.
Последствията, между другото, са лесно забележими: ако от ниските позиции на юли Дау нарасна едва с 5%, то Сити (Лондон) поскъпна двойно, а от минимумите през март - почти шест пъти, срещу един път и половина при Дау Джонс; такива пируети силно приличат на поведението на размразените доткомовски фирми, образец 2001-2003 г. - не уважават финансовия сектор, и това е!
Икономическите показатели престанаха да се подобряват и даже обичайните изблици обикновено се предизвикват от обилни бюджетни вливания.
Така беше и с австралийските инвестиции през второто тримесечие - те нараснаха с 3,3% спрямо януари-март, въпреки че се очакваше понижение с 5,0%: именно програмите промениха картината, задълго ли?
Китайците се настимулираха предостатъчно - дотолкова, че сега натискат спирачки с всички сили: властите изискват от банките да изписват от капитала натрупания ценно-книжен боклук и забраняват увеличаването на кредитирането в края на месеца, както беше досега; Държавният съвет се готви да забрани инвестициите в отраслите, чието търсене е паднало - очевидно е, че главни пострадали от мярката ще станат металургията, химията, въгледобивът и циментовият отрасъл; а премиерът Вън Дзябао честно заяви, че икономиката е далече от поне някакъв устойчив растеж.
В Япония износът през юли увеличи спада си, спрямо същия месец на 2008 г. той се спусна с 36,5% (през юни с 35,7%); и това все още не е лошо, тъй като в периода се почуства подкрепата от страна на относително скромното падане на износа за КНР (с 26,5% и другите азиатски страни (29,9%), което се обяснява с могъщата китайска емисия от първото полугодие, а експортът към САЩ падна с 39,5%.
Вътрешното търсене е лошо: вносът се сви с 40,8%, а продажбите в супермаркетите - с 4,8% (тук процесът се ускорява: през юни падането съставяше 4,4%, а през май 2,0% ); реалните разходи на домакинствата се понижиха с 2,0%, срещу ръста от 0,2% през юни.
Нивото на безработица в Япония през юли подскочи до исторически връх от 5,7%, а потребителските цени (без пресните храни) се отпуснаха с 2,2%, свидетелствайки за нарастване на дефлационното напрежение.
Исторически рекорд установи дефлацията и в Италия - годишното падане на цените на производителите достигна 7,5% през юли. В Испания БВП за второто тримесечие беше преразгледан от -1,0% до -1,1% за тримесечие и от -4,1% до -4,2% за година, а показателите от предишните години бяха променени така, че ръстът за 2008 г. вече е 0,9%, вместо по-рано съобщените 1,2%; реалните продажби на дребно през юли намаляха с 4,9%, срещу юли 2008 г.
Във Франция ръстът на заетостта през юни, за който радостно се тръбеше, вече свърши - през юли числото на безработните отново нарасна, при това работодателите започнаха, без много шум, да съкращават и хора, работещи при непълен работен ден; статистическото бюро съобщи, че бизнесът има намерение да съкрати през тази година инвестициите си с 21%, спрямо миналата година - за първи път от 1974 г.
В еврозоната промишлените поръчки подскочиха с 3,1% спрямо май, но останаха с 25,1% по-ниски спрямо година по-рано - помогнаха програмите за стимулиране на автомобилните продажби и попълването на понамалелите запаси; ключовата за характеризиране на частното търсене категория на стоките за дълготрайна употреба не само че не нарасна, но и се срути с 3,5% за месец.
Френските власти успяха да изискат съгласието на банките за промяна по плащанията към трейдърите - ако по-рано те получаваха полагащите им се по договор бонуси даже при лоши резултати (предизвиквайки яростта на обществото), то сега те ще бъдат глобявани, а бонусите им ще се зануляват: за да се осъществи идеята, президентът Саркози назначи “цар по заплатите” в лицето на стария ни познат Мишел Камдесю.
Британският БВП за второто тримесечие беше преразгледан с 0,1% нагоре, но неговата динамика (-0,8% за тримесечие и -5,5% за година) остава мрачна; разходите на домакинствата за година се съкратиха с 3,4%, а ако не беше програмата за стимулиране продажбите на автомобили, то всичко би било дори по-лошо; инвестициите на бизнеса рухнаха за тримесечие с 10,4% (три пъти по-зле от прогнозите), а за година - с 18,4% (един път и половина под прогнозата), шокиращ антирекорд за всичките 44 години, в които се извършват статистически наблюдения.