Ако не успея да пея в “Мистерията на българските гласове”, ще направя ансамбъл

Калояна Русева Георгиева е на 19 години. От тригодишна се занимава с пеене в детска вокална формация “Сребърните звънчета”. В първи клас майка й я записва в музикална паралелка в специализираното музикално училище “Даскал Димитри” - Кюстендил. Наред с буквите Калояна учи народно пеене и класическа китара. След седми клас е приета в музикална паралелка на Хуманитарната гимназия в Кюстендил. Сега е студентка в ЮЗУ “Неофит Рилски”, специалност “Изпълнителско изкуство”. В специалноста Калояна е под №1 в списъка на приетите.

- Калояна, ти си едно много талантливо дете, което още от малко е по сцените на Кюстендил. За какво мечтаеш, каква искаш да станеш, като завършиш в Благоевград?

- Въпреки че съм на 19 години, съм като малките дечица, искам да стана певица. Имам доста мечти, може като завърша да ми предложат да пея в “Мистерията на българските гласове”, защо не? Или ансамбъл “Пирин”, който е в Благоевград. Но ако това не стане, ще си направя ансамбъл тук, в Кюстендил.

- Как ще се казва ансамбълът ти, например “Кюстендилче”?

- Не, “Кюстендилче” със сигурност няма да се казва. Просто защото вече има такъв, все още не съм измислила името, но съм сигурна, че то не е най-важното. В моя ансамбъл обаче ще има жив оркестър, певици, танцьори. Така, както са били ансамблите едно време. Искам да възродя ансамбъла, с който преди години са се прославили кюстендилските музиканти, певци и танцьори и за който сега само си спомняме с тъга, ансамбъла на Вучков. Даже ми се иска да е още по-голям.

- Кой те запали по пеенето?

- Кой ме запали, не знам, не мога да определя точно. Те всички жени в рода ми са пели, но не професионално, а така, за удоволствие, когато им е било хубаво. И майка ми, и баба ми имат хубави гласове и са пели. Всъщност като малка съм танцувала доста добре и майка ми ме завела на едно от прослушванията в “Сребърните звънчета”, уж за танци, но ме чули как пея и оттогава вместо да танцувам пея. Това е историята на моето пеене.

- Ти какво предпочиташ - да пееш, защото си много популярна като народна изпълнителка, другите жанрове не те ли блазнят?

- До седми клас наред с класическа китара се занимавах с поп и естрада. След като ме приеха в хуманитарната гимназия, реших да опитам народно пеене, и то взе че ми се получи.

- А коя музика ти е най на сърце?

- Честно казано, на сърце ми е да изляза на сцената и да пея и да танцувам. Да се вихря като световноизвестна звезда.

- Не се ли притесняваш?

- Не, не се притеснявам. На сцената се чувствам в свои води. Другото, което много ми харесва в народните песни, е, че като застана на сцената и запея, все едно изливам душата си с нея. Всичко си идва на мястото. Разбирам и музиката, и текста, те са близки до душата ми.

- А с другите песни не става ли така?

- И с другите става, но народните песни са си нашето, истинското, българското. Заради това се опитвам да съчетавам няколко жанра в едно. Когато ме канят за концерти или участия, зависи от обстановката - пея или поп и естрада, или народни песни, но най ми харесва да съчетавам в едно участие няколко стила.

- Калояна, ти имаш само майка си, студентските години са хубави, но са и “гладни и бедни”, смяташ ли да работиш?

- От 15-годишна работя по ресторантите в Кюстендил като певица и досега не съм преставала, но в момента нещата нещо не се получават. От 9 сутринта до 5 следобед сме в университета, лекции, упражнения и съм заета от понеделник до събота, за работа просто не остава време. Мислех да продължа през деня да уча, а вечер да работя, но сега с тази стипендия ще имам финансовата възможност поне през първата година да се съсредоточа върху ученето. Тази стипендия е много добър начален старт за всеки студент. Някой ще каже, че 2000 лв. са малко, но аз съм свикнала на малко, така че смятам, че ще се справя.

- Как се справи с разходите около бала?

- За бала пестих две години. Заделях от парите, които изкарвах, и от парите, които мама ми дава. На бала бях така, както исках - като принцеса. С цикламена рокля, с корона и с каляска, като в приказките. Благодарение на майка ми и на моите усилия нещата станаха. Прекарах една вълшебна вечер, точно така, както съм си мечтала.