Ако ромските фамилии сами не проумеят, животът в гетото няма да се подобри

Психолог във всяко училище заради нарастваща агресия сред децата, както и заради нарастваща агресия от страна на родителите към учителите, поискаха директорите на училища в община Кюстендил на кръгла маса -"Образованието - готови ли сме да защитим интересите на децата"", организирана от община Кюстендил.

Неправителственият сектор, представляван от Търговската палата и Съюза на работодателите, настояваха за реформа в професионалните училища и най-вече в актуализиране на държавния план-прием, така че професиите, които се изучават в училище, да отговарят на потребностите на бизнеса в региона.

Един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме не само в ромските, но и в останалите училища, е посещаемостта. Според анализите на отдел "Просвета" в община Кюстендил, както и по признания на самите преподаватели и директори на средни училища в Кюстедил, децата от ромски произход, които са интегрирани в градските школа, не са сред редовните ученици нито в смесените училища, нито в училището в ромския квартал. Парадоксалното е, че учителите им дори се хвалят с това, че децата умеят да четат и да пишат, обясни зам. кметът по хуманиталните дейности на община Кюстендил Виктор Янев.

Основните акценти на срещата по въпросите на образованието бяха сигурността на децата, проблемите в образованието, както и реализирането на държавния план-прием за учебната 2012-2013 година.

Проблемът е доста сериозен, според информацията, подадена от самите училища в Кюстендилска община, тази учебна година седми клас завършват 326 ученици, а подготвените предложения за план-приема са за 480 места в елитните и професионални гимназии, отчетоха още от кюстендилското кметство. На практика това означава, че има 160 висящи места за прием след седми клас, като от завършващите 60 седмокласници са от проблемното "ромско" училище. Поне половината от тях няма да продължат образованието си, което прави около 200 недостигащи деца за подготвения план-прием, обясниха още просветните спецове.

На кръглата маса бяха поканени всички институции, които имат пряко и косвено отношение към образованието и развитието на децата - Комисията по образование към НС, Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на физическото възпитание и спорта, Министерство на вътрешните работи, Министерство на културата, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на земеделието и храните, както и депутатите от 10-и МИР - Кюстендил, Детска педагогическа стая, Държавна агенция за закрила на детето, каза Виктор Янев. От поканените дойдоха само народният представител от БСП Мая Манолова и представителите на Детска педагогическа стая, уточни той.

Гост на срещата бе и социалният антрополог Харалан Александров, който неколкократно вече е показвал доброто си отношение към инициативите и практиките, които въвежда община Кюстендил, и отношението към социалната и образователната политика в Кюстендилско.

Ръководството на община Кюстендил неколкократно досега е доказвало своето убеждение, че образованието е основен приоритет в нашата политика. Част от нашите реформи по отношение на образованието вече са и държавна политика, имам предвид целодневната организация на учебния ден. Първо, в общината създадохме ОП "Ученическо хранене", имайки за цел здравословен начин на хранене на децата и здравословен начин на живот. Аз съм доволен от начина, по който протече срещата, защото стана ясно, че ръководството на общината е на прав път по отношение на бъдещето развитие на образованието в общината, каза заместник-кметът по хуманитарните дейности Виктор Янев.

Докато във Възрожденското училище течеше кръглата маса обаче, пред него се събраха 30 роми от клана Шаковци, пристигнали заедно с представителите на БСП и Мая Манолова, чиято основна цел бе да разберат дали и кога ще им се блъскат къщите.

Мисля, че групата роми, окупирали входа на Възрожденското училище, бяха подведени, защото въпросите, които задаваха, не бяха свързани с образованието, а с жилищни проблеми, т.е. дали ще им бъдат блъснати къщите, или не. Затова проведохме и отделна среща с тях. Оказа се, че те бяха подведени не от друг, а от депутата Мая Манолова. Депутат, който вместо да покаже, че е правилна политиката на община Кюстендил, реши, че трябва да защити техните интереси, в смисъл че, виждате ли, преместването на училището ще доведе до още по-голяма липса на посещаемост на децата в училище, обяви заместник-кметът.

Янев допълни, че 90% от къщите в квартала са незаконни и общината, естествено, няма намерение да блъска всички от тях. Преди всичко ще се изградят нови къщи от типа на многофамилните жилища, урегулирани, узаконени, да се знае, че хората в квартала е крайно време да живеят по правилата. Ще се премахват постройки, които не могат да се нарекат къщи, а са по-скоро картонени постройки.

В никакъв случай хора няма да бъдат оставени на улицата и без подслон, преди да бутаме къщи, ще построим достатъчно сгради и домове. Част от двора на училище "Иван Вазов" също ще бъде застроен, като ще остане действаща спортната площадка, която изградихме, обясни хуманитарният зам. кмет на община Кюстендил.

На срещата стана ясно, че ромските лидери не са единни по отношение на преместването на децата от училището в квартала в града. Те си признали, че от 581 записани ученици на училище идват около 30% от тях, обясни още образователният зам. кмет на Кюстедил.

Ние го знаехме това нещо и идеята за преместването в друга сграда, с по-приятни условия, адекватни на тези, с които разполагат всички деца от системата, ще доведе до подобряване на средата на обучение и съответно подобряване на качеството на образованието на тези деца. Досега не сме разглеждали децата по етнос и произход, Всички те са еднакви, това са нашите деца и подобряването на образованието ще доведе до подобряване на благосъстоянието в кв. "Изток". Ако ромските семейства и фамилии сами не проумеят, че образованието е фактор номер едно за бъдещата реализация на децата им, няма как да се получи и подобряване на благосъстоянието на живеещите в гетото.

Хората от квартала си признаха, че има проблеми в училището, че има проблеми в комуникацията между родителите и учителите и че голяма част от децата не посещават училище. Затова децата от ромския квартал, които са на задължителна образователна възраст, значете, че тя е до 16 години, задължително трябва да посещават училище. Не можем да позволим тези деца да останат под минимума в тяхното образование. Ограмотяването на децата, т.е. да ги научим да четат и да пишат, в никакъв случай не е свързано с покриването на държавните образователни изисквания, обясни Виктор Янев. Затова е много тъжно, че част от директорите в смесените училища се гордеят, че са научили ромчетата да четат и да пишат, обясни още зам. кметът.

Изискванията са за всички и децата на България. Те трябва да покриват тези минимални изисквания и не само да четат и да пишат, а да овладеят учебното съдържание от различните предмети, заложени в учебния план, каза още Виктор Янев.

Ръководството на общината ще продължи политиката си в сферата на образованието, а именно - в разширяване на целодневната организация на учебния ден и повишаването на качеството на образованието най-вече. Реформа ни предстои и съвместно с Министерство на образованието и науката, респективно с Регионален инспекторат по образование, да направим и оптимизация на училищната мрежа в професионалните гимназии. Предстои и провеждане на Областен експертен съвет за утвърждаване на държавния план-прием.

Този план-прием остава нерегулиран все още. Той трябва да бъде съобразен със Съюза на работодателите, Стопанската камара, Търговско-промишлената палата, защото трябва да се създаде дългосрочна стратегия за реализацията на децата. От няколко години има пълняемост на паралелки в Гимназията по икономика и мениджмънт и Техническата гимназия, а в другите гимназии приемът е непълен и неосъществен.

Мотивацията на учениците и родителите за реализацията на децата им в определена професия води до това, че има недостиг в общината на строители и строителни специалисти и свързаните с тях професии. Знаете, че от няколко години няма прием в такива паралелки в града, защото няма желание от страна на учениците, независимо че след 8 клас кандидатстването става без изпит. Така че приемът трябва да бъде адекватен на потребностите. Тази година след 7 клас децата, които могат да кандидатстват, са 326, а това, което беше подадено като заявки от директорите на училищата, е за 480 деца. Дори всички тези 326 деца да са приети, това означава, че следващата година няма да има кандидати за след 8 клас.