Ал. Джаджев оцелява в рекламния бизнес с всекидневен крос в 5.00 ч. и боксьорска философия

- Алексей, какво те накара да избереш труднопредсказуемата динамика на рекламния бизнес?

- Този бизнес ми дава удоволствието да правя онова, което искам. В условие на криза или не, лесно няма никъде, особено ако човек се стреми да си върши добре работата. Много уважавам едни думи на македонския революционер Яне Сандански: “Да живееш, значи да се бориш, робът за свобода, свободният за съвършенство”. Далеч съм от мисълта, че може да се постигне съвършенство, защото стоя здраво на земята, но мисълта на Яне е една от философиите в живота ми. Човек трябва да се стреми към нещо, да има цели. В преследването им обаче не забравям, че никога не е късно да станеш за резил. Това е общовалидно правило - важи в работата, спорта и в живота като цяло.

- Колко играчи от твоята група има на благоевградския пазар в момента?

- Не знам броя на отказалите се от началото на кризата досега, но в момента борбата продължаваме около 10-има. Шапка свалям на всеки, решил да си изкарва хляба с реклама. Настроен съм либерално към всички колеги. По-скоро съм радетел на групова солидарност, отколкото на безсмислено противопоставяне. Така правят и по света. В София работя с една агенция, която поделя наема с друга такава от същия бранш. Вместо да си пречат, хората си помагат и оцеляват по-лесно.

- Значи място за лоялна конкуренция има?

- Възприемам света като поле за културно съревнование между народите. Казал го е Гоце Делчев преди повече от 100 години. Да перифразирам - вярвам в силата на добрата рекламна идея. Удивлявам се, когато видя добре направена реклама. Чета книги, специализирана литература. Не говорим за добра и лоша, красива и грозна, а за ефективна и неефективна реклама. Винаги се стремя да науча нещо ново с цел да го предложа на клиентите си.

- За толкова години няма как да не си понесъл удари под кръста?

- Може и да е имало, но по-скоро са били епизодични и съм ги подминал.

- Сигурно си се сблъсквал с нелоялни клиенти. Какви оръжия използваш срещу тях?

- Безпомощен съм. От края на 2008 година, когато се зададоха първите симптоми на кризата, има неразплатени заявки, които иначе изпълних и доставих на клиентите. Ето в такава ситуация не мога да направя нищо. Сумата не е висока, но за моята работа е сериозна. Въпреки това все още съм позитивно настроен и се надявам някак да уредим отношенията си с тях.

- Упорито не сменяш старата дограма на офиса?

- Да. Защото осъзнавам, че моите клиенти не идват заради фасадата, а заради качествата на продукта, който предлагам.

- Да не е инструмент против крадци?

- И това го има, въпреки че разполагам и със СОТ. В интерес на истината, железните решетки отвън са неугледни, но доста сигурни.

- Продължаваш ли да спортуваш?

- Всеки ден, въпреки че нямам възможност да играя футбол, както бих желал. Ставам в 5.00 ч., правя сутрешна гимнастика у дома и крос в пълно уединение сред природата.

- Помага ли това в работата?

- Тези 2 часа, които ежедневно отделям за кондицията си, ме тонизират и ми осигуряват спокоен размисъл. По време на тях формирам и подреждам идеите си. Не крия, че някои от най-сполучливите ми решения са се родили точно в тези сутрешни 120 минути. Хората, които редовно спортуват, знаят да губят. Това е важно в личен и фирмен план. Глупаво е да се заблуждаваш, че можеш винаги да печелиш. Поражението е част от живота и правилното му анализиране често води до повече ползи в дългосрочен план от самата победа. За мен достойният финал в Шампионската лига по футбол бе “Манчестър Юнайтед”-”Барселона”, но до него стигнаха “Байерн” и “Интер”.

- Бокс. Тази дума спортните хора в Благоевград, а и не само те, свързват с името на отец Андон Шавулев. Знам, че сте в отлични отношения с него.

- Не съм тренирал активно бокс, но имах удоволствието да присъствам на тренировките на отец Андон в Микрево преди години. Това, което видях и чух по онова време, оказа положително влияние върху изграждането на мирогледа ми. Много хора имат погрешна представа за бокса. Той е преди всичко самоконтрол, самодисциплина, уважение към противника и едва тогава спорт. Бих го нарекъл изкуство, което изгражда личности. Сегашните резултати на отец Андон потвърждават думите ми. Не може да не уважаваш такъв човек и да не се учиш от него.