Актрисата от ДТ "Невена Коканова” в Дупница - В. Сумева пред Struma.com, дни преди 20-годишния й юбилей на сцената: Душата оцелява с любов! От сила имате нужда само, ако искате да нараните някой, за всичко останало ви е нужна любов

Популярната дупнишка актриса В. Сумева подготвя юбилей - 20 години на сцената на дупнишкия театър. Годишнината се навършва в началото на март. Дни преди да започне усилена подготовка за организиране на юбилея си, тя даде интервю пред репортер на Struma.com.

- Г-жо Сумева, казват че театъра е магия. А според Вас?

- Най –напред искам да благодаря, затова че една медия, каквато е „Струма.Ком”, в тези динамични дни, изпълнени с доста криминален привкус, се сеща и за хората на изкуството - респективно актьорите. Дали театъра е магия? Ще споделя, това, което ние актьорите, излизайки на сцената правим, за да влезе в кожата на героя е необходима изключителна концентрация. Всяко разсейване може да доведе до неприятни последици. Не казвам фатални, защото сме актьори и когато се наложи винаги може да се импровизира, без това да разбере публиката. А, за да заживееш в образа на героя до такава степен, че да забравиш себе си, докато трае преставлението не е ли магия? То е като как да кажа, вълшебната фея със своята пръчица, те омагьосва, за час да два, да изживееш един друг живот-живота на твоя герой и след преставлението отново да бъдеш себе си! Затова в нашият театър няма паднало преставление, поради заболял актьор. Щом не е на легло има ли преставление, той е на сцената. Това е магията!

А колкото до магията от сцената, това могат да кажат само зрителите. Ние актьорите я разбираме на края на преставлението от аплодисментите.

- Тази година за Вас е юбилейна. В началото на март навършвате 20 години на сцената. Малко или много са...?

- Да! През месец март навършвам 20 години откакто съм в щата на Дупнишкия театър. За пръв път обаче стъпих на сцената на театъра в далечната 1978 г. В пиесата „Лавината„. С режисьор Кирил Младенов. Тя е посветена на 100 г. от Освобождението на България от турско робство. Питате ме малко или много са? В никакъв случай не са много! Г-жа „Стихийно бедствие„ Стоянка Мутафова навърши 91 г., и още е на сцената и в киното. Разбира се и през ума не ми минава да се сравнявам с нейния талант, пред който се прекланям и без крайно уважавам, но дай Боже всекиму такова физическо и творческо дълголетие!

Знаете, ние актьорите сме много странно съсловие, което иска да работи, защото липсата на роли духовно ги опустошава! Защото съгласете се, в повечето случаи е обратното. Много хора искат да работят по–малко, дори изобщо да не работят, но да получават заплата. Парадокс, нали? Докато, ако на актьора не му дават роли и той не твори е обречен на творческа гибел-затова съдя по себе си. За тези 20 години професионална изява на наша сцена и преди това, с изиграни над 40 роли, между които и детски - аз съм благодарна, че няма пиеса, в която да не съм участвала. Това, разбира се ми е помогнало да придобия професионално самочуствие, необходимо за всеки творец. Искам да вметна само, че аз и сега продължавам да се уча. Творческата смърт за актьора може да настъпи и тогава, когато той реши, че вече всичко е постигнал и няма на какво още да се научи. Жаждата за повече знания движи прогреса. Всеки застой води до гибел не само в изкуството...

- А коя бе за Вас мечтаната роля на сцената?

- Желанието за ролята - мечта се променя с годините. Като млада, мечтаех да изиграя Йовковата Албена. Сцената ми предложи друго. Наложи се да играя повечето детски роли: Малкия принц, Пинокио, Принцесата от пиесата „Славеят”, много роли на момичета. Преди да се появят младите колежки в състава -Ива Караманчева и Виктория Янева, като най-млада актриса, аз играех всички любовни роли и тези на млади жени и момичета. А сега, всяка роля за мен е мечтаната, защото малко или много аз давам от себе си, за да се получи желания образ на сцената и разбира се получавам – професионално обогатяване и себеутвръждаване.

- На кои други театрални сцени сте играли и с кои актьори?

- Искам да започна с градовете, на чийто сцени съм играла преди г-н Славчо Пеев да стане директор на театъра. В Столицата сме играли на сцената на Младежкия театър. Театър ”София”, Малък градски театър „Зад канала”. На сцената на Сатиричния театър. На сцената на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. И в градовете: Пловдив, Стара Загора, Габрово, Сливен, Перник, Кюстендил, Благоевград и др. Откакто г-н Пеев е директор на театъра ни, играем вече един път в месеца на сцената на Сатиричния театър в София, което е неминуемо голямо постижение за нас. В театър ”Освобождение” в Дома на транспортните работници в София, в летния театър – Бургас, който е с 2000 зрителски места. В гр.Крива Паланка – Република Македония, и разбира се най-голямата гордост за нас е играта ни в театър „Сатирико” в гр.Никозия – столицата на Кипър. Там играхме за българите живеещи в Кипър - три преставления. При изключителен успех! Освен с колегите ми от театъра, които са изключителни професионалисти съм играла с Христо Гърбов, Ивайло Калоянчев и разбира се с моя директор актьора Славчо Пеев! Градовете, в които сме гостували са: Пловдив, Хасково, Димитровград, Пещера, Пазарджик, Велинград, Враца и др. Колкото и нескромно да звучи, ние сме разнесли славата на Дупнишкия театър в почти цяла България и дори извън пределите й.

- В това бездуховно време, как оцелява душата на твореца?

- Има една много хубава мисъл на Чарли Чаплин: „От сила имате нужда само, ако искате да нараните някого. За всичко останало Ви е необходима любов”. С любов - кратък и лаконичен отговор! С любов към всичко, което върша на сцената и извън нея. Много хора свързват думата „любов” с плътската? Не става въпрос само за нея, а и затова, като се захванеш да правиш нещо да го правиш с мерак /както казват старите хора/ тоест с любов. Всичко губи смисъл и е без значение, ако не се прави с любов във всяко едно отношение!

- Какво ще пожелаете на хората, които въпреки трудното време, заделят средства, за да си купят билет и да отидат на театър?

- Да им пожелая тривиалното да бъдат здрави, мисля че, е задължително. Както казва Стоянка Мутафова: „Да съм здрава, докато съм жива”. А каква е тайната на доброто здраве – чисти мисли и добронамереност. Трябва най-сетне да разберем, че животът ни е отражение на мислите, които отправяме към самите нас и към хората, с които общуваме. Нали Чехов е казвал: „В човека всичко трябва да бъде прекрасно: И мислите, и чуствата , и лицето, и дрехите! ”Пожелавам им да имат работа". Щастието не е в парите, но не е и в тяхното отсъствие”! Искам да им благодаря от мое и от името на колегите си, че в тези условия на криза намират време и средства, да бъдат нашите зрители, които ни обичат и, които ние обичаме. Без тях не би имало театър и изкуството в България би обедняло още повече! Затова искрени благодарности и дълбок поклон пред нейно величество Публиката! Завършвайки искам да поканя всички приятели на театъра да посетят нашите представления на 12.02. /вторник/ на „Какво стана снощи”, на 14 февруари /четвъртък/ на „Спасителят” и на 27 февруари /сряда/ на „Г-н Ганьо Балкански”!

Интервю на Николая Иванова