Ако нямахме връзки с политик, с внучката ми можеше да се случи най-страшното

Маргарита Илиева е 70-годишна. Цял живот е била търговски работник, сега, вече пенсионерка, отново работи, като помага на сина си Пламен и снаха си Таня в малкото квартално магазинче "Козлето", намиращо се в края на с. Соволяно, в посока с. Драговищица. Възрастната жена е активна самодейка, а преди това 25 години е била и член на сандружинката.

- Госпожо Илиева, първото, което искам да попитам, е как е сега Мариела?

- А, детето вече е добре, попадна на много добри специалисти и сега вече сме спокойни за здравето й. Кюстендилец я спаси. Попаднахме на доц. Олег Чолаков от "Пирогов", който е кюстендилец и по някакво щастливо съвпадение е съученик на дъщерята. Майката и бащата на Мариелчето - Таня и Пламен, са в София при нея в болницата, но вече сме по-спокойни, детето ни ще оживее и ще се оправи.

- Разкажете повече за внучката Ви?

- Не искам случаят с Мариелчето да се раздухва и да се коментира, още по-малко искам да се политизира. Има грешки, има и лекари, но за съжаление някой път в работата си човек греши. И заради това се стигна дотам, но все пак и в кюстендилската болница имаше много добри и съвестни лекари, добри хора, които отреагирали правилно.

- Кой реши да преместите внучката Ви в София?

- Ами аз. Отидох да я видя Мимето, като отидох и я пипнах, тя направо гореше, детето унесено, не може да говори, а и няколко дена не беше яла нищо. Сякаш спеше. Поисках термометър от дежурната сестра, тя ми отговори, че преди малко е мерила температурата. Аз й опонирах, че на моята внучка не е мерила температурата, защото тя спи.

Като я премерих, тъй като сестрата само ми подаде термометъра, видях, че температурата й е много висока, и аз се прибрах и казах на сина ми, тъй като и двамата със снахата бяха тук, казах да вземат мерки, да вдигат детето за София, защото Мариелчето е със спукан апандисит. Тази висока температура, дето я унася на сън, за мен беше ясно, че е спукан апандисит. Сънът и снахата извикаха веднага дежурния лекар д-р Константинов, той веднага даде заявка за линейка и с двама лекари я изпратихме за София.

Не мога да си кривя душата, още при постъпването на детето ни в кюстендилската болница д-р Спасов от Спешен център каза, че случаят е за хирургия, тъй като от отделението искаха да я върнат в Спешния център, защото тези болки не били за тях. Това дете е за хирургия, а не за гинекология, както настояваха останалите доктори. Няма да коментирам имената им, но те за пореден път доказаха, че в България, за да си добре, имаш необходимост от връзки.

Защото трябваше да се обадим на Мая Манолова, тя да се обади в София на проф. Червеняков и така да пратим детето в столицата. Това, което ми направи впечатление, е, че екипът на доц. Чолаков от столичната "Пирогов" през цялото време държеше връзка с нас и през половин час се обаждаха по телефона с въпроса "Тръгвате ли за София, как е момичето, чакаме ви".

- Госпожо, Вие да не казвате, че внучката Ви е била със спукан апандисит още докато е била в Кюстендил и в София е отишла в това тежко състояние, без да е диагностицирана от нашите лекари?

- Абсолютно. Те още като отишли в 105-и кабинет в "Пирогов", доктор Чолаков е казал - спукан апандисит, с последиците от това, естествено. Когато синът и снахата отишли в кюстендилската болница, дежурният лекар д-р Константинов, след като му казали, че вземат детето и ще го водят в София, не отреагирал, даже помогнал да отиде момичето в София.

Не е казал искаме да я отворим или да оперираме в момента, казал единствено, че ще осигури линейка и екип за транспортирането. Самият доктор попитал имаме ли познати в София или той да се обади. Много симпатичен лекар. Това, което искам да кажа, е, че като отидохме там, вече мога да направя разлика какво е грижа. От "Пирогов" постоянно звънили, след като сме се обадили и сме казали, че искаме да я приемат. Докато в Кюстендил писали епикризи и подготвяли документите на Миленчето, няколко пъти от екипа в София звънели да питат.

Още с пристигането на линейката дежурен ги чакал на входа и самият доц. Чолаков ги чакал в приемния кабинет, сам наблюдавал как работи екипът му. Това, което знам, е, че когато започнала операцията и отворили Миленчето, станал страшен скандал заради това, което не са направили лекарите в Кюстендил. Просто в живота всеки може да сгреши.

Какво е казал доц. Чолаков на кюстендилския кмет Петър Паунов, с когото се познавали лично, не знам. Но никой не може да си играе със здравето на едно дете или на един човек. Не може да го викат от вкъщи /хирургът - б.а./ и той да отказва да дойде в болницата. Хирургът се сопнал: "Аз какво казах, за мен проблем няма, този случай е гинекологичен, а не хирургичен". Съсипаха не само детето, но и нашите нерви. Не мога да проумея, аз смятам, че всеки трябва да помага където и колкото може. Вчера при мен в магазина идва една възрастна жена, виждам, че залита, и аз й казвам: "Невенке, ти не си добре. Премерих й кръвното, то 50/30. Тя с анемия, едвам ходи. И аз не я оставих, затворих магазина. Заведох я вкъщи, направих й кисело мляко със сол и докато не се оправи, не я оставих.

- Вие медицинска сестра ли сте?

- Не.

- Откъде тогава знаете всички тези неща?

- Двадесет и пет години съм била в сандружината. Тук пред мен пиян човек да падне, аз ще му помогна, как може един лекар така безгрижно да се отнася към човешкия живот?! Като се развиках в отделението, сестрите предложиха да й бият аналгин. Тогава се ядосах много. Как така ще й бият аналгин, без да определят причината за това състояние каква е?

- Г-жо Илиева, хайде нещо да уточним. От кюстендилската болница твърдят, че Вашата внучка е била при тях само ден и половина. Приели я около 14 часа на единия ден и на другия си тръгнала, Вие говорите за повече дни, коя е истината?

- Ама, моля ви се, най-лесно е да проверите в приемно отделение. Ние я откарахме преди събора в селото на 23-и в пет часа сутринта с болки. Откарахме я долу в старото зъболечение /където се помещава дежурен кабинет на всички джипита в Кюстендилска община, приемащ пациенти вместо тях от 20 часа вечер до 8 часа сутрин/. От там я пращат горе в болницата и я приемат в Спешен център. И започват да се чудят, оттук болял пикочен мехур, оттам болели бъбреци. Тогава се появи д-р Спасов и каза - пратете детето в хирургия.

Всичко това стана в събота. В понеделник се обажда от София консултант, завеждащ "Коремна хирургия", и пита: Колега, какво става с детето Мариела? Оттук му отговарят: Мариела има проблеми други, не са хирургични. Софийският лекар отговаря: Моля ви, колеги, изпратете ми я да проверя. Но тукашните лекари решават, че няма да я пратят, и така до 17 часа. Но това, което искам да кажа, е, че в понеделник вечерта самият лекар ни предложи да я закараме в София, не ние да искаме, той ни го предложи.

Това, което държа да уточня, е, че никой от кюстендилските лекари не ни предложи операция. Нашето дете е спасено благодарение на това, че гинеколожката д-р Рангелова й предписала много силни антибиотици и те са задържали процеса известно време. Закарахме я в кюстендилската болница на 23 септември в 5 часа сутринта, а я закарахме в София на 26-и късно вечерта и там докторите веднага я оперирали. Но в София внучката е била с перитонит.

Никой няма право да си играе с живота на хората - дали е млад, или е стар, няма значение. Колко пъти питахме хирурзите, до последно ни отговаряха, че няма хирургичен корем. Ние имаме връзки и намерихме кой да ни помогне, но има хора, дето нямат такива познати и контакти, те ей така ще си отидат.

- Не сте ли мислили да потърсите отговорност на този, който е допуснал това, което се случи с Вашето дете?

- Аз все спирам сина да не ходи да се разправя.